Путлеристки шок в Бюргенщок

 

 

 

 

 

Международната среща за мир в Украйна, състояла се в Швейцария, постигна целта си, сравнима с функцията на Общото събрание на ООН. Прие резолюция, която не е задължителна за изпълнение, но решително демонстрира изолацията на страната агресор, която не присъстваше.

От общо 100 представени държави и международни организации, подписите си под общия документ поставиха 80 държави и 4 международни организации.

За всички, които ще кажат, че в ООН членуват 193 страни и форумът не е бил достатъчно представителен по тази причина, стои въпросът: колко държави подкрепиха ултиматума на Путлер, представян като мирен план в неговото навечерие? Отговорът е: Иран и Северна Корея. Може би и на още”някоя”, за която не е известно.

Известно е обаче, че под финалния документ се подписаха смятани за близки на путлеристкия режим страни. Сред тях са управляваните от пропутински сили в момента Словакия, Унгария и Сърбия. Както и пледиращите за неутралитет Израел и Турция.

Сръбският подпис предизвика шок в московията. (Вучич се ръкува за снимка със Зеленски)

 

 

 

 

А Орбан направо демонстрира обратен завой за втори път в рамките на седмица, след като обеща на Генералния секретар на НАТО Столтенберг да не пречи на помощта на НАТО за Украйна. 

Путлеристкият ултиматум към Украйна да капитулира не само беше пренебрегнат, но и малцината които го споменаха го квалифицираха като …лайнян. Поне така се изрази нидерландският премиер Рюте. Той заяви, че Путлер е дал признаци на паника, което е добра новина.

Италианката Джорджа Мелони отговори на ултиматума с ултиматум.

 

 

 

 

Тя каза от трибуната, че ако Путин не приеме международните условия, които изискват зачитане на териториалната цялост на Украйна, то “ние ще го принудим да капитулира”.

Австралийският премиер Тони Абът открои Путин като “най-отвратителния диктатор между живите и мъртвите”. 

 

 

 

 

 

Равносметката е, че огромното мнозинство от участниците в този най-представителен по рода си международен форум поне през този век, морално подкрепи нападната Украйна. Съгласи се на практика с нейните искания за връщане на отвлечените й деца и пленените бойци, зачитането на териториалната й цялост, свободата й да търгува по море с трети страни, воденето на мирни преговори в рамките на международното право и Съвета за сигурност на ООН, а също и украинско управление на окупираните ядрени централи заедно с Международната агенция за ядрена безопасност МАГАТЕ.

Всичко това го искаше Украйна и тя получи декларативна подкрепа. Колкото до отсъствието на Китай от този консенсус, един западен дипломат подхвърли, че би било интересно да се чуе какво мисли Пекин за “мирните предложения на Путин”. Но китайците многозначително мълчат.

Впрочем решението на Китай да прояви солидарност с московията и да не участва в швейцарската конференция предизвика реципрочното решение на Индия на направи обратното. Беше важно решение от страна на най-многолюдната страна и най-голямата по население демокрация в света. 

Да, в заключителния документ не се говори за прекратяване на огъня и контрибуции за агресорите, върху което акцентира руzкта пропаганда. Но фактът си факт: по-голямата част от държавите в света демонстрираха солидарност с Украйна в много по-широк формат от този на “колективния Запад”.

На пръв поглед двудневният жест няма практическа стойност, но той предстои да бъде използван на дипломатическия фронт, отнемайки опитите на Лавров да говори за нелегитимност на подкрепата за Украйна. Отсега нататък всеки говорител по темата от международни трибуни, вкл. в Съвета за сигурност, ще може да се позовава да реалностите, демонстрирани в швейцарското курортно селище Бюргенщок.

И още нещо, може би най-същественото: демонстрирана беше легитимацията на Зеленски като законен президент на Украйна, която се оспорва от Путлер по формалния признак, че мандатът му е изтекъл на 20 май. А за царя това е шок в Бюргенщок, имайки предвид, че говорителят му Песков добави още едно условие за преговори с Киев в разгара на самата конференция: Зеленски да не бъде начело на такива преговори.

А в същото време руzките военни кореспонденти бият тревожно камбаната, че в резултат от постъпващите западни оръжия обстановката на фронта вече е коренно преобразена и украинските въоръжени сили водят все по-успешни боеве. Някои дори предупреждават, че родната им армия няма да издържи повече от 10 дни на засилващия се украински натиск, ако не получат подкрепления.