Украинските дронове палят петролната база на руzкия режим-на Путлер вече му пари под краката

Докато ние тук се “прославихме” като единствената държава от ЕС, която все не може да спре да бозае руzки петрол и да налива стотици милиони долари в хазната на Путлер, кардиналният въпрос относно лишаването на агресорите от главния им източник на доходи започва да придобива нови контури.

На първа линия, разбира се, са украинците. Те така и не са получили необходимите далекобойни оръжия, за да засегнат на големи разстояния с тяхна помощ петролодобивната, преработвателната и преносната система  на въоръжената с (ядрени) ракети Северна Нигерия.  Но все повече се вижда, че изобретателните украинци успяват да преодолеят разстоянията с помощта на дронове, голяма част от които собствено производство. Планират да произведат тази година 1 милион от тях.

“Интересните” и лесно запалими обекти в московията, свързани с петролния бизнес, са пръснати в различни точки на огомната територия, но тя видимо се “смалява” спрямо възможностите да бъде поразявана. Ударите по нея вече два пъти се състояха край Волгоград. Преди това взривове бяха предизвикани в Уст Луга,Тупсе и край Ярославл. Брянск и Курск също пострадаха, а попаденията в района на Белгород отдавна не се смятат за нещо извънредно-възприемат се просто като лоша карма да си близо до границата с Украйна.

НА КАРТАТА ( от 2013 г.): “Интересните” за украинската съпротива обекти, свързани с петролната промишленост на московията.

 

 

 

 

От развитието на тактиката да бъде атакувана тази лесна за подпалване инфраструктура става ясно, че московията не може да я защити ефективно. Прекалената децентрализация при огромните разстояния прави невъзможно тя да бъде опазена от ПВО. Зенитните сили стига да охраняват Кремъл и Кримския мост (засега), но не и да гарантират сигурността на многобройните обекти в необятната държава. Перспективата Украйна да произведе тази година още милион безпилотни самолети е светла ( в смисъл, че заревото на взривовете все по-често ще спохожда нощите на войнолюбивите поданици на Путлер).  

Междувременно подкрепящите Украйна държави не се отказват да помагат на Киев. На 19 февруари в Токио ще се състои конференция на 200 компании от цял свят, които ще обсъждат мерки за възстановяване на Украйна. Президентът Зеленски ще направи видобръщение, а в лично качество ще присъства премиерът на Украйна Денис Шмигал. 

Как стоят нещата на фронта на “приятелството” в московията?

“Особено” висят и предизвикват някои въпроси.

Иран, главният военен съюзник на руzките агресори, въвежда безвизов режим за 28 държави. Сред тях са Киргизстан, Узбекистан, Беларус, дори Япония, Сърбия и Хърватия, но не и московията. Няма официално обяснение, но е вероятно този недружелюбен сигнал да  да е продължение на иранското недоволство от подкрепата на Путлер за териториалните претенции на арабски държави от Персийския залив спрямо острови, който Техеран смята за свои.

Индия, превърнала се след загубата на европейския пазар за руzкия петрол в най-голям купувач на руzките излишъци (заплащани в рупии, с които московците просто не знаят какво да правят), също дава заден ход във връзка със западните санкции, насочени срещу основното перо в московския бюджет. От началото на тази година е регистрирана тенденция Саудитска Арабия да измества московията като главен доставчик на петрол на субконтинента ( видно от илюстрацията, на която саудитския петрол, оцветен в зелено, измества вече руzкия, оцветен в синьо). 

 

 

 

 

 

Бавно, но все по-явно Делхи намалява и оръжейния си внос от московията, която от десетилетия е превърнала страната в свой главен пазар на военна продукция.

Накратко, сценарият, според който московията щяла да спечели от протакането на войната си срещу Украйна, изглеждат доста съмнителен и без да се залага на предполагаем обрат в нагласите на покорните Путлерови поданици, с което под краката а диктатора да започне да пари-паренето вече е започнало със системното украинско атакуване на петролната база на режима, а съюзниците на Киев няма да се откажат да подкрепят Заленски, комуто руzките интриганти ( като шефа на разузнаването Наришккин) предричаха слизане от върха най-късно до Нова година. 

По последни данни на Форбс агресорите губят на ден от началото на годината пет пъти повече бронирани машини на пехоната, отколоко през 2022 и 2023 г. Това означава, че тази техника, при съществуващите темпове на производство по нейното заместване, ще се изчерпа от складовете до половин година. Загубата на танкове и БТР-те също е над допустимата норма- часовникът на “войната на изтощения” срещу Украйна тиктака, но не в полза на Путлер.

Визуализацията по-долу показва как би изглеждала загубата на повече от 2600 руzки танка до края на миналата година, ако можеха да бъдат събрани на едно място ,както и как би изглеждала в една снимка масата убити 400 000 окупатори.

Накрая, но не и по значение, а точно обратното: на 7 февруари в Сената на САЩ ще бъде гласувано предложение за общо 118 милиарда помощи: 14,1  млрд за Израел, 20,2  млрд за повишаване сигурността на границата с Мексико ( с което се удовлетворят исканията на републиканците) и 60,1 млрд за Украйна. Предложението е двупартийно, което прави сигурно неговото одобряване.

Ще бъде ден за траур за руzките пропагандони, вкл. и за нашите, които се задъхваха от радостното си очакване Вашингтон да остави Киев без обещаната финансова подкрепа.

Както е казал сатирикът Франсоа Рабле преди повече от 5 века ” всичко се случва навреме, ако хората умеят да чакат”.