Състоя се най-голямата атака с дронове в съвременната военна история. Резултатът от нея е еднозначен и категоричен: пълна победа на израелската отбрана и унизително поражение за аятоласите, опитали да демонстрират разрушителна сила срещу държавата, която от 1979 година насам обещават да унищожат.
НА СНИМКАТА: Ирански предполагаеми убийци на израелци летят в небето над Ирак
Освен огромния брой безпилотни бавно летящи летателни апарати, какъвто досега не е летял в рояк в никоя от войните в Либия, срещу Армения или дори в рамките на руzката агресия и ответните украински удари, Иран е използвал целия си ракетен капацитет. Изстрелял е крилати ракети, както и балистични. Една от тях или отломки от нея в крайна сметка падна(ха) на израелската територия. В резултат на това е ранено едно момиче край военен обект.
Нямаше по-сигурен сценарий за демонстриране неспособността на иранския режим да застраши истински сигурността на Израел от този, който беше задействан тази нощ. Беше нощ на лов на ирански дронове и ракети, упражнение по боеспособност на израелската ПВО. Заедно със съюзниците си от САЩ, Великобритания и Йордания тя постигна почти 100 процента ефективност още във въздушното пространство на Ирак и Сирия, през което иранската атака беше “любезно” пропусната.
Набива се на очи, че терористите от ХАМАС успяха да причинят повече щети и жертви в Израел със своите самоделни ракети, 12 000 от които бяха изстреляни Газа в първите дни след кървавото нападение на екстремистите от 7 октомври миналата година. Този факт подкрепя израелската теза за ХАМАС като най-голямата опасност за сигурността му.
Освен “Железния купол”, вероятно най-добрата система за ПВО в света, израелците задействаха и втория си ешелон на отбрана “Прашката на Давид”, както и средствата за прихващане на балистични ракети със среден обсег. Израел разполага и с възможности за унищожаване на балистични ракети с по-голям обсег.
Подробностите за отбранителната операция предстои да се появяват, включително по отношение на ролята на авиацията, допринесла за пълното парализиране на безпрецедентната въздушна атака, но един от най-ярките коментари по случая липсата на коментар от Кремъл. Явно с тревога и униние там посрещат лошата новина за военното поражение на най-важния си съюзник във войната срещу Украйна.
В това отношение ситуацията напомня на няколко арабско-израелски войни, в които съветското оръжие в ръцете на арабските съюзници се (д)оказа купчина остаряло желязо. Това довеждаше съветския режим до бяс, но ситуацията, както се вижда и днес не се е променила в случая с иранските приятели на Кремъл. Опитаха да демонстрират сила и изкараха по улиците на Техеран хиляди ликуващи хора, жадуващи отмъщение в очакване огромния брой носители на експлозиви да се стовари върху върху държавата Израел. В крайна сметка сега се очаква тъкмо обратното да им се върне, но с много по-голяма ефективност.
Израел има военно-технологичните възможности да порази болезнено важни обекти в Иран и въпросът се обсъжда от правителството. Първите лаконични реакции от среднощното му заседание са, че отговор ще има, без да се уточнява какъв точно ще бъде той.
От Техеран побързаха да обявят край на отмъщението си за израелския ракетен удар по иранското консулство в Дамаск от 1 април. Един вид-показали са какво могат и без допълнителен повод не смятат да се излагат отново.
Фактът, че масираната иранска въздушна атака практически не доведе до разрушения и жертви в Израел фактически улеснява евентуална по-умерена реакция от страна на израелците.
А у нас какво се случи досега като реакция?
София, подобно на западните съюзници, изрази “загриженост” от иранските действия, показвайки солидарност с Израел. Но рашистите у нас са притихнали да чуят какво “говорит москва”. В този вакуум кафявите медии се отличиха в типичния си стил със зловредната за хората със слаби нерви лъжа за начало на ЧУДОВИЩНА ВОЙНА и с лъжата, че Тел Авив бил обещал да изпепели Техеран.
Нищо ново в медийния клозет, който се бори да държи читателите си будни с апокалиптични кафяви бомби, замеряйки с тях мазохистите, пожелали да им повярват.
Това е атечествено-(фа)шиитския атечествено-ислямистки атечествено-аятолахски тероризъм на ислямистката нацистка хунта на “стражарите” на (фа)шиитскара КОНРАреволюция!
Сега Израел поне трябва да унищожи изцяло прокситата на (фа)шиитския нацизъм, като започне с алевитските канибали на урода Асадь, след това хиZZбуллахЬ, и разните иракски канибали и да не забравят и хубавите!
Защото Израел не е нападал (фа)шиитски (т)ИРАНь, нали!
Той е нападнал ислямистките терористи от КСИРь в Дамаск, а не в (т)ИРАНь .
Един въпрос ме гложди (много коментатори изказваха подобни мисли в блога) и не мога да намеря отговор:
Над 2 години руснаците убиват украинци, сипят смърт от дронове и ракети, започнали една с нищо непровокирана война и целият демократичен не прави нищо решително, за да спре агресора?
….
Приемам, не може да се правят опростени сравнения между Израел и Украйна, но не е ли това двоен стандарт? Нима жертвите от миналото и страданията на украинците не са достатъчни, за да накарат Америка, Англия и всички европейски страни (вкл. България) и други по света, които претендират да са демократични да направят необходимото – бърз и решителен военен отпор срещу Русия и защита на Украйна? Защо не се опази небето над Украйна по същия начин (това е възможно)? Нима Меморандума от Будапеща е безсмислен лист хартия? Защо тези, които помагат на Украйна го правят на час по лъжичка, не дефинират крайната цел ами се мотаят, докато накрая и открито спрат да го правят. Иран иска да изтрие Израел от картата, но същото прави и Русия с Украйна.
…
Намирам, че живеем в коварно време на някаква обществена слепота и апатия, слаби политически елити, неспособни за решителни действия, среда единствено добра за популисти/диктатори (примери безброй) и печеливши кръгове на задкулисни лобита от олигарси.
към Драган:
Напълно подкрепям написаното от Вас и прибавям още един въпрос: Защо руZия получи моментално ленд-лииз от САЩ, което я включи незаслужено в редиците на победителите; а Украйна до ден днешен няма подисан ленд-лииз, което би решило войната още преди година?
Това е въпросът на въпросите, който си задавам от почти началото на войната, и нямам категоричен отговор. Възможните отговори за мен са: 1. Западът се страхува да предостави на Украйна високотехнологичено оръжие поради неясната политическа ситуация в определен бъдещ момент там (избори, нов президент с недемократичен или направо проруски профил, корупция, руски проксита). 2. Корупция, достигнала глобални размери, зависимости, слаби, алчни, непрозорливи, зле скроени политици . 3. Различен (в сравнение с ПСВ и ВСВ) контекст на системата на международните отношения: голямото количество стратегическо оръжие, разположено в различни точки на света; страхът от глобален пряк конфликт с неясни и/или фатални последици; липсата на ясни коалиции и раздробеност (от статията на г-н Инджев става ясно, че самата Европа е раздробена – Италия, Испания, Австрия например не са в групата на категоричните, остро осъждащите). Тук трябва да се споменат и тлеещите конфликти в различни точки на огромната и непредсказуема Азия. Но едно е ясно – в момента се води война между развития демократичен Запад (цивилизационно към него принадлежат Израел, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, Австралия) и новия Троен съюз и тази война се води на територията на Украйна, а вероятно и на територия на Израел. Западът води тази война през своите демократични ценности, от които не иска да се откаже – общественото мнение за него има значение и хуманизмът продължава да бъде принцип. Авторитарният насилнически свят я води безцеремонно, безогледно, брутално, както винаги.
До Драган:
Мисля, че нещата не са толкова прости. Путландия има чудовищен ядрен арсенал – Иран няма. Заплахите на аятоласите, че за 6 месеца ще имат готовност да изстрелят ракети с ЯБГ са кухи – евреите държат на постоянен прицел всичките им ядрени обекти. Западът, в лицето на САЩ и ЕС не е така монолитен и еднозначно ориентиран, както по времето на великия Рейгън и м-м Тачър – полезните идиоти, продажните интелектуалци и лявоориентираните следвоенни поколения вече имат сериозно влияние върху вътрешнополитическата обстановка /особено в текущия предизборен период!/. И не на последно място – при избора на сценарий /колкото и непонятно да е за повечето българи/ Западът и особено САЩ прогнозира и взема предвид размера на преките и косвени жертви.
Убеден съм, че не съм изчерпателен.
До Драган, Мария, Павел Тинков
и всички , които се вълнуваме от съдбата на Украйна, препоръчвам сайтовете на Дмитрий Гордон – украински журналист.Много подробни новини и интервюта за ставащото в Украйна. С голяма болка и Гордон казва за тази нерешителност на т.н Запада , да дава оръжия в достатъчно количество на УВС, които биха спасили много човешки животи и биха обърнали хода на Войната. Колкото до пряката намеса на страната на Израел, мисля,че Тинков е прав. А дано и САЩ приемат този пакет с помощ за Израел и Украйна след това нападение, за което има индикации.Тази нерешителност на Запада, доведе и нас българите до това уродливо Служебно правителство, съставене с министри , които обслужват интересите на мафията у нас.Хората, като че ли не разбират колко е страшно това, което ни сполетя и не реагират по никакъв начин.Нищо добро не ни чака, ако не се противопоставим.
Напълно съгласен съм въпреки, че не искам да е така в държавата ми.
КАФЯВИЯ МЕДИЕН САРТИР друго няма да прави. КРЕМЪЛСКАТА СЕПТИЧНА ЯМА му е разпоредила отдавна, как да разпределя и разпръсква фекалиите.
За съжаление, има все още много свикнали с това. ГОРДИ ДОРИ, ЧЕ ПОМАГАТ ЗАЩОТО СА УБЕДЕНИ В,… и аз не знам в какво… Купени поради зависимости с ямата, сър !
Мислех да тегля една псувня, но се спрях.
България не принадлежи на тази измет. Тя принадлежи на тези, които мислим, знаем и не се страхуваме! Ние също ходим до тоалетна, но пускаме водата, вместо да хвърляме лайна навсякъде за да не се вижда омазването.
Ех,господин Инджев, написахте „Опитаха да демонстрират сила и изкараха по улиците на Техеран хиляди ликуващи хора, жадуващи отмъщение в очакване огромния брой носители на експлозиви да се стовари върху върху държавата Израел.?“…
Знаем от собствен опит от времето на комунягите, как ние демонстрирахме под команда, дори и срещу Израелците…
Караха ни под строй и при това водеха списък, дали участваме и демонстрираме пред посолства (спомням си за белгийското), трибуни и манифестации във връзка с „освобожденията“и срещу какви ли не западни „безчовечия“. Който не се беше явил или бе изчезнал докато се стигне до целта (моя милост). Налагаше се да обяснявам, че съм изпуснал и изгубил групата, защото спешно и дълго трябваше да търся място за облекчение, но след като не съм ги намерил на местото където висяхме, по пътят съм минал с друга група… Нали целта е една, „да демонстрираме“, …!