Два пъти по-малко корумпирани сме от московците, но това не е успокоение

България е на незавидното спрямо отличниците 67 място в света по корумпираност, но “освободителката” ни е на 141-во. Познайте кой на кого влияе в заразяването с бациликус корупцикос, при положение, че още не сме се освободили от огромния дисбаланс в търговско-икономическите си отношения с бившите ни окупатори заради дългата като един човешки живот енергийната зависимост от нашите поробители.

Време е да се освободим още повече от рашистката корупционна котва. Тя ни държи на европейското дъно със своите монополи, несравними като тежест с нищо подобно като чуждо влияние върху българската икономика ( от страна на Росатам, Лукойл, а и на Газпром – вече по-малко, но с легендарно “присъствие” и “заслуги”). 

Руzката по своя генезис корупция ни пече на своя бавен, но “славен” като съветска традиция огън по този ключов (например за чуждите инвестиции) показател. Формално ни държи в мъчително догонваща роля спрямо приобщаването ни към най-развитата част от човечеството. 

Това е основната причина западните световни инвестиционни гиганти да заобикалят България. Те обичат гостоприемната среда. Избират си къде да си влагат милиардите и ако ги препънат някъде, гнездят другаде. 

Такъв беше случаят с прогонването на петролодобивния колос “Шеврон”  през 2012 г. след честно спечелен търг през 2011 г. за правата да разузнае чрез сондиране, за да покаже дали наистина България лежи над океан от БЪЛГАРСКИ природен газ, както сочеха американски сателитни снимки. 

Газпром спонсорира и организира по онова време “патриотична” съпротива чрез газирани и добре “мотивирни” за целта местни борци за българска дегазифик(с)ация. Кандидатът на БСП за президент Ивайло Калфин обяви тогава като най-важна точка от програмата си прогонването “Шеврон”. 

Успя(ха). Постигнаха го с решаващата помощ на премиера им Борисов, който после на(д)гради Калфин и с ходатайстване за висока международна, високо платена позиция, на каквато Калфин и днес просперира. 

Собственикът на ГЕРБ наложи чрез своите депутати мораториум върху самата идея да знаем дали газим нефт, докато Газпром ни гази. Натрапи забрана върху откупеното от концерна право за проучвателен сондаж. Щеше да е предимно предимно в интерес на информираността на Българя да узнае дали разполага с природен газ. Бил шистов, т.е. такъв , който много скоро след това превърна САЩ в най-големия производител и износител на тази суровина с технологиите, предлагани от “Шеврон” . 

Похарчилите у нас на вятъра десетки милиони долара американци, които платиха и смайващ за българските корумпета 20 милиона долара доброволен бонус на властта, за да напъдят от хранилката си местни хиени-подизпълнители да си искат рекета, си взеха шевронската шапка. Заминаха си. От онзи момент никой гигант от техния глобален мащаб не е проявявал интерес към руzкото тресавище в България, уви. 

На това му се казва трайна имиджова щета, но кой ти помни такива “дреболии” насред епичните битки за и против епохалните политически сглобки у нас.

Не бива да сме “само” приблизително два пъти по-малко корумпирани от онези, от които бяхме окупирани. Още трябва да се постараем, за да си върнем доверието, взривеното през годините на пълната рашистка зависимост по корупционна линия.

Това, че поданиците на Путлер “нас не догонят”, както се пееше в една тяхна песничка, не е успокоение. Важното е ние да догоним първенците в класация по ниска корупция. Важно е с кого и с какво се сравняваш.