Защо студентите и милионите мюсюлмани в Москва не страдат за палестинците?

Единствените протести, които помня от времето на комунизма за своите 35 години пребиваване в неговия рай, бяха срещу…Китай. Беше нападнал Виетнам, където имаше по-правилен комунизъм по мерките на НРБ, пардон- по указанията на СССР, задължителни за НРБ. 

Организирано и под строй “трудещи се” и “учащи се” протестираха пред китайското посолство, настанено в най-красивата сграда в София. Намира се срещу СУ. Строена е от буржоазен богаташ, национализирана е и е била предоставена на китайските другари по времето, когато Сталин и Мао махаха в синхрон от плакатите като неразделни близнаци. Красивата сграда беше замеряна по команда с мастилници- да се знае, че най-гневни са били учащите се.

Имало е и истински протести на български турци, но тях от София не съм ги виждал. Само срамния протест СРЕЩУ българските турци, организиран от партията и правителството, помня да напира с протестна декларация пред турското посолство през май 1989 г.

Е, имаше и един протест, в който участвах. Беше първи и последен протест срещу режима. Състоя се на 3 ноември 1989 г. в центъра на столицата, прераствайки от екологично шествие в политическа демонстрация с искане за избори и демокрация.  

Не правя категоризация на протестите, сред които също трябва да се спомене и протестът на майките с бебешките колички в Русе срещу обгазяването на града от румънските другари отвъд Дунав.  

Думата ми специално е за антикитайския, доста озадачаващ сам по себе си за непривикналите да протестират българи през онази 1979 година. 

Този спомен е повод да задам някои въпроси във връзка с правилните антиизраелски протести в САЩ, уж спонтанни, но всъщност организирани от опитни “протестъри” ( както се изразяват тук едни адепти на руската пропаганда), познати на полицията, според властите в Ню Йорк. 

Нашистите са във възторг от тях. Уж упадъчната американска младеж, която заливаха с пропагандна помия по комунистическо време, изведнъж се оказа възхитителна в очите на нашите другари и другарки. Стискат й палци да взриви омразната Америка отвътре. Отвън се оказа не само невъзможно, но и направо противопоказно. Сблъсъкът с нея стана смъртоносен за великия, непобедимия Съветския съюз и неговия лагер. 

Нашите рашизоиди не пестят похвалите си за прекрасните демонстранти в американските университети. Колко са чувствителни, с добри, големи и състрадателни сърца по отношение на палестинските деца. А който не им се радва е направо фашист, нареждат нашистите. Нищо че добрите, чувствителните младежи с палестинските знамена  ( и тук-там с реклама на терористичната “Хизбуллах”) гък не казаха, когато техните бойни другари от ХАМАС клаха, изнасилваха, палеха живи хора и отвлякоха близо 300 души мърдаща плячка в подземията си на 7 октомври за по-нататъшно инквизиране и кървава зестра за пазарлък.

Но да предположим, че добрите, прекрасните демонстранти в университетите в САЩ са изцяло прави в своето (избирателно) човеколюбие и гневът им срещу Израел е праведен. Тогава защо в най-свободната страна на света, където човекът диша волно както никъде другаде (както се пееше в една съветска песен), няма подобни протести в университетите?

Излиза, че добрите, смелите, доблестните младежи се намират в САЩ, а в московията ги няма никакви. Нула доброта и чувствителност.

В София, впрочем, имаше пропалестински прояви, но не и чак изблици от доброта, като в САЩ. Докато в столицата на победилия рашизъм никакви ги няма съчувстващите. А това е най-гъстонаселения с мюсюлмани европейски град-поне три милиона са там правоверните. 

Най-голямата джамия в Европа им построиха, Путлер и Ердоган лично я откриха и осветиха със своята дружба.

 

 

 

 

 

Никнат там джамиите като бамбук при тропически климат и пак не им стигат на московските мюсюлмани. Площадите не ги побират на обща молитва по време на рамазан байрям. Да не вземе да се окаже, че липсата на пропалестинска доброта там има нещо общо с полицейщината?

 

 

 

 

 

 

 

 

Или пък няма кой да организира тълпите да мятат мастилници?

Междувременно вълната на доброта, съчувствие и солидарност надмина всичко и всички в тази област в нашата съседка Турция. Владетелят Ердоган забрани търговията с Израел. Нашистите би трябвало, ако наистина са искрени и последователни, да му се възхитят поне толкова, колкото на американските студенти.

Ще почакам да видя пресечната точка между рашизма и преклонението пред Турция като светъл пример. Все пак днес е първият ден, в който Турция спира търговията си с Израел. На нашистите ще им трябва време за инструкции.