Карлсън се оправдава за снишаването пред Путлер и признава, че ще му трябва година да осъзнае какво си е причинил

НА СНИМКАТА ОТ ЕКРАНА: Учудването не слиза от лицето на Карлсън по време на путлеровия монолог за Хан Батий, Рюрикови, Богдан Хмелницки…

Тъкър Карлсън, американският журналистически фаворит на Путлер, разпространи видео, в което се опитва да оправдае провала си. Дори не крие, че не знае как да окачестви случилото се. Щяло да му отнеме година, за да разбере ( т.е. да си научи уроците по история, които назидателно му връчи Путлер в писмен вид в дебела папка).

 

 

 

 

Карлсън се затрудни в същото време да скрие разочарованието (от себе си, защото явно съзнава какъв автогол си е вкарал като журналист в ролята на послушен слушател на диктатора). За маскировка посвети почти изцяло двете части от автоинтервюто си от празен кабинет в Кремъл и от хотелската си стая на обичайните си нападки към американските институции, обвинявайки ги в несправедливи обвинения към Русия, която той самият си признава, че не разбира. 

А че не иска или не може да разбере агресивната природа на нейния режим се разбира от “аргумента” му, че Русия е най-голямата държава в света, къпе се природни ресурси и не вижда по тази причина някаква причина тя да напада Полша. Именно Полша. Същата, която, според Путлер, е виновна за това, че е била нападната от Хитлер, а Карлсън прие без възражения тази хитлеристка версия не само в присъствието на лъжеца, но и очевидно не осъзнава по-късно същината на скандалното твърдение на своя деспотичен домакин.

Ако имаше рационално обяснения за войните на Путлер срещу по-малки съседи (не и срещу гиганта Китай, с който държавата му има стари, вековни взаимни териториални спорове), нямаше светът да е изненадан, че нахлу и в Украйна или че преди това отне със сила Крим от нея, сякаш не може да се насити на още територии. Но вместо да постави така въпроса, Карлсън предпочита в оправдателната си пледоария да декларира, че Крим е руски, защото там има руснаци и референдум.

Превъзбуден, след като беше унизен в ролята на покорен слушател, американецът влезе в роля, за да преразкаже с гримаси и възклицания емоционалната атмосфера от прекараните часове в компанията на Путлер. 

 

 

 

 

 

 

Блещейки се в камерата той имитира “блясъка в очите на Путин”, който бил много, много гневен, направо “луд” от факта, че е отхвърлен от Запада. Това обяснение издава пълната некомпетентност на онзи, който представя западната изолация на руzкя диктатор като причина, а не като следствие от неговата агресивност. Защото:

• Русия беше приобщена към Г-7 още през 90-те години, за да бъде погъделичкано нараненото й чувство за загубено съветско величие, но беше отстранена от клуба на Великите именно след агресивните й действия срещу Украйна
• САЩ предложиха космическо сътрудничество на РФ през деветдесетте, за да й помогнат ресурсно в продължаването на космическата й програма, застрашена от прекратяване по икономически и финансови причини, но Вашингтон се отдръпва от това сътрудничество в наши дни поради руската агресия в Украйна
• Путин беше чест и желан събеседник на двустранно и международно ниво до 2014 година, когато  се изненада, че на Червения му площад отказват да се показват редом с него западните лидери, за които това стана срамно след окупацията на Крим

Да констатираш днес, че Путин е гневен, защото е отхвърлен от Запада, пренебрегвайки горното, е вид долнопробно съгласие с правото на виновника да вини околните за онова, което сам си е изпросил.

Самият Карлсън си измоли опозоряване срещу заплащане. Американската аудитория никога не го е виждала така примирен, както в това злополучно за него интервю. Както и да се оправдава сега за автогола, няма да може да скрие факта, че лакомията му го е подвела да се изложи. Същевременно всички, които гледат излагацията му, разбраха, че парадът на крайно десните в днешно време се командва от Червения площад. А това поне е полезен резултат от самонадценяването на един полезен за Москва идиот (по Ленин).