Правото на Израел и слабостта му в информационната война-митове и истини

Пригответе се за малко по-дълъг текст от телеграфните краткословия, които пишат желаещите всеки да прочете тяхното лесно за разбиране послание. 

Това е моят отговор на упреците и заклеймяванията, че не подкрепям “палестинската кауза”. 

Доживях да ме наричат ционист. Навикват ме по този начин невежите и гузните рашисти, подкрепящи путлеризма, който прави мили очи на терористите от ХАМАС. Или не знаят, или не искат да разберат, че ционизмът е еврейският отговор на геноцидно убийствения за тях национализъм след вековни гонения в Европа, а след това и в Близкия Изток, където и днес национализмът управлява всяка арабска държава. 

Управлява в т.н. арабски свят ( самото понятие арабски свят е е националистическо по своята претенция) без изключение дали някоя държава вече има дипломатически отношения с Израел. Без значение дали е монархия или република и без да толерира значителни еврейски малцинства по примера на Израел, където близо 2 милиона араби се ползват от правото да правят бизнес, да служат в армията и да влияят с гласовете си върху политиката. Израел дублира на арабски надписи на улици, спирки на автобуси и прочее указателни табели- досущ, както в цивилизована Финландия правят с шведския език заради шведското малцинство. Ето защо  да се говори за израелски расизъм спрямо арабите е нелепо внушение.

Ционизмът, да обясня още веднъж, е право на законна самоотбрана, след вековни преследвания с крайна цел пълно унищожение, като се видя в окупираната от нацистите Европа, където една от най-срамните страници става развихрилият се антисемитизъм на местните колаборационалисти с германските окупатори.

За сведение също: палестинският въпрос е темата на дипломната ми работа, повлияна, естествено, от доминиращата през 1980-та година съветска доктрина. Но колкото и да са ми наливали в главата своята бетонна истина, тя (главата ми) се оказа се все пак достатъчно резистентна на насилствената обработка, за да отсее в зряла възраст зрънцето истина от плявата на пропагандата, която дори и в най-мракобесните комунистически времена отказвах да припозная под мотото “чифутите трябва да бъдат изхвърлени в морето” ( чувал съм го лично от нашистки “другари”, завършени антисемити). 

Ако човек на (почти) седемдесет не е направил крачка напред в (пре)осмислянето на младежките си заблуди, натрапени му от от менгемето на времето, пиши го задръстен фанатик. Пълно е с такива наоколо, страшно горди, че на стари години не са се променили спрямо юношеските си възгледи.

В днешно време Германия е най-горещият привърженик на израелската кауза на оцеляването във враждебното обкръжение, което й точи ножа. Това не е ли пример за израстване на цяла нация след ужасите на нацизма, който е причинила на себе си и на цял континент? Така че, при цялата условност на сравнението, взимам пример от днешна Германия.

Защо президентът на САЩ Байдън демонстрира различия с Израел относно специалната израелска операция (нарочно използвам термина от речника на Путлер )?

Отговарям: САЩ не са Израел. Носят на гърба си огромната отговорност за тежестта на конструкцията на световната сигурност. Например в момента трябва да се съобразяват със задълженията си на охранител на 15 на сто от световната търговия в Червено море, атакувана във връзка с израелската специална операция от иранските марионетки в Йемен. Като планетарен лидер имат две наум и за около два милиарда мюсюлмани на планетата. 

Вярно е, че Израел и САЩ имат привилегировани отношения, но не е вярно, че САЩ диктуват на Израел какво да (не)прави. Това не ви е историята на НРБ като безгласна буква от съветската азбука. 

Ето някои от митовете за близкоизточния конфликт, разпространявани от привържениците на ХАМАС ( добре дошли в Москва!). Използвал съм за този синтез публикации в чужбина.

1.Израел няма право да съществува . Земята е на палестинците.

Истината:

Тази земя, наречена Палестина от римляните, никога не е населявана от “палестинци”, а от евреи и араби през вековете. През 1948 г.възниква Израел. Случва се на базата на резолюция 242  от ноември 1947 г.на ООН за възникването на две държави, еврейска и палестинска. Гласувана е с решаващото Сталиновото благоволение. СССР има мнозинство със своите сателите сред 35-те държави от нововъзникналата ООН от 35 държави. Заедно със своите нови васали в Източна Европа Сталин накланя везните при гласуването в полза на решението да бъдат създадени в Палестина две държави- арабска и еврейска, надявайки се Израел да е вечно благодарен и да стане проводник на комунизма. Всички арабски държави от околностите на Израел (вкл. и такива, които не граничат, като Ирак) нападат нововъзникналата държава Израел в деня, когато на 15 май 1948 се издига знамето на новата държава, създадена по волята на ООН с решаващата воля на Сталин и със скептичното въздържание на колониалната владетелка Великобритания, принудена след дълга партизанска война на израелските заселници да напусне колонията си.  

Освен това, през 1993 г. ООП и Израел признаха взаимно правото си на съществуване. Арафат и Рабин получиха нобел за мир като лица на този исторически компромис.

2. Израел отказва на палестинците да създадат своя държава.

Истината: 

Израел многократно е предлагал на палестинците да създадат своя държава. Но на преговорите в Кемп Дейвид в САЩ, ръководени през 2000 година от президента Бил Клинтън, Арафат отказа да отстъпи от максималистичните си изисквания за пълен контрол над стария Ерусалим и настоявания за завръщане на всички палестински бежанци. Арафат отхвърли предложението на израелския премиер Ехуд Барак за големи териториални отстъпки.

 

3.Израел е подпалвач на войни и агресор в близкоизточния конфликт. Това твърди и до днес палестинският президент Махмуд Абас. 

Истината:

От първия ден на своето възникване Израел е подложен на нападения от съседни арабски държави. Израел е доказал готовността да живее в мир с всяка арабска държава, пожелала да установи дипломатически отношения. Направи го още през 1978 година с Египет, през 1994 г. с Йордания, през 2020 г. с Мароко, Судан, Обединените Арабски емирства и Бахрейн. Ако ХАМАС не беше извършил клането на 7 октомври 2023-та, преговорите на Израел за установяване на отношения със Саудитска Арабия  можеха да са приключили вече.

 

4.Израел извършва геноцид срещу палестинците и окупира Газа.

Истината:

Международното право дефинира като геноцид намерението да бъде унищожена етническа група. Израел иска да унищожи терористичната организация ХАМАС, а не палестинците. От десетилетия Израел снабдява Газа с ток и вода, предоставя работа на хиляди жители на анклава и беше на път да отвори още повече трудовия си пазар за тях. В израелските училища арабският език е избираем предмет за желаещите да го изучават. 

В същото време, както се вижда, ХАМАС, вместо да се грижи за благосъстоянието на зависимото от диктатурата му население, е похарчил милиарди долари от международни помощи (не малка част с израелски произход) за прокопаване на мрежа от тунели, производство на самоделни ракети и други оръжия. С получаваните милиарди палестинците можеха да превърнат техния анклав в процъфтяващо място за живот на брега на Средиземно море. Можеха най-малкото да си построят метро, вместо да конкурират (и надминават) московското по дължина на подземните си съоръжения за водене на война на унищожение срещу Израел.

  През 2005 година Израел ликвидира всички еврейски селища в сектора Газа. Там няма израелска окупация. Контролът над няколко пътища към Газа, който Израел си запази, цели да предотврати контрабандата на оръжия за ХАМАС. Терористичното клане с 1200 жертви в Израел от 7 октомври доказа, че опасенията на израелците са били основателни.

5. ХАМАС се бори за свободата на палестинците, казва например защитникът на правото на собствена държава за 4 милиона  палестинци Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент в същото време отказва това право на 40 милионния кюрдски народ.

Истината:

ХАМАС е в списъка на терористичните организации на ЕС и САЩ. Декларативната цел на терористичната организация, добре дошла в Москва, е унищожаването или прогонването на всички евреи от Израел. ХАМАС взе властта в Газа със сила, направо с убийства на конкурентите си за управлението през 2007 година. Оттогава тероризира също част от контролираното от нея население, преследвайки системно дисиденти, жени, християни и сексулни малцинства.

Израел защитава гражданското си население, а ХАМАС използва населението в Газа като жив щит.

В какво греши Израел така, че въпреки правотата си да се защитава губи информационната война?

Целият свят е наясно, смятат в Израел май, че не дискриминира арабското си население, лекува безплатно арабски деца от Газа, храни и  снабдява с ток и вода анклава. Но греши. Ако отговаряше на агресивната арабска (и не само арабската) пропаганда с решителността, с която сега води бойни действия въпреки огромния външен натиск да ги прекрати, израелските репутационни щети щяха да бъдат значително по-малки или дори незначителни. Не е достатъчно да не изнасилваш арабки по подобие на онова, което ХАМАС при първа възможност направиха с еврейките. Трябва да умееш да изтъкваш моралното си превъзходство, базирано на фактите.

Едва ли някои информиран човек на света отрича правото на евреите да се гордеят със своите учени, технологични постижения, безспорните шедьоври на хората на изкуството от еврейски произход. Но израелците трябва да си дадат сметка, че светът не стои на едно място. В арабските страни работят добре платени специалисти от цял свят-включително в областта на пропагандата. Телевизия “Ал  Джазира”  е пристрастна, но по своя професионализъм не отстъпва на водещите световни образци в този сегмент от информационната конкуренция. Не можеш да махнеш с ръка и да кажеш “ние сме умни, а те са тъпи”. 

Израел е натикан от десетилетия, не без своя вина за това, в оправдателен режим. Така информационна война не се печели.

Не всяка критика към Израел е свързана с антисемитизъм. Когато се прекалява с този аргумент ефектът е обратен-прилича на претенция за изключителност, от която дори и съчувстващи на израелската кауза могат да се подразнят. Освен това Библията не бива да бъде употребявана като основна аргументация за съществуването на Израел. В противен случай антисемитите ще продължават да отвръщат, че евреите са виновни Божият син да бъде разпнат, тъй като не са го защитили пред римляните. Историческите спорове трябва да се водят на терена на документите и доказателствата, а не през призмата на религиите.

На мястото на израелците, щом трябва да оправдават последиците от военните си успехи, довели до териториални придобивки след всяка арабско нападение, бих припомнил историята на някои от войните през миналия век. Победеният агресор обикновено плаща, вкл. със загуба на територии ( Германия, Япония). На България й се разминава поради факта, че не воюва срещу своя съветски окупатор, който я превръща в покорен плацдарм за своето влияние. Нямал е Сталин интерес покорната покорена България да бъде разпокъсана, колкото и днес ршистите да твърдят, че се бил проявил като “закрилник” на България. Тя му е била в кърпа вързана, защо да си дава “своето” на околни лакомници?

Нещо подобно за съдбата на победените агресори трябва да се каже от Израел на Сирия за Голанските възвишения, а на Египет да си припомни, че си получи обратно от Израел огромния Синайски полуостров след като нападна през октомври 1973 г. Израел и загуби войната. Рядък жест е това в отношенията между победители и победени в историята на войните.

Израел наистина има видимо морално превъзходство не само с факта, че войниците му не поругават жени в лагера на противника. Израел евакуира цели свои градове, за да спаси населението си от ракетен огън, докато ХАМАС държи палестински жени и деца за заложници, зад които да крие бойците си. Нещо повече, израелците никога не са изпращали деца на самоубийствени мисии, за разлика от ХАМАС, които не само го правят, но от многобройни свидетелства се знае, че фанатизираните родители на индоктринираните деца от Газа биват хвалени, че са платили такъв кървав данък на фанатизма. Защо Израел, доколкото ми е известно, не изтъква това свое неоспоримо морално предимство, особено открояващо се на фона на истината, че в израелски болници, както отбелязах, от години се лекуват деца от Газа и от Западния бряг на р. Йордан?  

Както съм писал вече в друг свой текст, лозунгът “Свобода за Палестина” е с еврейски произход от времето на партизанската война на евреите срещу англичаните. Защо с такава лекота го отстъпиха на ХАМАС?

А е  факт, че Израел се бори за свободата на Газа- от ХАМАС.

НА СТОП КАДРИТЕ ( от видео, разпространено от АП): Израелски военни разкриха цял военен щаб под седалището (!) на Агенцията на ООН за закрила на бежанците. Подземното съоръжение е било снабдявано с ток от международната централа, но нейни представители твърдят, че не знаели за неговото съществуване.