Как беше отбелязан 1 май от онези, които се смятат за законни наследници на патентования от партията им празник, запазена марка на комунизма, чиито тленни останки консумира лицето Нинова и нейната кампания (предизборна)?
Първи май беше десетилетия наред най-великото тържество на международния комунизъм, дирижирано от Москва. Има го и днес без московско благоволение по широкия свят.
Конкуренция му беше в това отношение само 7 ноември във връзка с т.н. октомврийска революция, както се наричаше болшевишкият преврат в Русия от октомври 1917 г.
Май първи май тази година премина кротко и незабележимо, както никога, откакто помня този маршируващ фетиш в комунистическия календар. Кротко и кратко, както подобава на кротналите се в нишата на политическото оцеляване борци за удължаване на краткия им в перспектива парламентарен живот.
Беше им в миналото празник на техния си печат, който събираше ентусиасти с балончета, знаменца и лозунгчета в духа на тяхната “Дума” и рубриката му на отчаянието “Ние пак сме тук”. Отпечатъкът му към днешна дата е избледнял под (инд)игото на капитализма, с който не само спряха да се борят партийно, но и го оглавиха тъкмо другарките и другарите.
Махнаха от съкращението “Активен борец против фашизма и капитализма” АБПФК думата “капитализъм”. Оставиха само “фашизма”, какъвто, за разлика от капитализма, няма в България.
“Иновацията” във връзка с факта, че вече не могат да съберат “хиляди, маса народ” ( както се казваше в една поетична възхвала на комунизма), се съсредоточи върху употребата на помещение в парламента. Нахално, макар и законно формално.
Пресцентърът им отрази и шествийцето им по жълтите павета. Авангардът на жълтопаветниците се състоеше изцяло от другари и другарки, печелещи на гърбовете на избирателите хилядарки.
Да им пожелаем догодина да се поберат в кабинета на Нинова или на който там евентуално го превземе.
АБПФК, за четиридесетгодишнината от 9 септември,1944, бяха стигнали 200,000(двеста хиляди члена).
Хем смешно, хем показателно за опортюнизма на Андрешковците.
Един истински!? Активен Борец тогава се възмути: “Да бяхме двеста хиляди на девети, сами щяхме да прегризем гърлото на фашизма у нас, без помощта на Червената армия.”
По 9,09,1944, според тогавашните гимназиални учебници по история, членовете на ОФ са около 4600 души, разделени в около 550 дружини.
Друг е въпроса, че фашизъм у нас, преди влизането на Съветската армия, у нас не е имало. Сред музейните експонати от това време няма артефакти, свидетелстващи за фашистки организации. Авторитаризъм и патриотизъм, да. Но фашизъм!?
Големи артисти са Андрешковците у нас.
Сами си вярват на театрите.
По-точно е , че са краZZнопаветници, и предпочитат да маршируват пред мумията на “вождЬ” им – пруският шпионски терористЬ и КОНТРАреволюционерЬ – ленинЬ , в кремльовската си метрополия на имперската краZZная площадь, вместо на сАфийските жълти павета! Нали!
И все пак , г-н Инджев, не ги “насърчавайте” да излезат пак и да се срамуват , както сега , отново и на “сакралната” им дата – 7 ноември, деняТь на който са “създадени” , чрез Ноемврийската ИМПЕРьнационал-сАциалистическаЯ КОНТРАреволюция!
ДОЛУ колониалните “празДници” – 3-иЙ мартЬ, 9 септември, 23 септември и 7-иЙ ноемвриЙ, одите на туземните колаборационистки терористи – БКПь, одите на партията-матушка КПССь, одите на ленинЬ, одите на хуйло си!
Социалиста Хитлер подари на своите братя, руските социалисти, 1 Май, и те тачат тази свидна нацистка традиция и до ден днешен – http://www.dw.de/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80/a-16779112
Всъщност много от фетишите на реалсоц останаха, но и в момента хич не бодат очите на тъй наречените демократи от всички цветове (с малки изключения през действителния период на демократизация и обновяване от 1990-1992 г.).
А празнуването на 1 май като “празник на труда” не е било запазена марка само за совока и сателитите му, а е добре ползван и от националсоциалистическата пропаганда. Виж за фашистите в Италия, нямам точна информация, но може да се провери.
Ако някой си направи труда да прочете спомените на Борис Бажанов, ще научи прелюбопитния факт, че изрази като “образован марксист” и ” властта на пролетариата” предизвиквали най-голям присмех сред партийните апаратчици още през 1924 г. – още преди сто години компетентните циници са били напълно наясно, че това е новата опаковка на нов “опиум за народа”.
Това е особено ценно, тъй като мемоарите му са публикувани далеч преди гениалните книги на Оруел, където тази натрапвана заблуда “за благото на пролетариата” е смачкана ефектно, но и защото мемоарите на Бажанов не са художествено обобщение или изразни средства, а банални впечатления от първа ръка в общуване с “авангарда”, както те обичаха да се величаят сами. И добре е да помним, че не става въпрос само за един монумент в столичен парк. Хиляди подобни обидни за здравия разум монументчета и шантави наименования на улици и площади за някакви си “комуни” стоят в цялата страна, даже им подменят табелките. Който иска да поспори с мен – първо да си отвори някоя карта на населени места в интернет, и не е нужно да почва със селца и паланки, може и с големите областни центрове.
И после голяма чуденка навред, защо младежи без опит днес в България – член на ЕС – били имали някакви измислени плакатни представи за миналото, сполучливо наричано, хем съвсем официално – “соцлагера”.
Тази жена е олицетворение на лицемерие, лъжебитуване и удивително нахалство. Като я гледам в обкръжението на нейните слуги, понесли трансперанта, изписан с баналните думи, нямащи нищо общо с практиката на бандитската им партия с вече повече от сто годишна история, се чудя да се смея ли или да плача! Както се казва – ако не беше тъжно, щеше да е супер комично!… Е, няма ги вече огромните физиономии на Маркс, Енгелс, Ленин, Гошо Тарабата и прочие комунистически персонаж, но и без тях те не се отказват да демонстрират безочието си, въпреки че бавно но сигурно агитката им потъва в небитието, макар и твърде късно. Не мога да не си спомня за онзи 1-ви май през 1986 г. когато само 4 дни след зловещата авария в Чернобил, електората преминаваше по същите жълти павета без да знае за радиоактивната угроза! “Ще си мълчим”, казал дни преди това правешкия комунистически диктатор и национален предател, наричан сговорчиво “Тато” от многото дебили и тъпанари в тази държава по онова време…/ За съжаление сега картинката не е много по различна, само че потомците на онази сган, сега се “хранят” с унаследената любов към Русия!…./Този човек вместо да умре в затвора, спокойно изкара старините си в една вила в Бояна. Еми как иначе, след като в тогавашната съдебна система, особено по върховете си, останаха по местата си всичките комунистически прокурори и съдии!…
А като се абстрахираме от казаното по-горе, Първи май е един хубав празник за достойните трудови хора, които са истинските създатели на блага и просперитет, нямащ нищо общо с негодниците, които безсрамно опорочават и присвояват идейната му същност!
Веселин Димов,
фашизъм тук не е имало, но русия води хибридна война срещу България във всичките й форми и проявления още от началото на 1919 г., когато ръководството на БКП е овладяно от агенти на московския Коминтерн – горяните са били 3 пъти повече от шумкарите и са действали 4 пъти по-дългo – с 8 години повече – всъщност съветска русия наследява руската имперска хибридна война от времето на руския гръцки проект след 1-вата руска анексия на Крим , та до днес – много българи си мислят, че “братушките” никога не са ни обявявали война, не е имало окупации, не са ни нападали , но по братски са делили българите и земите им между съседите ни още от 1833 г., без да броим масовите изселвания и провокираните погроми и кланета … но страната е набучена с шумкарски/руски паметници и столицата ни с антибългарска руска урбонимия . . . преди 2 дни Шаламанов говори за отговорността на политиците: ”Ние живеем в рисково общество. Рискът не е само от война. Това означава нов тип политика”
– някой скоро цитира Кант като червен кант и каната: ”разочарованието не е основание за действие(или бездействие) – като има работа за вършене – се върши, независимо от неуспехите и полууспехите до момента(и всъщност точно , заради тях)
https://www.facebook.com/lubomir.alamanov/posts/10232514156262215?ref=embed_post
Много коментиращи българи с право критикуват кандидатите политици, ама вероятно въпреки неяснотиите, дори анализаторите които ме възхищаваха с изявите си и когато правят призиви за избор на възможното, това не го правят.
Единственият е господин Инджев, защото при него до сега не съм забелязал такава целенасочена (зла) критика на възможното добро.
За да съм точен като моля и за извинение собственикът на този безценен блог, че го използвам за критики на чужди блогъри пишещи във Фактор и направо казано по адрес на досега уважаваният от мен там Пламен Асенов, дори и на Димитър Попов, но правя това защото съм сигурен, че тук те ще го прочетат. Ще го прочетат, защото само тук наистина е местото, където безпристрастни мнения от порозападен вид, както и съответните коментари намитат своят фокус.
Разочаровал го проф. Денков (който уважавал), защото казал, че ПП–ДБ са чисти ангели, а другата част на прословутата сглобка по „презумция“ трябва да са прости и непочтенни дяволи…
Пламене, ако си забравил за пачките и кюлчетата, за трите милиарда и… и простотиите до пладне едни, след пладне други…, поне точно защото нямаш само две гънки, трябваше да премълчиш някак си!
Разбрал си и кой и защо ни изпрати на избори, но добре се изрази като се представи за бунак. Чете, чете и не ти станало ясно…
Знам, че там (във Фактор) пишеш при условие , че няма да критикуваш Герб, знам че във всичко останало си безупречен, ама нали целта е, най–после да протръгне в тази превзета България…?
Направо е смешен примерът ти от немай къде, за двете чудовища, с едното от които трябвало да се съюзим, за да победим първо другото. Добре е завоалирана фабулата, ама това „по–добро за избор“ чудовище вече го търпим (да ни излага и да сме под постоянен контрол от Русия) толкова все безуспешни години…Нима виждаш голяма разлика от политиците преди прехода и царстващият политик след това? Ами всички те са избирани по един и същ начин, първо, ДА СА ПРОСТИ!
И наистина, за да направя разяснението, което бунакът не е разбрал, безусловното оправяне на съдебната система, която през втората част на сглобката трябваше да се случи, беше разковничето. Защото тогава банкянското величие щеше да е в компанията на Бай Ставри.
Според мен, не достатъчно „добри“ дори неопитни (защото по твоят израз избраха по–малкото чудовище), ПП–ДБ са ЕДИНСТВЕНИТЕ които от торбата със змиите могат да бъдат извадени!
Друг е въпросът, ако мнозинството от политически надарени ЧЕСТНИ личности, които наистина имаме, застанат на преден политически план И БЪДАТ ПОДКРЕПЕНИ (с отиване на избори) получат нужното предимство, за да обърнат андрешковата каруца…
Г-н Инджев в поемата “Септември” няма поетична възхвала на комунизма. Експресионизмът не е кщомунизъм.