Продължава чистката по върховете на руzката военна машина, започнала на 25 април.
Арестуван е главният кадровик на армията Юрий Кузнецов.
Ситуацията малко напомня на сталинската чистка сред офицерския корпус на червената армия от навечерието на Втората световна война.
Ето някой кадри на министерството на отбраната , като несменяемата от 2017 г. Россияна Марковская говорителка на министерството на отбраната, произведена в чин генерал-майор на 26 годишна възраст.
Или като съветничката на Шойгу, бившата журналистка Мария Владимировна Китаева, назначена с указ на Путлер за Действителен държавен съветник на РФ в МО ( на 26 г. възраст):
Как е бил арестуван кадровикът Кузнецов?
На 13 май в 5 сутринта, в пълно бойно снаряжение група униформени от контраразузнаването нахлули във вилата на на главния кадровик на армията Кузнецов в Истринския район в Москва. Избили вратата и прозорците. Измъкнали го преднамерено грубо от кревата. Отвели го на разпит и го обявили за арестуван.
Няма информация в какво го обвиняват, но не бих се учудил този път да чуем версия за шпионаж. Участието на контраразузнаването в акцията навежда на такава мисъл. Още повече, че съпругата на генерала е работила в структурите на министерството на отбраната, контактуващи с “чужди държави”.
Дали щеше да се случи този арест ако Шойгу, всемогъщият до онзи ден министър на отбраната и най-близък съратник на Путлер все още беше на поста си? И дали самият Шойгу все така е най-близкият велможа на царя, с когото се уединяваха в тайгата, предизвиквайки “шегички” сред зевзеците в страната по този повод?
Припомням няколко неща.
Отстраненият от поста министър на отбраната на московията Сергей Шойгу бил преминал в младостта си програма за подготовка на младши офицери от запаса. Обръщам внимание: от запаса. Това го правеше още по-карикатурен кандидат за маршал и чучело, накичено с безброй военни отличия.
Елцин, кадровият “баща” на Путлер , който си назначи полковника от КГБ с мишата физиономия за наследник на царския трон, е произвел лейтенанта от запаса Сергей Кужегетович Шойгу, рожба на сибирската дълбока провинция, в генерал-майор. За какви заслуги към трона? Не е известно.
Този бум в кариерата му не ви ли напомня на нещо познато, нещо близко. Близко като Банкя (до София)? За какви точно “заслуги” нашият аналог с кариерния генералски скок е бил избран за преторианската роля да пази тялото на Живков и след успешната си мисия да бъде шофьор на Сакскобурготски? Във всички случаи знаем, че от пожарникар по професия го правят шеф на професионалното ръководство на МВР с познания в областта на частното “застраховане” в зората на цъфналия и вързалия рекетьорски бизнес.
ЧАСТ ВТОРА
Припомням (си) по този повод какво беше да си войник и “запасняк” в НРБ, където в казармата съм минал подготовка за младши сержант в поделение 60620 в Сливен.
Полкът беше част от българската Трета, т.н. бойна армия от Варшавския договор, призвана да задържи турците цели три дни преди да дойдат освободителите да ни освобождават отново- този път от заплахата да ни пороби НАТО.
Нашите вечни освободители се настаниха в поделението ни за някакво учение в околността. Засмърдя навсякъде на техния долнопробен одеколон. Бяхме чували, че им се полага като за след бръснене, но всъщност го пият. Не съм видял това изпълнение с очите си. Държаха ни разделени ( години по-късно, вече като студент, разбрах, че може да сме на думи “братушки”, но все пак бяхме “токсични” за съветски граждани, за които контактите с нас криеха опасност от компромат).
“Запознах” се по случайност и с мястото, където бяха уредени с “офиси” командирите им. Беше в гарнизонния арест. Командирът на ротата ми, който ме изпрати там за неподчинение, явно не знаеше, че мястото е заето. Както и старшината, който ме прекара пеш през града без колан, като се полага на арестант. Беше изумен от гледката килиите да бъдат превърнати в кабинети на съветски полковници (генералите вероятно бяха разквартирувани другаде). Бюрата са си бюра, но и решетките си бяха решетки. Символиката беше стряскаща въображението на хомо булгарикус по онова време.
Кръгом и обратно в поделението…Така и не лежах в карцера.
От запаса по-късно бях повишен в старши сержант. Това ме прави “военен” приблизително толкова, колкото и Шойгу.
Мобилизираха ме да скоча с парашут 7 години след уволнението от казармата.
Не избягах от задължението, за разлика от огромното мнозинство призовани набори по онова време, които си намериха връзки или медицински свидетелства за “болести”. Беше ясно от прегледа на стъпалата ни, че искат да ни превърнат в парашутисти.
От морето от призовани в районното в кв. “Младост” се озовах селектиран в “елитен отряд” от две дузини запасняци. Изпратиха ни в Пловдив. Метнаха ни от хеликоптер няколко пъти като чували с картофи. Поне един от нас, оперен певец, категорично отказа да скача. Нямам спомен какво му се случи след това. Май го оставиха на мира. Призна си човека, че умира от страх. Поне беше честен и не му пукаше какво си мислят за него.
Набързо ни превърнаха в парашутисти. Стана за по-малко от месец. Бях си представял, че за подобно нещо се изисква обучение от поне една година.
Два куриоза се случиха.
Преби се при едно от приземяванията сержантът, който ни учеше как да сгъваме старовремските парашути, образец 40 и не знам си коя година. Трябваше да се подписваме, че сме ги сгънали лично, за да няма претенции от страна на близките ни, ако не се отвори парашута. Всъщност точно сержантът се преби при едно от приземяванията. Без опасност за живота, но достатъчно травматично, за да продължава да ни “преподава” в легнало състояние на масата, на която ни обучаваше да сгъваме парашутите.
А как само риташе този внушителен здравеняк по задниците през отворената врата на хеликоптера онези от нас, които в ужас се запъваха на вратата и отказваха веднага да скачат в бездната!
За моите злополучни приземявания далеч от комисията по оценяване на “майсторството” или пък буквално върху бюрото й насред полето с въпросния почти неуправляем ( особено от новобранци) парашут, използван от царската армия , подробности няма да споменавам. Не искам да радвам със самоиронията си съответната публика, която не разбира от майтап.
Впрочем, като стана дума за реликви, използвани по мое време в онази казарма ( 1973-1975 г.), имахме каски, канчета и манерки, на които се бяха подписвали с дати и имената си българи, служили по времето на “фашизма”.
Превръщането ми в парашутист се случи година преди да бъда изненадан с предложението да замина като кореспондент в Бейрут.
НА СНИМКИТЕ (личен архив):
Авторът на разделителната фронтова линия в Бейрут в момент на спрели боеве.
И в базата на американските морски пехотинци в Бейрут. Усмихнатият вляво майор Боб Джордан загина, заедно с още повече от 240 елитни американски военни, дни по-късно при самоубийствен бомбен атентат, извършен от проирански фанатици с камион, натъпкан с експлозиви.
Предложението да замина за Бейрут беше абсолютно неочаквано за мен. Изрично бях уведомен преди няколко години, че няма да бъда допускан до службите ( без което нямаше “изходна” виза за работа в чужбина). Бях проявил неподчинение, женейки се за чужденка въпреки забраната им.
Дали скоковете ми от хеликоптера са били вид проверка дали съм годен (поне) психически, все пак да бъда пратен на война вместо кадровите ченгета на службите, отказали да поживеят 4 години сред бомбите в Бейрут и аз съм бил подготвян за резервен вариант, нещо като пушечно месо? Нямам идея. Но със сигурност са знаели, че страдам от морска болест, което заявих и на медицинската комисия, но въпреки това ме направиха парашутист.
С очите си видях как един от призованите запазняци се метна театрално във витрината на стъклен шкаф още в София след някакви си две завъртания на стола, използван като “тренажор”. Освободиха го.
Досрамя ме да изиграя същия номер. Не се опитах да се “скатая” и вероятно съм направил “добро впечатление”.
Е, казах си го. И аз съм бил запасняк, макар и пишман парашутист, както биха казали нашите съседи от южния фланг на НАТО. Но бях от друг “резерв”. Не като Шойгу и като пожарникаря, спуснат на върха на МВР от “здравите сили” след победата на(д) капитализЪма
Шапо!
“От запаса по-късно бях повишен в старши сержант. Това ме прави “военен” приблизително толкова, колкото и Шойгу.” Направят ли Нобелова награда за “хумор, сатира, ирония и самоирония” засилвам цитираните две изречения.
И да отправя пак забележка. Никакъв полковник не е е бил ввХУЙЛО. Дори при чичко Гугъл връо МУ е подполковник (във френската версия лейтенант-полковник). “В течение командировки по выслуге лет Путин повышен в звании до подполковника и в должности до старшего помощника начальника отдела. В январе 1990 года Путин завершил командировку в ГДР и вернулся в Ленинград.”
Биография, с която има защо да се гордеете, Г-н Инджев!
От друга страна, като гледам Холивудските филми, и там такива нежни красавици като руzките генералКи по-горе, без особени усилия пребиват по двама-трима 120-150 килограмови дебелаци наведнъж, без да им мигне окото. Пропагандата си е пропаганда…
Винаги пиша на рашистанците : как ще свърши путин по царски или по сталински… ьасега го кара по сталински… но не е гарнтирано че няма да свърши по царски…. кой разбрал, разбрал…
Руското Министерство на отбраната е елитно в сравнение с Министерство на външните работи. Затова двете момичета са с по-прилична визия от руския посланик в България.
Двете момичета са по-приятни и от “българския генерал” Леонсио Меси.
Шойгу е завършил обучение за офицери от запаса т.н. военна катедра. Подготовката е на по-високо ниво от тази на сержантите, макар и да зависи от конкретната катедра.
@Lyuben Piperov
Не Сте далече от истината. МО на раzия да се е превърнало в Холивуд-2. Поне по ку….лък го докарва.
Към VladTepes:
Ами да, не съм казал, че е на моето ниско, направо никакво ниво на сержант от резерва.
Цял лейтенант от запаса е този пълководец!
Не се и опитвам да се меря с такова военно величие.
Друг е въпросът, че съм виждал войната очи в очи. “Живял” съм с нея дълго и съм я преживял. За разлика от това чучело, влюбено в дрънкулките си по мундира.
Към Lyuben Piperov:
Сред холивудските филми има доста боклук, но от филмите на свободния свят знаем за лошотиите му много и напоителни факти.
Когато в рашистан започнат (сред техния си филмов боклук) да предоставят на публиката поне мъничко от тяхната история, подобно на разобличенията на всичко лошо в лошия Запад, филмирано в студиата на същия този запад, тогава ще можем да търсим някакъв баланс.
Можете ли да се представите руzка филмова откровеност за поробването и унищожаването на цели народи и тяхната култура, бит и далеч по-напреднала от московската държавност (като волжските българи, например), подобна на откровеността, загрижеността и заклеймяването от страна американската филмова индустрия, която бичува несправедливостите, извършени от белите срещу черните и индианците?
Засега резултатът в това отношение е 100 на почти нищо в полза на “гнилия запад”.
Не броя допуснатата през 90-те години на миналия век “свободия” в онази Русия, траяла само няколко години, практически един миг, преди Елцин да мигне и да докара на власт чудовището Путлер.
Хуйло сега не е в положение на Сталинь, защото “бащицата” е бил диктатор , общо , почти толкова години , колкото е Хуйло, засега.
А по времето на “чистките” Сталинь е бил в началният си период , както беше Хуйло, в “законният” си мандат от първите 8 години.
А и Хуйло е подчинил , армията отдавна. И сегашните смени в путлерасткият краZZниЙ Вермахть са подобни на разместванията във хитлеристкият Вермахт, и на сОюзническата му краZZная армия , по времето на Втората световна война, и особено през периода на тяхната Велика атечествена МЕЖДУсОюзническа вАйна ! И тази Велика атечествена МЕЖДУсОюзническа вАйна е ВЗАИМНА, и се води на Източния фронт, между тях!
Защото Вермахтът и Хитлер имат много по-голямо ОСНОВАНИЕ да наричат войната на Източния фронт- Велика и атечествена, отколкото Сталинь има “основание” да лъже за “великаТА” атечествена вАйна, нали!
Така че Хуйло повтаря армейските смени по времето на Втората световна на Хитлер и Сталин, които правят размествания дори на най-големите си афицери , и накрая дори сами се самоназначават на тяхното място. Въпреки че Хитлер е ефрейтор, а Сталинь дори не бил и това.
Няма смисъл да повтарям, за чекистката “кариера” и чин на Хуйло, а и на туземното му милиционерско мутроподобие , което даже не е могло да се докопа до “кариерата” на кадрови доносник от милиционерската школа на КДС в Симеоново! И е завършил само за пожарогаССитель!
Одите на хуйло си!
ДОЛУ МОЧИ-те, одите на бокоТИКВАТА, одите на хуйло си!
ДОЛУ колониалният “празДникь” 3-иЙ мартЬ, оди на бокоТИКВАТА, оди на хуйло си!
Ако правилно разбирам руските опозиционни източници, никой тамошен генерал не се трогва от отличията по мундира, а от парите в банковата сметка, които е скатал.
Не бих се учудил, ако Сергей Кожугетович е милиардер.
ПД 47(парашут- десантен – 47 година) съветски образец. Първия ме скок бе с такъв, на всичко отгоре с така наречената “козирка”. Това прави управлението обратно, но без значение, защото те са почти неуправляеми. После, службата ми продължи на УП 9(учебен парашут – 9). Същата боя, но друг цвят :-). Станах и офицер на срочна служба(мл. лейтенант). С годините разбрах, че е било нарочно, защото ми наложиха да преживея срамен период в моя живот. Говоря за едни събития от 89 година. Наясно съм с манталитета на тогавашните офицери. Те също израстваха по такъв модел, като сегашния в московията.
Пожелавам успех на пУтлер в начинанието му. Дано успее да премахне всички и поизтрепе други. Така Украйна ще си отдъхне и по-бързо ще им смачка фасона.