Показах чрез руска ката на Европа от 1915 г. как империята гледа на себе си по онова време със съответната господарска надменност само 2 години преди да се разпадне след изгубената Европейска война, антимонархическия и болшевишкия преврат. Същият разпад се повтори когато СССР претърпя поражение в студената война.
Дали ще се потрети нещо подобно и в наши дни, когато днешната московия изгуби войната в Украйна, от която не можела да бъде победена (според нашия преzидент Радэв)?
Интересно е да се види как са гледали на руската мечка откъм Запада и още по-конкретно от САЩ преди повече от век. Отговор ни дава първото в Америка цветно илюстровано хумористично издание за карикатури ПАК (PUCK), основано през 1876 г. на немски език от австрийския имигрант, карикатуриста Йозеф Кеплер, но от 1877 г. преминало на английски.
Самото название на списанието е препратка към произведението на Шекспир “Сън лятна нощ” и неговия горски дух PUCK (симпатичното полуголо момченце, символ на списанието), но и заиграва с английската фраза за детска пакостливост (“Puckish” means “childishly mischievous”). Чудя се, дали пък “напук” в българският език няма връзка с това…
Седмичното издание, просъществувало до 1918 г., е истински учебник по история на гледната точка към света, изразявана от някои от най-талантливите карикатуристи на своето време. Изявявали са се там не само американски, но и европейски майстори на жанра. В този смисъл, ако използвам пропагадния рашистки език, мога да кажа, че става дума за мнението на “колективния запад”.
Тогавашният Запад колективно е бил наясно с агресивността на руската мечка и нейната лакомия за територии. Гледайки карикатурата, озаглавена “Новата китайска стена”, не мога да не отбележа, че нищо в нрава на агресивния северен звяр не се е променило. “Новата китайска стена” е верига от въоръжени представители от цял свят, от Америка, европейските сили и Османската империя.
Изправили са се срещу руската мечка, заплашваща да нападне Китай. Той е изобразен като доволен от тази защита мандарин, седнал усмихнато зад гърба на своите защитници.
Апетитът на самоуверената руска мечка, мечтаеща да погълне Манджурия, е изобразен и в друга карикатура, където тя пуска във въздуха обещания под формата на сапунени мехури от нещо като лула с китайско лице.
Друга литография, озаглавена “Руско ноктюрно”, изобразява ужасите на руския свят, видян от карикатуриста през 1881 г. В горния ляв ъгъл е показано руското поражение с огромен брой гертви край Плевен през 1877 г., от което в последния момент го спасяват победоносните румънски войски, но цената в крайна сметка е провал на основната идея на войната на Русия: завладяването на Проливите.
Над всичко в литографията доминира насилието в руския свят. “Ноктюрно” се използва в музиката в епохата на романтизма като “нощно” и е алегория за това как след тъмнината идва светлината и доброто побеждава злото.
Диминират сцените на полицейския произвол с арести по домовете, кервани от заточеници в Сибир, охранвани от казаци, живи мъртъвци от рудниците и прикованата преса, над която са надвисвали с копията си жандарми.
Авторът е видял единствения светъл лъч в замислената конституция, която обаче е взривена с атентата срещу Александър II от 13 март 1881 г. Най-вероятно тъкмо убийството му е станало повод за рисунката, датирана от същата година. Но тя отразява парадокса, обратно на оптимизма на “ноктюрно”, че в Русия е взривена надеждата за просветление и победа на доброто над тъмнината, когато на смяна на Александър II идва синът му Александър III, най-мракобесния руски император на своята епоха (и днешен любимец, буквално патрон на Путлер, бдящ със своя бюст над бюрото му).
А България дали присъства, както в онази руска карта от 1915 г., показана като главен злодей на Балканите от руска гледна точка?
Би трябвало да я открием в една литография за Берлинския конгрес от 1878 г. в “Пук”. В нея са представени ключовите участници чрез балоните, с които летят. Русия е обляна със студен душ и пропада. Още по-зле изглежда Австрия с тежестите Сърбия и Черна гора, които (пророчески) я теглят надолу. Германският кайзер, яхнал топ и носен от огромен черен балон във формата слон, боде със сабята си балона на турския султан, който бере душа върху съборената “висока порта”. Отстрани се реят усмихнати Франция и наскоро обединената Италия, докато в периферията седи върху риба учуден грък с книжно корабче в ръката. Всъщност учудващото, поне за мен, е, че англичанинът ( разпознаваем само по военната фуражка?) е обозначен също в периферията, прегърнал явно спукан балон.
България я няма никаква на тази “карта” по простата причина, че не поканена от своята “освободителка” в Берлин през юли 1878 г. със същото пренебрежение, което показва към българите и при подписването на яловия договор от Сан Стефано с османците три месеца по-рано. Не е поканена независимо от факта, че Източният въпрос, който са се събрали да решават европейските сили в Берлин заедно с победената Османска империя, се е наричал на моменти също така Български въпрос.
Ако се върна към темата за това как светът се е отнасял към Русия, то още една литография отразява колективното презрение към империята. Именно “Съд на световното презрение” е наречена рисунката, публикувана в “Пук” през 1903 г., т.е. в навечерието на руско-японската война. Духът на цивилизацията председателства съда над руския мужик.
Полезно ли ви беше това огледало със своето Deja vu, което показва, че нищо принципно ново не се случва и в днешно време?
Давам си сметка, че това е четиво за просветени, а не за фанатични поклонници на “руzкия”свят, но надеждата и при тях да настъпи някакво “ноктюрно” все пак не ме напуска.
Александър II e трябвало първо да осигури земя на селяните на разумни цени, да подобри трудовото законодателство, да реши сериозните социално-икономически проблеми и чак след това да мисли за конституция. Държавата е била пред фалит и липсата на реални мерки за решаване на належащите проблеми води до масово недоволство, тероризъм и накрая убийството на Александър II.
Към VladTepes:
По-скоро е слух или пожелание със задна дата, че Ал. II е готвил сериозно демократични промени. Били намерени някакви проекти в чекмеджето му след смъртта му. Истината е, че селяните и левите интелектуалци го смятали за виновен, че е обявил отмяна на крепостното право, но не е направил много за истинското освобождаване на крепостните. Осемте атентата срещу него, последният от които успешен (с участието на Улянов, брата на Ленин) се дължат на това противоречие между намеренията и тяхното (не)изпълнение.
И японците не обичат русия – ТУК https://blogimg.goo.ne.jp/user_image/09/c0/658ffc373156908e9615965948bb4d6b.jpg1891 г това е руският престолонаследник(по-късно цар николай 2) – забляава се в Нагазаки – като Пиер Лоти (автора на “Азиатски игри. Г-жа Хризантема”) повече от 7 часа си татуира дракон на дясната си ръка и има “желание да си намери японска жена“. Той пише в дневника си и че е изумен от “броя на японците, които говорят руски”, че с гръцкия принц Георгиос са изпили “по няколко напитки“ – в доклада на японската полиция пише: “Руската страна покани 5 гейши от Маруяма на пиянско парти, където гейшите танцуваха и двамата принцове пееха песни. Две от тях се върнаха в 4 часа сутринта. Жена на име Мацу уреди таен банкет за двамата принцове на втория етаж на резиденцията им.” А граф Вите в спомените си пише: „престолонаследникът наричаше японците бабуини” и че покушението срещу бъдещия руски цар в Япония, известно като „инцидента в Оцу на 11 май“ , “може би беше тиха първа стъпка към Руско-японската война 13 год. по-късно“ …
– японците са недоволни от неравноправния договор, който са принудени да сключат с Русия , поради кризата след потушаването на последното самурайско въстание, но дават охрана на Николай и компанията му – това е ветеран от войната( https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Sanzo_Tsuda.jpg/180px-Sanzo_Tsuda.jpg) а пияните руснаци го карат да коленичи пред паметника на самурайския водач на въстанието/японците почитат войните си/ и бъдещия руски цар е светкавично посечен – Николай иска смъртна присъда и император Мейджи да го лиши от бойните му медали и пише в дневника си :“дори му предложих един меч“ – по руски, когато руския флот е в пристанището на Кобе – но в Япония вече има разделение на властите и Санзо Цуда е осъден на доживотен затвор – бил е много уважаван от хората в Оцу и в дневника на съдията, който разследва случая се посочва, че е „човек с характер “ – Цуда си прави сеппуко в затвора и до днес на 11 май пред плочата на мястото на “случая“ в Оцу хората носят сладки и цветя и се покланят, но едва ли на руския престолонаследник …
– Митрополит Методи пише:“… чудо беше, щото японците, една трошичка народец, които за великаните руси бяха уподобени на маймуни, те да победят и да сгромолясат великанът – Русия, най-голямата, най-могъществената империя на света, населена от 170 000 000 жители. „Порт Артур”, непревзимаемата крепост, която костуваше на Русия милиарди, маймуните японци я превзеха с пристъп. Руската флота, която струваше милиарди, японците, малчуганите, потопиха я в морето като орехови люшпи.Възприе ли Русия урокът? – Погромът на България показва, че не се отказала да върви подир дявола … Великия грях на България се извърши. Изпъдихме добрия княз Александър, мъченика за благото на България, изпъдихме го ние, като гяури, по внушение на Русия и побърза да изпрати своя генерал-губернатор. Това е факт. Ако не беше бил Стамболов, днес България щеше да си бъде руска задунайска губерния. Против волята на Русия се избра за княз Фердинанд.Устроя се кроеж и за неговото изпъждане. Погромът на България имаше за цел изпълнението на тоя план – изпъждането на нашия цар… (ЗА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1913/sitebulgarizaedno)”
Едва ли точно по времето на колективния империализъм е имало голямо (раз)деление между “изтока” и “запада”!
Защото “колективния изток” е водил много войни точно срещу моZZковията . А не толкова колективния запад е воювал с РАБьZZийскаЯ империя!
Само да си припомним 12-те войни между моZZковията и Османската империя, а и повече! Също , по това време са и персийските войни между моZZковията и Иран и Османската империя за Кавказ.
А и войните в Средна Азия и срещу Китай , а по-късно и с Япония! А след атечествено-большевишката КОНТРАреволюция и за Монголия!
А по това време единствения случай , когато моZZковията воюва с колективния изток и колективния запад в Кримската война!
Така че моZZковията воюва много повече с колективния изток, а не с колективния запад!
И даже моZZковията продава Аляска на САЩ, за да не я загуби при евентуална война с Англия!
А по това време колективния запад воюва повече помежду си , отколкото с моZZковията. Такива са австро-пруската война, и френско-пруската война , френско-австрийската . Отделно са и революциите и въстанията в Европа , които потушава джендърмериста никАлай едно , а и от сина му александрЬ две . По това време е и американската гражданска война , и антиколониалните войни за независимост в Северна и Южна Америка, както и американско-испанската война в края на 19 век.
Така че колективния запад не е пострадал от ИМПЕРнационалсоциализЪма на моZZковията, колкото много е пострадал колективния Изток, от Османската империя, през Персия, до Китай и Монголия и средноазиятския Туркестан!
А и все пак в колективния запад почти няма вече абсолютни тирани , като в моZZковията и колективния Изток! Ето това е разликата между тях!
Към RICOшетниковь:
Не твърдя, че империята е водила повече войни със Запада. Опонирате на нещо, което не съм написал.
Тезата ми е, че европейците (и американците) са гледали с презрение на евразийците от московията по цивилизационни причини. И по геополитически. Както и днес.
Не обичам да обяснявам картината, която съм нарисувал. Мисля, че е ясна.
Но реших все пак да го направя като форма на самозащита срещу евентуално неразбиране какво точно съм написал.
Към
Иво Инджев
30.05.2024 в 17:58:
Точно това съм отбелязал в последното изречение на коментара си. Така че съм допълнил, че не войните са причина за еднаквото отношението на колективния запад към моZZковията , тогава и сега.
Самия Бисмарк го е казал за недоговороспособната нецивилизованост на моZZковията и имперските им батюшки през целия 19 век , а и при атечествено-болшевизма през 20 век , и сега при хунтараторь Хуйло! Същото е при “договорите” с Наполеон, което го принуждава да стигне чак до мАсква!
Същото е дори и причината за МЕЖДУсОюзническата атечествена война на Хитлер сру Сталинь! Същото е и “неутралитета” с Япония в края на Втората световна война!
Преди 19 век моZZковията е правила същото при имперската си колонизация на Сибир, чак до Аляска.
🎯Deja vu, което показва, че нищо принципно ново не се случва и в днешно време …
От размислите на големия български художник Илия Бешков:
”… Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее, та то доминира над него. Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава… И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя.
– Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света.”
– Православна“ Русия води единадесет „освободителни“ войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови „освободителни“ войни срещу България, Полша, Турция… и целия свят. Христос бе заменен със Сталин (досега успешно!).
– ”Ради Христа“ – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата“ си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна“ амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла …”
… московия е зачената като сатрапия, се разраства като огромен Zлокачествен тумор
– преди 80 години Чърчил казва: “Това не е краят, не е дори началото на края, а само краят на началото” , но Западът се Zадоволи да е ‘ДОБРОТО’ – https://kultura.bg/web/бог-е-руснак/
– отвъд Z към Алфа
https://www.lasiciliainrete.it/wordpress/wp-content/uploads/2023/07/poli.jpg
Аз също тая надежда, че поклонниците на “руzzкия” свят, ще отворят поне малко някое от двете си очи. Но от друга страна като гледам, какво не се и опитват да направят оригиналните поданици на “руский мир” мисля, че да продължавам да се надявам е напразно изхабен ток между невроните в мозъка ми.
С Уважение,
Ние държим на земята и свободата си, наши са си, исторически, докато те си търсят по-добър господар. Ето, това е разликата между “Държава” и “Господарство”, между нас и тях;
Дори когато думите са същите, те носят различен смисъл и пораждат различни разбиране и действия, поради различния исторически и цивилизационен опит.
Александър II (т.н. освободител) е оковал и продал в робство в Сибир 300,000 добруджанци, след което е защриховал Добруджа с червено и я е надписал – руская Добруджа! Знам, че се повтарям, но за да се запомни нещо, трябва да се повтаря!
Иво Колев,
с такива “величия” като “свободния” глас в ютуб “полковник”марков …
https://www.facebook.com/groups/499667066768429/posts/7944540252281036/
– в програмата им е “опазване на българската памет” с историческата бутафория Ветрино , но с частна полиция и паравоенна организация
https://afera.bg/по-пътя-на-копринката-кмет-от-герб-п/
“Мандарина” все пак е червена мравка.
“На 31 май Китайската народна република (КНР) обяви, че няма да се присъедини към мирната среща на върха за Украйна през юни 2024 г.”