Ще бъде последователен в позицията си, че сме разделени на проруzки и прозападни българи. Твърдя го още от годините, когато малцина се съгласяваха с това, но напоследък тази теза вече е силно застъпена от все повече коментатори, за да не кажа, че доминира на анализаторския фронт.
В този смисъл въпросът след поредните избори у нас е коя част от българите взима връх.
Ако се гледа броят на партиите в парламента, а и извън него, които участваха в изборите, залагащи на носталгията по дядо им Иван и днешната му путлеритска инкарнация, те би трябвало да са победителите. Но не така работи парламентарната демокрация, която те употребяват за обслужване на чуждите интереси на държавата, за която България е враг.
Нещо повече, дори и лесно разпознаваеми слагачи на Путлер, като фюрэра, държат да отрекат своя въzрожденски рашизъм. Били само български патриоти, оправдават се те.
Нещо подобно чуваме още в първите изявления на не по-малко отровния му двойник “Величие”, прескочил на косъм бариерата на законодателния храм ( само с 14 десети над необходимите 4 процента към момента, когато пиша този текст). И там държат да отрекат преклонението си пред “великата” страна.
Правителство на победилия путлеризъм няма да има у нас и след тези избори. И друго трудно ще бъде съставено, но путлеристко с абсолютна сигурност няма да бъде сглобено
От токсичната московска връзка бягат и европейските ни побратими. Някои от тях, като Льо Пен, се разграничиха ясно във Франция по този признак и постигнаха победа на европейските избори. Да не говорим за италианската Мелони, която направи същото отдавна, а не по конюнктурни причини.
Централна и Източна Европа също не дава признаци за обратното. Напротив. Достатъчно е да кажем, че даже путлеритският любимец Орбан постигна най-слабия си резултат на тези европейски избори, откакто застава с партията си пред съда на унгарския народ през последните 20 години.
Има само един център, където успехите на десните се тълкуват като победа за рашиzма. Вият от радост рашистките пропагандони, за които няма значение, че на мястото на победените им врагове в Европа идват европейци, които също не горят от желание да се прегърнат с Путлер и да се изпепелят в тази нечестива прегръдка с най-голямото зло в очите на техните избиратели.
Възходът на дясното във Франция, Испания, Германия, Австрия, Гърция, Хърватия, Кипър, Нидерландия и дори в България поставя логичния въпрос: защо левите, наследниците на дългата съветска традиция, възкресявана от рашисткия режим все повече, пропадат толкова категорично? Къде отиде “вечната им дружба”, която вече и край българския язовир “Копринка”, бивш “Георги Димитров”, взе да пресъхва?
Дискредитиращо е за десните да получават аплодисменти от руzките агресори без да ги искат. Но на московците не им дреме. Те ръкопляскат на десните за пред своята задрямала пред телевизорите крепостна публика. Внушават й, че Европа одобрява политиката на империята и дава път на нейни адепти.
Чака ги голямо разочарование. Даже и в България.
Като гледам резултатите от вчерашния вот мисля да основа нова партия – ПИБ (Партия на Имбецилите в България), като силно се надявам на подкрепата на поне на 50 + 1 % слабоумни “гражданЬЕ” на републиката (от 68 % НЕгласували на настоящите избори).
Aбсолютно сте прав г-н Инджев. Това оставаше някак си настрани в годините, но изкристализира напълно след 23 февруари 2022. Ефирът се затлачи от миролюбци и неутрални патриоти като резидента Радев, независимия журналист Волгин, анализаторите Чуков и Витанов, бивши политици като съдия Марков и министър Бонев и тълпата от припяващите им копейски от нисък разряд. Сега мнозина са уверени в неминуемата победа на Путин и как ще пипнат властчицата и се почва – урановите мини, Народен Съд, на прасетата. Пази Боже да не се сбъднат мокрите им сънища!
Ако ми позволите, г-н Инджев, бих добавил едно повърхностно, може би, наблюдение. В новата партия, един от лидерите бил полковник. Не е невиждано сред политиците ни, президентът ни е генерал, ама то и партията спечелила изборите е с генерал начело, оня от Банкя… Още един генерал има в ДСБ, г-н Атанасов…
А сега си представете, да помечтаем, че не са генерали, а академици…или , защо не музиканти от филхармонията…писатели!?
Навява размисли, нали!?
Добавени по оста Изток-Запад, (Европа-Азия) е притеснително.
Кураж.
Гледам прескочилите бариерата новоизпечени парламентарии и си спомням появата на Борисов на политическата сцена – колко прост и примитивен изглеждаше. А на фона на тия, направо е като доктор (по философия, PhD).
Умиление предизвиква и новината, че немалка част от избирателите им били с висше образование… Военно, милиционерско и библиотекарско, надявам се… С извинение към уважаваните от мен гилдии, но имат едни пенсионирани представителчета….
Блядистанската публика я чака разочарование, безспорно. Адептите на рашизма не ги чака такова, защото те и така са наясно със ситуацията. Но понеже е следизборно време, нека видим и нашата ситуация. Тя е твърде проста – или отрочетата на Мунчо, нарочен от простонародното население за президент, ще направят нова сглобка с герб, или след изборите наесен ще ги постигне славната съдба на няколко други формирования, които блеснаха и изчезнаха. Както виждаш, Иво, българите се делят не само на прозападни и проруски. Делят се също на такива със здрав разум и на аджамии, които нямат понятие какво животно е туй политиката, без значение колко дебели тома като Дипломацията на Кисинджър са изчели и колко бизнес школи след канадския университет са завършили.
Изборът беше между Тодор Живков и Свобода! Избрахме Тодор Живков!
Може и да има втори опит. Дано се поучим.
Любовта към Русия за някои е навик.За други е нещо като синдром,само че московски.При всички случаи трябват специалисти.А какви по-големи от руските.Има толкова канали в Мрежата за руската действителност,от които може да настръхне не само косата,но и мозъка.трябва да се превеждат и промотират.Ате,дори,са интересни.Трябва някои хора отблизо да се запознаят с Русь Марушка,защото те дори нямат намерение да я посетят.
ПпНалага се да отдам дължимото на журналиста Иво Инджев,не защото пиша в блога му.Освен глупостта,Русия е основния враг на българите.Който иска да чете.Но за съжаление и тук се намира”противоотрова”-“Ами,той(Инджев)просто е фрустриран на тази тема”.Нужна е масирана кампания,но сред младежите.Защото, ще перефразирам Георгий Албуров,за изпържени мозъци лек няма.
“Караиванов”, радвам се за вас, че с времето бацэ е започнал да ви изглежда сложен, тъй като на мен до днес ми се вижда безнадежно прост. Впечатлението се удвоява, когато отвори уста да каже нещо.
Колкото до новата “звезда” пациента марков: гледах вчера две негови актуални интервюта и останах с впечатлението, че по изключение си беше пил хапчетата. Но разходете се из архива на бай кольо в тв евроком и ще видите в (нe)нормалното си състояние марков какви ги бълва и как. Ако това са му “кадрите” на прецедента радэв, не залагам и копейка на политическото му бъдеще.
Към симпатизант/ка на ДСБ:
Не искам да се намесвам във вашия разговор, но се изкушавам да предположа иронично, че под “сложен” Караиванов разбира “добре сложен” (в миналото).
Само малък анализ на Русофилията в България!
Отговорът за Освобожденията е подхванат неправилно и то повсеместно още от първия път.
Причината не е нито осъзната нито изследвана. Осъзната е дотолкова невярно, колкото се отнася за масовизацията. Осъзнали са я Раковски, З. Стоянов, дори Д. Благоев, в последствие Вазов, но масата, множенството…ядец! Защо ли? Ами от некадърна простотия, и моля опониращите да се опитат да вникнат, преди да ме разкъсат.
Щом си некадърно прост, а трябва все пак да ядеш, не ти остава нищо друго, освен да СЕ ПРИСЛАМЧИШ КЪМ ПОДЕЯНИЕТО. Ако имаш способности и ум, дори и начално да си мислел и да си ползвал подеяния (примерно когато си бил изгнаник като Вазов и Благоев), виждаш истината и се осъзнаваш, а от там и променяш мнението си. При Благоев, може би, пак поради пуст глад, не е траяло дълго и някак си се е закачил за „партията“…
Ами нека някои от нас да си спомнят след второто Освобождение колко подобни партйни заявления за приемане в тази партия са постъпвали? Милиони…Защо ли?
Някой правилно ще отбележи, диктатура, ама имаше и много други които точно поради това да намерят оправдание твърдяха, че още не са „достатъчно узрели“. Така не подаваха простби (нарочно използвам подходящата дума!)
Немотия и простотия, които съзнателно се подържат и подхранват. Това е изворът на злото и не случайно той води началото си от освободителят НИ. А Освободителят подхожда така още от крепостническия си произход, та до ден днешен. Изпитан и реаултатен за матушката, вече станала НИ насъщна.
Ами защо никой, дори и опозиционерите ни, не е споменал, че всичките ни ръководни политици до ден днешен са простаци и накадърници и при това всички величаят Русия? И ако е имало някакъв Стамболов и Костов(и), те се са били убивани, преследвани или за да не бъдат убивани, са се крили под фалшиви доводи. Сегашните „харварци“, пак имали косури. Били без опит, или правели компромиси, ама, че ни дръпнали напред и, че насилствено прекратиха съвместното управление, за да няме побече напредък в съдебната система за да не влезнат в затвора простаците и п-редателите, не било значимо! Не НАРОЧНО не беше видяно и едвам, едвам се отбелязва.
Пак единици, в лицето на господин Инджев, са анализирали руската връзка и опасността от нея и в прав текст безстрашно показват този анализ. Несъмнено тук той има пълна подкрепа, но като, че ли глобално само почти единствен глас в пустинята. По подходящ пример би била капчицата в непристойното море. За съжаление „морето“ е мнозинството на нашето безсилие и това, че не можем, а и успешно ни пречат да се присъединим към тези „морета“, които се състоят от други, чисти капки вода.
При мен поне, толерантностите вече се изчерпаха!