Може ли истината за на увеличеното състояние на българите да бъде разделена на “по време на управлението на ГЕРБ и след него”?
Професионалните икономисти и статистици, както и засегнатите политици, вероятно биха се възпротивили на подобна опростена схема в представянето на икономическата картина. А тя никак не е в полза на гербаджилъка, с който настъпи управленска разлъка.
При всичките си мандати, а и след тях, собственикът на корпорацията за печелене на избори и еднопартийно овладяване на управленските лостове в страната водеше вътрешна гражданска хибридна война за дезинформиране на гражданите (и селяните) колко е успешен, надминат само от др. Живков навремето, в повишаване на благоденствието им.
И тъй като и медиите в голямата си част бяха(?) сред завзетите от ГЕРБ територии, шараните се хващаха на пропагандата му в това блато.
Дойде време някой да се заеме да разчисти затлачения капан за наивници. Ясно се вижда от статистиката на сравнителна основа, че през целия период на гербаджийската безконтролна власт ръстът на българското благоденствие е бил десетина процента, колкото е й след това (след приспадането на инфлацията). “Оказва се” че има направо скок в това отношение. Защото без ГЕРБ като решаващ фактор в изпълнителната власт живеем само от няколко години, определяни със смущаващо единодушие като период на “тежка политическа криза”.
И друг път съм се опитвал да противореча на гласовития публичен хор на оплаквачките, според които честото ходене на избори през последните три години едва ли не е безпрецедентна, невиждана у нас и по света катастрофа. Нищо, че държави с далеч по-развити икономики и демократични общества, като Италия ( където по едно време политическата система буквално се разпадна), Белгия ( където е обичайно хората да не знаят как се казва премиерът им), Израел( където от десетилетия не е имало правителство с подкрепата на стабилно парламентарно мнозинство) и т.н. са преминали през далеч по-продължителни турбуленции в това отношение.
Питал съм (се) какъв е чак толкова проблемът гражданинът ( селянинът пък още повече от гледна точка на разстоянията) да извърви съответните няколкостотин метра до най-близкото училище и да гласува?
Отговарят (ми) масово: хората били уморени и дори отвратени да извършват това упражнение. Гледам обаче и тази статистика, вкл. най-новата на Евробарометър: очакванията са за около 50 на сто активност на предстоящите избори две в едно на 9 юни.
Аз ли нещо бъркам или има твърде много желаещи да объркат гласоподавателите с плач на техните гробища? Доколкото си спомням, такава е приблизителната избирателна активност тук от много години, а и в Европа не е много по-различно.
Не казвам, че е добре да има чести избори, нито че ми е симпатично явяването на само половината от имащите право на глас пред машините и урните. Само отбелязвам, че вайкането не помага за повишаване на избирателната активност, а по-скоро крие опасност по-лабилните умове да се прислушват какво им казват “умните глави” от телевизора и да се повлияят от това в негативния смисъл на думата.
Да, по-добре е изборите да са честни, отколкото чести. Но, връщайки се към основната си теза, най-важното е да бъдат поощрени на изборите онези, които доказаха, че наистина могат да изпълнят “петилетката за три години”, както се казваше при комунизма.
В този текст има продуктово позициониране. Той е продукт на факти, подкрепени от статистиката. Позиционирането зад тях не е пропаганда, а форма на самоотбрана срещу статуквото от недалечното минало, което отказва да си отиде “без бой”.
“Закоравелият политически експерт”, никога няма да се мръдне и на метър от съществуването си.
“Телевизор има, къркане има, има кой да скастря…” Доколко му е приятно, само той си знае.
Признавам. Не успях да увелича допълнително финансовото си състояние, с този модел на управление. А и никога не съм искал.
С Уважение,
Така е, както го описвате, г-н Инджев. Като прибавим и обилните крокодилски сълзи на копейкин, митоди и другите лиZемери по нас, избирателите на ПП/ДБ поради нашата “излъганост”, гротеската става пълна. Тъй като знам, че те (скърцайки със зъби) ви четат, искам да ги успокоя, че не знам някой да се е отказал да гласува за ПП/ДБ. Да му мислят тези, които ще гласуват за борисов, за да получат пээвски, защото мнозина от нас досега само подозираха, че ГЕРБ и ДПС вървят в комплект, но пpeз последните девет месеца тази истина лъсна в цялата си гроZота.
България има нужда от доказани лидери от ранга на Михаил Миков с отлична юридическа и алкохолна подготовка. Също трябва водещите учени икономисти на България на световно ниво професорите Александър Томов и Румен Гечев да участват активно в икономическата политика. Васил Гечев, син на прославения професор също ще е доказал като сериозен учен икономист, разработил е стратегия за финансова стабилност на Европейски съюз.
Пост-тоталитарните времена, в които на мястото на една тоталитарна партия публичният живот е доминиран от две, които се сменят, отминава.
Също така, след близо две десетилетия членство в ЕС, произвеждаме за тримесечие толкова, колкото преди това за година. И пенсионерите с тенджерите по площадите останаха в миналото.
На всичко отгоре изкласи и узря поколение, което е учило и живяло в нормални държави и предпочита ясните правила, а не партийните хранилки.
Шокът от тази “перфектна буря” е обясним. А сега остава да видим как течението отнася и двама корпулентни властолюбци.
За да избегнем всякакви туземни спекулации трябва просто да сраМним със северните ни съседи от РуМЪНИя . Преди да да дойде атечествено-ПОПУЛИСТкара атечествено-милЮЮЮционерската МУТРА бокоТИКВАТА България беше преди РиМЪНИя, а сега РуМЪНИя не само е доста преди туземния колониален Бандитустань НРБь, но е и преди путлерастката колония на Орбань, а и пред други европейски държави от ЕС.
Това е единственото достоверно сраМнение, защото заради кризите имаше задържане в икономиката на европейските държави на ЕС , и даже в икономиката на Китай, а още повече при съседния атечествено-ислямистки Ердоган.