Провокиран (в добрия смисъл на думата) от въпрос на читател в ivo.bg защо не преподавам журналистика, се увлякох в някои спомени. Изстрелях ги като отговор в коментарната част на блога.
Мнозина са ме съветвали да не споделям лични “неща”, защото неминуемо ще ги употребяват срещу мен.
Ама нали съм овен…
Не съм овнешки втренчен в тълкуването на зодиите, но ще да е вярно, че някои вървят с рогата напред без оглед на ползата от това.
Байната им на зложелателите (за да не кажа “майната им”, че няма да е прилично)!
Общувам писмено и предимно задочно с добрите хора. Не позволявам на техните антиподи да ме вкарат в пещерата на тяхната омраза и да я зазидат със своите препъни камъни.
Реших да “оформя” отговора си на въпроса защо не преподавам журналистика като отделен текст – с някои допълнения. Още не знам какви ще бъдат те в този миг на импровизация пред “бялата клавиатура” , която е нещо като “белия лист” от времето на ръкописите и пишещите машини.
Емоционалният коефициент на личността е по-важен за реализацията на човек в живота от коефициента на интелигентност, твърдят някои учени. Бях поразен преди доста десетилетия, когато прочетох статия на тази тема в “Нюзуик” (ще спомена списанието по-долу и по друг повод). Подкрепям тези учени от един британски университет по моя начин чрез този текст, рискувайки да бъда нападнат като не особено интелигентен, но прекалено емоционален.
Впрочем, ако приемем научната теза за основателна, имам себе си за успял човек по емоционални причини с всичките забележки към един грешник, какъвто съм. Наслаждавам се на живота с пълни ше(р)пи по неговото нанагорнище, по което си влача товара. И чужд мъкна, доколкото мога като шерп в името на мисии за покоряване на някои върхове.
Преди 10-15 години ме поканиха в Нов български университет (не официално, беше нещо като предварителен разговор) да преподавам в два от факултетите там.
Признавам си, че не бях очарован да пътувам през цяла София срещу 12 лева за лекция няколко дни на седмица. Шефът, ако не и собственикът на държавата, още не ми беше прокопал метро до кв. “Горна баня”. Само бензинът за колата щеше да ми струва поне половината от този приход. Рейсовете бяха пълна лудница. Проверих ги лично като потърпевш, солидарно с наблъсканите като сардели студенти. Поне час натам и толкова обратно щеше да ми струва това “удоволствие”.
И всичко това с (практически) благотворителна цел? Чак толкова благороден не бях.
Може да звучи меркантилно, но наистина не ми изглеждаше привлекателно. Напуснах години преди това работата си в БТВ с десетки, ако не и стотици пъти по-добро заплащане. Бях се зарекъл да не допускам да ме маргинализират с нещо по-малко. Спазих обещанието пред себе си през всичките следващи (след 2006-та) години.
Смея да твърдя, каквото и да злословят по мой адрес: доказал съм по този начин, че не съм лаком за пари, отказвайки се от доста голямата заплата за времето си в БТВ (от около 2600 лв). Клеветниците, които ми приписват чували с пари като мотивация за позицията ми, трябва да си ги нахлузят на главата (чувалите) и да се метнат в реката на вината за клеветата.
Също така твърдя, че нямам много “последователи” в тази професия, които да са се отказали от пари заради принципи.
В журналистическия факултет към Софийския университет никога не са ме канили да преподавам. Там можеше да приема подобна, макар и безсмислена от финансова гледна точка оферта. По сантиментални причини. Живея достатъчно близо. Израснал в квартала на минути разходка от факултета край паметника на Левски. Времето за мен е един от най-главните ресурси в човешкото битие. Спестяването му има огромно значение-все повече с възрастта.
Изборът за кого и дали да работя за някого е мой само по отношение на отказа ми на съответните предложения. Само предложенията към мен не зависеха и не зависят от мен.
В скоби: някои сайтове, уважавани от мен, искаха да пиша за тях, но поставих условие за заплащане (без претенции за размера) заради убеждението ми, че писането по заявка е работа, а не обществено полезен труд. Такъв е списването на блога ми, цитиран без пари от всички желаещи. Не съм поставил ограничение в това отношение.
Съответно последва мълчалив отказ. Не им се сърдя, въпреки че въпросните (собственици на) сайтове явно ми се сърдят, съдейки по факта, че ме бойкотират на своя територия.
И още едно откровение: никога не съм подавал молба за работа, ако изключа конкурса за БТА в края на 1980-та, който спечелих. Винаги съм бил канен от съответните работодатели.
А сега-черешката на тортата.
Дори и в БТА не съм получавал ДЪРЖАВНА ЗАПЛАТА. БТА беше на т.н. самоиздръжка. Не получаваше пари от държавата дори и при комунизма. Това се дължеше на монополизма в продажбата на информационните емисии, бюлетините и списанията.
Като директор на БТА ( 1991-1993 г.) успях да запазя цели 3 години тази самоиздръжка вече в пазарна среда (сп. “Нюзуик” написа, че вероятно съм първият подобен “бизнесмен” в България).
След БТА съм работил само на хонорар и заплата, но не и на държавна издръжка. Твърдя, че никога не съм бил на държавната хранилка (за БТА беше формално, признавам, но все пак..).
Причината за моите странности?
Въпрос на порода в човешката природа.
Да, не робувам на зодиите, но обичам аналогиите с дивия свят.
Сред месоядните има живеещи и ловуващи в група, като лъвовете, гепардите, дивите кучета и хиените в Африка. В Европа и Северна Америка и части от Азия такива са вълците. Но има и единаци. Като леопардите в Африка, пумите в Северна Америка, ягуарите в Южна Америка и тигрите в Азия. И мечките на няколко континента.
Ще да съм от последните. Не че не мога да се адаптирам към глутниците, но не ми е в породата (природата).
Рапорт даден, частна пенсионерска!
Чак пък рапорт даден, честна пионерска ?
Те към това се стремят, без да го знаят или пък виждали!!! Имена няма да пиша.
За мен лично, няма да бъде приятно. Но, ако честната “пенсионерска” е валидна, изчезвам и аз.
С Уважение,
Ще следя блога Ви Господин Инджев. Коментари няма да пиша.
С Уважение, наистина с Уважение.
Към Иво Колев:
Не разбрах защо няма да пишете коментари, но това е Ваш избор. Когато се самоиронизирам, в случая с “честна пенсионерска”, не смятам, че трябва да обяснявам самоиронията. Види ми се, че тя говори сама за себе си.
Но не всеки споделя всяко чувство за хумор.
Респект!!!
Връбчето никога не може да полети по пътя на дивия жерав
Ако не се лъжа е от Бушидо – духъ на саморая
Или Юкио Мишима
За този пост, поклон!
За силните няма място и в стадото и в прайда. От друга страна Свободата, Инджев, Свободата е като “въдуха и слънцето за всяко живо същество”. Вдишаш ли я за първи път и повече не можеш да дишаш по друг начин, нито друго нещо освен Свобода. Колкото и да те боли, дори и да не можеш да стъпваш от болка, друг път не избираш. Има хубави обувки и може да е обида към Създателя да не избираш от благините, които е създал, но понякога просто не можеш да се отбиеш от пътя , за да обуеш нещо меко и удобно, защото няма време и смисъл да оставиш пътя. Та за това , поклон!
С Уважение Господин Инджев,
Ирония, Самоирония… не е за всеки. Трудно “хора”, правят разлика.
Аз, съм гост във Вашия блог. Позволявал съм си, да използвам нещо като метафори, но явно е неразбрано. Не от вас.
Никой, не чете бе Брат! Дори написаното в устройствата си не прочитат до край! Какво остава за книги!?
Идиоти от които искахме да се отървем, се крият в драките !!
Така и не разбрах, защо Гумите, имат толкова ярко мнение ? Не знаех, че това което е важно за автомобила ми и безопасното движение, е свързано с говорящи гуми.
Не, че ще спра да купувам чисто нови и от най-висок клас, но са гуми…
За последен път искам да задам въпрос към “всички” коментатори в блога на Господин Инджев?
Защо се страхувате да изразите мнението си потвърдено, с името което носите ?
Г-н Инджев
Ще си позволя да си изкажа моето скромно мнение .Понякога човек трябва да прави компромиси в името на бъдещите поколения.Ако бяхте приели това предложение ,може би щяхте да имате много възпитаници (последователи)с по друг морал, нещо което липсва на много от днешните журналисти.Но съм съгласен, че повечето успели професионалисти са индивидуалисти. Макар че и сега имате много честни съмишленици.
С Уважение.
Иво, ще бъдем тук тези които ценят майсторството и постоянството, страстта и професионализма, качеството и хуманизма и им се “бърка в джигера” като чуят от “журналисти” изрази като файненшъНЪл, безпрецеНДентен, джЕЙ Севън и др. подобни…
Тук виждаме единствено т.нар. “typing errors” което е разбираемо за човек който работи сам, без редактори , модератори и др. помощници, почти като една “тъкачка многомашинничка”. А словесните ти бисери и конструкции са достатъчни да сме тук дори само заради тях…
Г-н Инджев, поздравявам ви с откъс от мое любимо американско стихотворение:
Two roads diverged in a wood and I,
I took the one less travelled by,
And that has made all the difference.
Сърдечни поздрави!
Г-н Инджев,
Благодаря за разяснението. Не очаквах, че високото оценяване от висшите училища е било предимно морално.
Извинявайте за “даването на акъл” – не съм искал да ви засегна по никакъв начин и в никой случай. Повече няма да засягам темата.
Примадоната на родната естрада, царицата на шлагера ни Лили Иванова е имала предвид И Иво Инджев. За Бибитко се твърди, че е усвоил милиарди евро и колцина биха искали синовете им да биха били на неговото място извървявайки пътя му маркиран до тук от съблогаря Ив. Терзийски:
Пътна карта на един управленец:
– Тиква
– Маджо
– маргини
– СИК
– Панкранц
– наркотици
– “Килърите”
– бай Миле
– Пашата
– Цветелина Бориславова
– бай Тошо
– В.Златев
– ало, Ваньо
– Мишо-Бирата
– гранатомет
– еврофондове
– магистрали
– плажове
– джипка
– Ю.Лужков
– Камчия
– Росенец
– ТЕЦ Варна
– дупка-Варна
– панаир
– Костинброд
– МОЧА-камери
– Белене
– братя Галеви
– Алексей Петров
– тръба
– платноходки
– КТБ
– къща в Барселона
– дете
– кюлчета
– Мата Хари
– с 200
– ПКП
– Цацаров
– Гешев
– ВСС
– спецслужби
– Пеевски
– Магнитски
Не е по темата-
Дошло е време съдбовно,
Дали пък във ГЕРБ няма да стане
един нов 10 ноември?
Свободната преса за мен е няколко “малки” издания- например Вашия блог и е-вестник.
Преди изданията бяха големи и малки; сега, за мен те са грамотни и неграмотни. Затова, а и заради кефа, да се види, че количеството може да е и белег за качество, моля да публикувате, ако искате, посещаемостта си. Каквото и да решите, желая Ви успех! И здраве.
Ivan,
има много талантливи актьори, но студентите на проф. ‘Збогом’ са на всеки км …
– за първи път след първите подменени ‘демократични’ избори 1990г.гласувах 2001г заради многоходовката за онова ”оправяне за 800 дни” на курса на промяна, по който екипът на Костов поведе държавата и затова и г-н Инджев следя от времето, когато опитаха с бригадираспарухов да съветват царя-премиер за националната ни сигурност
– на 3окт.2003 в mediapool / Звеноводка Храброва”За царя Бриго е по-важен от 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ” и Иво Инджев с името си – mediapool.bg/kostov-zadade-ramkata-na-dyasnoto-obedinenie-izvan-chengetata-news23104.html – едно актуално(и днес) интервю на ”безобиден” журналист , но вече лепяха медийния образ на БаБаитко и г-н Инджев продължаваше да бие камбаната https://ivo.bg/2009/07/21/четвъртата-власт-като-пета-колона/
– след 24 февр. 2022 медиите ”преоткриваха” г-н Инджев, но ‘другата гледна точка’ си кадрува – frognews/nakazatelna-aktsiia-bnr-zaradi-mitrofanova и новината е , че и преподавателите като прокурорите руснаците ги специализират …
– за ангелите на байхуй или какво изскочи от хакната от елфите пощата на БаБаков
https://voice-bg.com/diaspora/29-glasat-na-bulgaria/9704-podkuupp.html
С риск да мина за подмазвач ще кажа,че това,което е един Н.Гяуров за операта,Георги Господинов за съвременната литература,или Х.Стоичков за футбола,това е Иво Инджев
за журналистиката.Не става дума за несъпоставими личности,а за върхови постижения в
дадена област.
Оставяики на заден план професионалните качества и постижения,на първо място са чисто
човешките качества като достоинство,човещина,почтеност /така дефицитни сега/,а те личат
в съпруга и бащата Иво Инджев.
Поздравления
към филип филипов:
Напълно подкрепям тезата Ви!
Ха, като че ли за пръв път, сайта ми прие коментар. Въпреки, че още не го виждам листнат. Както и да е… Пробвам пак:
Дано четете това,
защото искам да ви призова да се присъедините към “Инициативата за българска Кирилица”. Мисля, че много ще Ви отива. Виж Инициатива ➤ https://cyrillic.bgweb.bg/ Или по друг начин казано, хич не ви отива да пишете на “Руzки стил Кирилица”
Същото призовах и медията която чета, Mediapool, но те още не са реагирали.
Аз го направих, инсталирах няколко Български шрифта, които вече ползвам. Не е много интуитивно.
Ако Ви заинтригувах, отговорете ми, мога да помогна с кратки инструкции, как се прави.
В. Томов