“Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея” и точно поради това не “всичко българско и родно любя, тача и милея”.
Това би трябвало да си признаят преди всичко най-яростните критици на българската демокрация, ако не бяха лицемери.
Денонощно ругаеш “родните политици”и “родната действителност”. Допринасяш системно България да оглавява европейските класации като най-нещастната нация. Използваш непрекъснато израза “хубава работа, ама българска”. В същото време изискваш императивно децата, включително поелите не по своя воля по техния път към Европа в търсене на по-добър живот от българския, а дори и спасение от мизерията, да “любят, тачат и милеят всичко българско и родно”.
В една свободна страна се признава правото на хората да не любят, тачат и милеят всичко, само защото е родно по своя произход.
Патосът на дядо Вазов от 1913 г. е едно, а буквалното му възприемане днес е патология. Все едно с обратен знак да приемем за абсолютна истина Славейковото “ не сме народ, а мърша”.
С риск да ядосам още повече правоверните тълкуватели на Светото стихотворение, въздигнато от патриотарите за користни политически цели днес в ранг на Светото писание: и “аз обичам наште планини зелени”, но “първа радост е за мене” да се наричам така, както се наричам.
Ние, българчетата, сме пропуснали да извървим в крак с други европейски народи ренесансовото време. Били сме лишени от него в края на онези 5 века по същата външна причина, поради която сме пропуснали и приобщаването си към Европа през втората половина на 20 век. Сега наваксваме мъчително изоставането си след съветската окупация. Ренесансът, които изживяваме днес, при цялата му противоречива сложност, ми дава правото да смятам издигането на Човека на пиедестала за върховно спрямо националната му принадлежност.
Наистина се смятам, че “син съм на земя прекрасна и на юнашко племе”, а не на роби. За второто настояват най-много днес робуващите на фалшивите ни “освободители”, за да им бъдат вечно подчинени и на колене пред тях. Но си позволявам да се отнасям със съмнение, че “расна в дни велики, в славно време” – особено ако се позова на масовото недоволство на много българчета от живота в България, колкото и той да се подобрява.
Всичко това не ме прави по-малко българче от българите, които не мислят критично върху съвременния прочит на “Аз съм българче”, нито пък допускам и за миг, че стихотворението е остаряло по своя смисъл. То е точно толкова вярно отражение на емоцията времето си, колкото и “Под игото”.
Вазов си остава Патриарх на българската литература, живял в патриархална България, от която всички ние сме произлезли. Но втора радост е за мен и фактът, че далеч не всички сме готови да подкрепим гаврата с превръщането на нашия закъснял Ренесанс във въzраждане.
Свободата на изразяване е велико завоевание. Тя, за съжаление, не е българска и родна традиция. Подарена ни е наскоро. Увековечена е от Христо Ботев с “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” .
За разлика от нашето специфично “Аз съм българче”, неговата прослава на безсмъртието в борбата за свобода е универсална и валидна за всички хора и народи истина.
Важи и за децата на мигрантите, които нашите фашизоиди се опитват да употребяват в битката си за налагането на своя рашиzъм у нас. Нека научат този стих и на родния си език, а заедно с това и потвърждението на факта, че “и ний сме дали нещо на света”.
Да , защо не върнат и стихотворението на Ботев за “патреотите” , които (про)дават душата , но не своята, а душата на народа , а?
И да всяко стихотворение или друго произведение е представително или адекватно преди всичко за дадени исторически , социални и дори икономически условия. А не да се използва като “универсално” обяснение за всичко , а още повече за атечествено-ПОПУЛИСТка пропаГАДность !
Същото се отнася и за стихотворенията на Вазов написани от безкрайното разочарование от “братушките” през Междусъюзническата и Първата световна война, която категорично зачертава предишното му “русофилство”. Ето това са конкретните условия тогава, които са съвсем различни сега, когато са писани тези стихотворения .
Дори съседните и другите народи биха ги приели , като проява на краен шовинизъм от страна на Вазов, ако не знаят конкретните причини за написването им , от разочарованието му от “братя(ушките)” , които ни рАбство ново ни носят! Ново!
Така че туземните “балхарчета” трябва първо да научат ЗАЩО ги е написал Вазов, а не да ги повтарят безграмотно , като проява на “арийско” величие към себе си. И като пълнеж, за запълване на часовете по литература.
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!
Прекрасен текст, г-н Инджев. Ех, ако бяха повечето преподаватели като Вас. В случая Вие сте един истински учител.
С открит урок по критическо мислене.
П.П. В предишния коментар не съм допълнил основната си идея – какво щеше да напише Вазов за “днешните” “балхарчета”, а??? КАКВО???
КАКВИ “стихотворения” щеше да напише “днес” Вазов ……… въобще? “ДНЕС”!!!
Дали “днес” щеше да напише нещо подобно на “Аз съм българче”? Или нямаше да напише НИЩО от срам от “днешните” балХари?
За Ботев няма нужда да сме “гадачи”, той щеше да напише СЪЩОТО, което е написал преди над 150 години……. ПРЕДИ над 150 години!
Ето това е конZZерVVативната НЕграмотностЬ и тъпотия, да важи същото , което Ботев е написал преди 150-160 години, НАЛИ!
Което показва нейната БЕЗкрайностЬ и вечност, както беше казал един гений, след Ботев, когато е сраМнявал “вечната” Вселена и ВЕЧНАТА конZZерVVативна ТЪПость и
ТЪПькачи й……….
Одите на хуйло ви!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на хуйло си!
БРИЛЯНТНО!
РЕСПЕКТ!
ВЕЛИКОЛЕПНО КАЗНО !
С УВАЖЕНИЕ,
И аз съм българче, (и турче, и арменче, и еврейче, и циганче, и всичките ни братя ни по земя и съдба)…
А и албанче, както ще видите от линка, ако формално да не е в темата, слислово я доизгражда.
Питам се, дали са с всичкият си, тези които са посмели да дават такова предложение, че за да не се накърняват чувствата на тук учещите „чужденчета“, в букварите нямаЛО място за стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“?
И след като по този въпрос се задълбочава и дебата питам преди всичко тези, които подкрепят „тезиса“, достатъчно ли българи има между тях, които въобще могат да проумеят съдържанието на стихотворението?
Толкова загубен и нищожен трябва да е този, който е произнесъл или се съгласява с тази мисъл, че въобще не би трябвало да бъде приютен в тази страна, дори и да е бил роден тук.
В стихът няма никакъв патриотизъм или фалшива гордост от и за нещо, към което да се дава принос.
Има изразено чувство на благоговение и радост за попадението в тази среда и общност.
Относно чуждеещите се, независимо дали са родени тук или са пришълци, има само един избор.
Или да замлъкнат, като се приобщят с даденостите и битът, или да се изнесат там, където ще им бъде угодно.
И понеже Русия е този набедНен космополит, нека да опитат там, защото съм сигурен, че тя е дала и предложението.
“Ние, българчетата, сме пропуснали да извървим в крак с други европейски народи ренесансовото време.”, въпреки че българския ренесанс започва век по-рано! Боянския майстор твори век преди Джото …
Господин Инджев,как ще коментирате изявлението пред safenews на продажния рубладжия о.р. полковник Николай Марков,че България минала под прякото командване на Великобритания.С цел унищожаване на Русия. Само дето лицемерният шопар е пропуснал да добави че утре страната ни ще започне война срещу руската кочина.
@Николай Григоров
Ако г-н Инджев започне да коментира всеки гладък мозък с психични отклонения, няма да му остане време за нищо друго. Ако ли пък ви е слабост въпросният екземпляр марков, гледайте редовно бай кольо – 95% от гостите му са от същия дол дренки.
Напълно е права Вера Мутафчиева, че Ренесансът на Западна Европа започва тогава, когато османците завладяват Източна Европа.Затова западните армии не са бързали да помогнат на бетстващите Балкани или на обречения Константинопол.След погрома на изток започва масово пренасяне на културни, духовни и материални ценности към бъдещите центрове на Ренесанса.Българското Възраждане дойде по-късно по обясними причини.Русия не стана бленуваният Трети Рим.Нейните цивилизационни придобивки бяха внесени от запад – технологии, мода, специалисти…
Съгласен съм 100% . Когато имунната система не разпознае патогенна има два изхода , или патогенна да надделее или имунната система да атакува собствения организъм.
Страхотно! Едно към едно с всичко онова, което чувствам и изживявам! Само че, не бих могъл да го напиша по такъв начин! Благородно завиждам на Иво…ако има изобщо “благородна” завист, но това е ….