Смокиновият лист на ЦИК никога не е бил по-прозрачен

Връщам се на темата за колажа, на който една мутра не харесва себе си и Цензурната избирателна комисия (ЦИК) му козирува, нареждайки да бъде премахнат от предизборните билбордове на ППДБ.  

 

 

 

 

 

 

Темата е по-голяма от отделния казус, поради което търпи развитие. Ре(д)акцията на обидените, че изглеждат така, както изглеждат, издава истината, че са свикнали на комфорта да бъдат показвани само в желаната от тях светлина. Банкята направо пледира противниците му да го показват именно откъм бляскавата му някогашна страна на “мъж на годината”, с която медийната му прислуга го ласкае откакто нахлу с образа си на “батман” и “бате Бойко” в българската публичност именно благодарение на тази медийна “благосклонност”.

 

Само че това минало отдавна е свършено за него. Сега и най-добрият манипулатор на визията му не може да го представи в славната светлина, в която той се къпеше и продължава да се вижда в носталгичното огледало. А за “колегата” му Пеевски да не говорим- той и със славна минала визия не може да се похвали. Вероятно по тази причина е оставил бате му Бойко да се жали сам от името на двамата.

Явно двамцата, които имат доказани дългогодишни успехи в пазаруването на цели телевизии, не понасят факта, че не могат са купят друга визия, различна от тази, която им показва огледалото.

Колажите биват различни.

Бил съм обект на сравнения, които на пръв поглед са ласкателни в компанията на холивудски звезди, с които авторите на колажите са видели прилика. Но са избрали мои снимки, на които изглеждам доста “по-смачкан” от въпросните звезди. Точно на тези две мои снимки, правени “на коляно” преди повече от 15 години от една репортерка на e-vestnik по време на интервю на открито в едно кафене, съм запечатан брадясал и чорлав. Поради това въпросните снимки често дефилират в публичността като “избора на редактора” да ме покаже във възможно най-чорлавия ми вид.

 

Има и монтажи, които целят да ме обидят като жена, седнала в скута на Сорос. Или пък като африкански туземец в компанията на Соломон Паси( а самият Паси наскоро беше омаскарен в откровено антисемитски колаж).

 

 

 

 

 

 

 

Има и някои “юнашки” колажи, които ме изтипосват като опълченец с черешовото топче в битката за МОЧА. 

Това е положението. То показва “противоречивото” отношение към моята персона, която не се опитва да се хареса на всеки. 

Но да оставя личния пример. Далеч по-интересно е да се види отново съпоставката между издателите-вестникари от времето на Възраждането и техните днешни изкривени копия. Виновни ли са одухотворените ни предци за това, че не изглеждат като едни днешни пияндета с претенции за интелектуалци?

Ами сравнението между Путлер и американските президенти от периода на несменяемия президент Путин? Няма грам измислица в него, макар да е правен от путлерист, според когото това са президентите на САЩ, които ще бъдат запомнени с факта, че са управлявали по времето на Путин. Но ефектът е обратен. Вижда се от пръв поглед. Т.е. има и колажи, които издават глупостта на автора си.

 

 

 

 

 

Също има колажи, които на пръв поглед са “невинни”. Но всечи нормален човек ще забележи, че е противоестествено децата в московията да бъдат поощрявани да изобразяват ужасите на войната, която собствената им държава е наложила на съседите си.

Особена категория са колажите, които с едно сравнение изобличават абсурдността на едно фалшиво твърдение- като онова, което приписват на Чърчил, който бил похвалил Сталин. Слагат му в устата фразата ” Сталин пое Русия с дървеното рало, а я остави като ядрена държава”. Ето това е наистина срамен колаж за онези, които му се наслаждават!

На колажа на фона на робите в древния Египет надзирателят им казва : “Тутанкамон ви пое с дървено рало, а ви остави с пирамида”.

 

 

 

 

 

Снимките като правило показват това, което е запечатал обективът. Прохождащият във властта Путин, преди да се докаже като днешния Путлер,  чийто героичен мъжкарски образ ваят от много години медийните му слуги, изглежда смешен до принц Чарлз без никаква манипулация.  А изглежда смешен, защото наистина е такъв ( в два номера по-голямото като за него палто, за което в мрежата пишат, че му било подарък от Бил Клинтън).

Сами по себе си говорят и снимки на почитател(к)и на Путлер.

За десерт предлагам снимка от категорията на онези които показват истината за лъжата. Съветските другари, които изпълняват новата повеля на партията по времето на Юрий Андропов да поведат война срещу алкохолизма, дефилират с абсурдно твърдение, изобразено на плаката. На него пише, че социализмът и алкохолът са несъвместими. Толкова е абсурдно наистина, че се вижда как самите демонстранти се подсмихват, а някои засрамено гледат в земята.

 

 

 

 

 

Като гледам един от героите в колажа от снимки на днешните вестникари, който намираше за умно и оригинално в началото на 90-те години да цитира в дописките си какво казвала баба му, се сещам какво казваше една от бабите ми, за онези, които изпитват безсилен гняв. “Като те е яд, хапни се отзад”.

Получи се, че “отзад” зад най-видното в персонален план дуо на политическото статукво стои един орган, който претендира, че ще ни организира честни избори. Толкова е “независим”, че чак не си направи труда да изобрази някакъв вътрешен спор за прикритие на своята зависимост. Гласува с 12 гласа (срещу един въздържал се) победата на това статукво. Изобличи кому служи с престараването си, показвайки, че изпълнението на поставените задачи е по-важно от някакво си приличие за пред обществото. 

Смокиновият лист на ЦИК никога не е бил по-прозрачен.