Карта на Европа от 1915 г. показва руската имперска надменност

Интересен и поучителен разказ по руска карта от 1915 показва как в империята са си представяли Европа по онова време. Продавала се е за една рубла в Москва, където е отпечатана. Струвала е с 25 копейки по-скъпо в страната.

 

 

 

 

 

Над всичко и всички доминира на картата руският император Николай Втори, вдъхновяван от неговата императрица (на която е спестена символиката на германското потекло). Вее се зад гърба им трикольора, чийто избледнял син елемент го прави да изглежда досущ като българския бяло-зелен-червен трибагреник  ( прекопиран, разбира се, от руското знаме).

Николай,изобразени като великан, а иначе дребосък в действителност, надменно боде в задницата побеснелия германски бик. В краката на императора се моли за помощ полската девица. Срещу разярения германски звяр, прегазил вече разорената Белгия, френска красавица, възседнала петел, се опитва по-скоро театрално да усмири с някакво символично острие напиращия германец.

Великобритания идва на помощ с военноморската си мощ. Това вече не е лошата Великобритания, разгромила в Кримската война ( 1853-1856 г.), заедно с Франция, Турция и Сардиния, самонадеяната Русия.

Холандия добродетелно приютява бягащи белгийци, а скандинавските сестри Норвегия и Швеция се опитват напрегнато да разберат какво се случва на континента. Сбръчканият старец Дания гадае също. 

Най-добродетелна, все пак, е Швейцария, обозначена с червен кръст. 

Европейският юг предимно пасува, но на италианеца, свикнал да си свири на мандолина, му се налага да сложи шпори и да вземе страна срещу Австро-Унгарската и германската заплаха. 

Корсика е маркирана като родината на Наполеон ( без негативна конотация срещу френския герой в момент, когато Франция е вече съюзник, а не завоевател спрямо Русия). Отделно са обозначени Сардиния и Сицилия.

На иберийския полуостров хитруват. Португалците си пият доволно виното, а испанският крал Алфонс, известен като запален автомобилист, направо се радва на клането в Европа, седнал в любимия си автомобил.

Най-динамична е обстановката на Балканите-любов и омраза по руски блика към тях. 

 

 

 

 

Големият злодей на полуострова е България. Нарисувана е като дебеловрат военен, стъпил в Бяло море, обърнал гръб на славянското с кръвожаден поглед на Изток ( откъдето Русия обявява война на България, а не обратното). Разпознаваема е на тази рисунка физиономията на кобурга в германска униформа

Сърбинът е наречен в легендата под картата с нетипичната за руския език, но позната у нас дума, “юнак”. Размахва сабя срещу Австро-Унгария, която е осеяна с гробове. Сред тях се търкаля короната на монарха, макар по онова време да не е още повалена, а по количество гробове тъкмо Русия тепърва ще заеме първото място. 

Румъния е неутрална (докато не е поощрена и подпомогната с войски от Русия да се разшири на юг за сметка на България ). Гърция изчаква с цигара в уста и с антична статуетка в ръце какво ще се случи.

Турският султан върти очи за помощ, предполагаемо към Германия, докато поданиците му се давят в Босфора. Толкова е близко зачервеното му лице му до българския монарх, че това може да се разтълкува също и като молба към България.

Албания бяга страхливо като заек. 

Малката, но храбра Черна Гора, лае като вярно куче срещу австро-унгарските и германските врагове. 

Най-неясно е какво се случва с Исландия, но на съставителите на картата явно не са стигнали познанията и въображението да я обозначат с нещо типично.

Защо казвам, че този разказ по руска картинка е поучителен? 

Днес знаем истината, която се различава доста от пожелателната гледна точка на руската пропаганда от началото на Европейската война. България, например, губи в крайна сметка войната, но побеждава на своя територия Русия и дори подписва на 3 март 1918 г. като победител, заедно с Германия, позорната капитулация на разпадащата се Северна Империя, натирила сама по онова време своя бивш надменен монарх в изгнание. Предстои болшевишки разстрел на цялото му семейство. 

България, впрочем, е доста централна фигура в момент, когато на европейската карта още не са се появили държави, като Чехия, Унгария, Полша, Финландия- да не говорим за трите балтийски републики. 

Финландия е удостоена само с разполагането на диви животни на територията, която скоро ще се обособи като самостоятелна държава, оказала героична съпротива със своя няма и четири милионен народ на десетки пъти по голямата по население и стотици пъти по необятната по територия Съветска империя, която се опитва да си я върне в имперските предели през 1939 г.

Германският бик не успява да прегази френския петел и неговата крехка (на картината) ездачка. 

Полша не получава помощ, а независимост от Русия.

Османската империя успява да нанесе тежко военно поражение на бившата си покровителка Великобритания на подстъпите към столицата си. Британските поданици ( включително много австралийци) падат с хиляди във водите, близо до Босфора. 

Албанският “заек” получава независимост. 

Сръбският юнак преживява възхода на покровителстваната от победителите (най-вече от Франция) новосъздадена федерация Югославия, преди падението й при нейния разпад (вече в наши дни).

Благите португалци и испанци от картината остават неутрални спрямо европейските фронтове, но се управляват от най-дълго оцеляващите диктатури на континента.

“Пееща и танцуваща” Италия става родина на фашизма. Дава тон в завоя на Европа към марша на войнолюбивите еднопартийни режими. Пример е за победения германски бик в това отношение ( Хитлер първоначално се възхищава на Мусолини, преди да го презре за проявената слабост в разгара на Втората световна война).

Освен австрийската и османската корона, в следвоенна Европа още по-драматично се търкаля ( заедно с главата на последния руски владетел) тъкмо короната на руското самодържие. Това е главната промяна в реалната карта на Европа. Нищо от това не са могли да си представят в Русия през 1915 г., т.е. само две години преди тя да катастрофира драматично и да се потопи в собствената кръв на дълга гражданска война.

Поуката, ако има кой да си я направи, е в това, че пожелателните картинки на руското надменно войнолюбие винаги са били фалшиви. Фалшиви са и днес, когато някогашната близо 200 милионна Русия се е свила до 140 милионната днешна московия, зинала да погълне Украйна, най-голямата държава в Европа с население от 44 милиона и с могъщи съюзници в целия свят- като се започне от почти цяла Европа, през Северна Америка, Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея.