Какво стана с руzката подводница “Атака”? “Потъна”, би казал Путлер

На умряло дуче нож не вдигам, но заличаването на “Атака” от ЦИК за предстоящите избори е знак от бъдещето, който не трябва да бъде подритван с лек крак. Да бях Путлер, щях да реагирам на въпроса “какво стана с “Атака” с лаконичното: потъна!

Сигналът е огледало за имитарторите от актуалната инкарнация на путлеризма в българския парламент. А че имитират не го казвам аз. Самият Сидеров го твърди. Може да го посочва по други, честолюбиви мотиви, но в случая е прав. И още по-прав ще се окаже, когато срокът на гадност на имитарторите също изтече в (к)аналите на историята.

Имитарторите внимават да не копират всичко и съвсем буквално от проваления путлеристки проект “Атака”. Бягат от всяко разобличаване на близост с властта и с властници, като намагнетизирания Пеевски и наградения с руското желязо “Ломоносов” собственик на ГЕРБ. Помнят колко пагубно е да се (д)окаже, че си им златен пръст.

Вероломството им пролича още с присвояването на думата възраждане, откъсвайки най-романтичната и престижна страница от новата българска история за своите задни цели. 

Сидеров не криеше своя антисемитизъм. Подписал се е под него (поне) в една книга. Нямаше как да не е знаел също, че “Атака” е названието на хитлеристкия официоз “Der Angriff”, който излиза под това заглавие до април 1945 г. 

 

 

 

Това е отчетено от менторите на ментето, чийто костюмирани в черно и зализани като замогнали се членове на “Коза ностра” депутати, изпонаслагали за “солидност” и очилца, не парадират с атака срещу “световната конспирация” ( на евреите). “Само” замерят вездесъщите си противници с името на евреина Сорос като върховна обида. С други думи, стриктно следват на експертизата на московските лаборатории за производство на отрова за масово поразяване на податливи мозъци. 

Не се гнусят имитарторите да ползват и подкрепата на истинския Дуче в българската политика, който им удари едно рамо с изявлението си през януари, че не били проруска партия. Приеха лъжата с мълчалива благодарност, продължавайки да се правят на опозиция на своя закрилник. 

Само тяхната дипломатушка Митрофанова не цепи басма на имитарторите. Колкото и да се дърпат в ролята на чистокръвни арийски български патриоти, тя намира начини да ги придърпа към себе си и овъргаля в московския катран. Привика тартора им и още няколко гяволи от свитата му в посолството си да се снимат и демонстрират пред руzкия герб. Вербализира добре известната истина, че би гласувала за тях, ако имаше как. А има как: вече им беше гласувала доверие пропагадно чрез публикуването на злобен антибългарски текст на фюрэра им в сайта на посолството-чест, каквато не е оказвана другиму. Да се знае кой е човекът, на когото путлеризмът залага след като Сидеров изчезна и така престана да ги излага. 

Имитарторите не декларират толкова кресливо, колкото правеше “Атака”, любовта си към Путлер и империята му. Задоволяват се предимно с това да ругаят злобно украинските жертви на руzката инвазия и българите, които си позволяват да им съчувстват.

Е, не могат ( и явно не искат) да забранят на своите последователи да веят руzки знамена. Но това е като онази самодоволна реплика на Банкята, “скромен”, както обикновено, че не може да забрани на феновете си да го обичат – било все едно феновете да не обичат футболния отбор на Барселона ( ако не греша отбора, с който се сравни).

Сега, когато в тяхното русло се вля и река Волга, чрез придошлия в техните листи за евродепутат Волгин, камуфлажът им съвсем се прокъса. Колкото и да го дърпат да им прикрива рашистките срамотии, те лъснаха по-видимо от всякога с целия си гол рашиzъм на показ. 

В тази връзка би било интересно все някой от питащите Банкята на крак ( защото той в студио за интервю все така не влиза, не командва там парада, колкото и да му е приближен домакинът с микрофона) да се поинтересува продължава ли да смята, че въzраждане не е проруска. 

Само че те не го закачат по фундаментални теми – защо не връща руzкия орден или как ще комент(р)ира обвинението на Гешев, че е поръчител на убийството му- какво остава за нещо, което е казал преди цели 4 месеца. Артист , като него, който владее до съвършенство умението да се прави на луд, “не помни” какво е обещал снощи, какво остава да пази спомен за думите си от праисторическия януари 2024-та.   

Коментираните по горе уж различни политически субекти имат помежду си общ знаменател: пробиват си път с лакти и нокти чрез хитруване, което продават на наивните за “политически нюх”, а в същото време се подиграват на най-големия си враг ПП колко големи наивници са. 

Хитреците, обаче, рано или късно си намират майстора. “Атака” го откри по трудния начин. Но няма да е лесно да се случи същото и с окопалата се навсякъде в странна симбиоза на сговор и противопоставяне между ГЕРБ и ДПС. 

Получи се, че хората протестираха с искане за разграждане, а получиха въzход на въzраждане. Падението й няма да стане нито доброволно, нито внезапно. Може да бъде катализирано от украинска победа, но тя не гарантира по същия начин залеза лицемерните евроатлантици от ДПС и ГЕРБ. 

Именно тази сглобка на непробиваемото статукво, което натори почвата за рашисткия цъфтеж в България ( вижте само как путинолюбивата Йончева кацна на ревера на Пеевски!) трябва да бъде приоритетно разобличавана сега. 

Доколкото виждам, опитите на ППДБ са насочени в тази посока. Позитивната кампания е хубаво пожелание като за възпитана компания, но поведението на хитруващите демагози трябва да се мери и с техния аршин по техните гърбове, с чиято квадратура сами се хвалят.

И защо не? Както някой беше споделил в мрежата, ние сме народ, който праща децата си да бият съседите по Коледа ( и да получават бонбонки от тях както по Хелуин, да добавя от себе си). Суровакането трябва да стане с арматурни аргументи. Иначе пак ще си разпределят бонбонките за себе си.