Обратите в българската политика-обратни на западната традиция и традиционни за болшевишката

Поредният (о)звучен обрат в отношенията на ключови личности в държавата, какъвто е разривът между подп. Николай Марков и Ивелин Михайлов, досегашните сиамски близнаци на върха на партията със “скромното” название “Величие”, потвърждава едно все по-утвърдено правило в нашенската политика. 

В  новата демократична история на България, за радост, няма преврати, но има обрати.

Началото беше положено, когато Доган сложи на дузпата СДС със своя депесарски шут в началото на есента на 1992 г. и го свали от власт заедно с родителя на СДС Желю Желев. Привлякоха в своя отбор и достатъчно гладни за мръвки “сини мравки”, които не просто напуснаха парламентарната група на СДС и я потопиха, но се обърнаха срещу нея като към враг, по-голям от червената фракция. 

Не говоря за явлението политическо номадство, за напускането на една партия или на политиката изобщо. Наблягам на обратите, когато един фактор се обръща изцяло и напада оногова, с когото досега е бил в съюз или даже в симбиоза.

Тези обрати могат да бъдат обяснени с парични инжекции, зависимости, лакомия и какво ли още не, но не и да бъдат пренебрегнати като феномен.

Ще рече някой, скарали се основателите на електоралната сензация на сезона Марков и Михайлов, смятани досега за нещо като Кирил и Методий ( прости ми, Господи, за сквернословното сравнение!). Случва се в живота, нали така. При много разводи е по-скоро правило, отколкото изключение. Но в политиката подобно явление не може да бъде обяснено само с умора от съжителството или нещо подобно, както обикновено се случва на битово междучовешко ниво.

И в журналистиката ни има такива обрати. Например, “най-големият костовист” Явор Дачков стана изведнъж ласкател на червения Станишев. Вече второ десетилетие е и сред водещите путинисти в нашата джурналистика. Беше поне достатъчно откровен да ми заяви, докато все още беше възможно да обменим две думи на улицата, че има две деца. Кратко и ясно.Сега може и да отрече, ако изобщо стигне до него “необходимостта” да ме репликира. Но за мен това няма да промени нищо. Подписвам се под свидетелството си и всеки е свободен да съди дали то изглежда достоверно.

Сред възможните примери е обръщането на Кирил Петков и Асен Василев срещу Румен Радев, техният татко Карло, който пък се обърна срещу  своята местна матушка Нинова, родила го като кандидат за президент с подкрепата на БСП. Малцина от най-верните й съратници на партийния връх не са се обарнали още срещу нея след като избирателите им обърнаха гръб, а тя подаде оставка

За онези, които искаха Мутрата да бъде арестувана, като колегата (по онова време) Тома Биков, а след това се нареди сред най-възмутените от арестуването на Мутрата, също не е излишно да припомня.

Както и за Сидеров, който искаше да се маха Альоша, но се нареди по-късно сред върховните защитници на всичко съветско-руско в нашата китна Родина.

Винаги се намират желаещи да ме уязвят лично и да излъжат, че и аз съм бил славил някога комунизма, пък после съм заел обратната позиция. Само че не могат да цитират нито една дума от моя подобна журналистическа “прослава”. За сметка на това мога да призова десетки свидетели на мои прояви срещу комунистическото статукво, с каквито клеветниците не могат да се похвалят. Ето защо мога да си позволя лукса да пиша този текст по темата за обратите.

Мен ако питате в графата на обратите, както в много други класации за “най” със знак минус, би трябвало на водят днешните най-масивни “евроатлантици” у нас. Единият поглъща вождистки в момента партията ДПС, която си прогони през 2015 г. лидера Лютви Местан заради дързостта му да подкрепи правото на натовска Турция да свали руски изтребител, който е преминал границата на търпението на турската ПВО. Не случайно “Ню Йорт таймс” написа по онова време, че ДПС е проруска партия, а възмутеният от това Местан поиска извинение, докато не се убеди на свой гръб във верността на на този факт.

Другият все така си носи руския орден “Ломоносов”, който сякаш му беше връчен през 2007 г. не само с придруженото му обещание да пази ПСА, т.е. МОЧА, но и пророчески заради онова, което му предстоеше да причини на Украйна с прокарването на руzкия Турски поток с български милиарди 10-12 години по-късно.   

Един от най-скандалните от съдържателна ( не говоря за морал, юридическа стойност и т.н.) гледна точка, е обратът на бившия главен прокурор Иван Гешев. След като беше прогонен от поста си той заплашваше да направи големи разкрития, но бившата му близост с “онзи, който си го избра”, повдига въпроса защо не предприе нищо срещу своя патрон от Банкя, когато можеше да стреля с него не с халосни, а с истински прокурорски патрони. А можеше, както се видя от злополучния му опит да “гръмне” самия държавен глава Радев в периода, когато той беше в апогея на враждата си с Мутрата, пращайки своята преторианска гвардия от специалната прокуратура да извършва арести в светата президентска обител.

Сега тезата на Гешев е, че е отстранен само седмица преди да арестува Борисов. Имал такова намерение. Лаконично ще припомня, че условното наклонение не се зачита от аналите на историята. Важат само фактите, документирани при това. Те говорят за дългогодишно бездействие на ръководената от Гешев институция в полза на онзи, който имал намерението накрая да арестува.

А че победителите пишат историята е факт, това е безспорно.

Две думи и за някои подобия на обрати с днешна дата в областта на международната политика, макар да са далеч по своята драматичност от споменатите по горе.

Най-големият приятел на Путлер в ЕС и НАТО Виктор Орбан днес е в Киев. Ръкува се приятелски със Зеленски и се произнесе с доста променен фон относно перспективата на унгарско-украинските отношения, кандидатирайки се дори страната му да участва във възстановяването на Украйна.

По същото време Радев е в Гърция и говори пред едно от най-влиятелните западни издания “The Ecomist” неща, доста по-различни от досегашното му категорично “Крим е руски”. Не дали, а кога Украйна ще стане член на НАТО, е въпросът, според Радев, който осведомява аудиторията на британското списание, че винаги е осъждал руската агресия (без кавички). За да обясни последователните си твърдения, че Русия не може да бъде победена (от Украйна), прибягва да довода, че тя разполага с по-големи военни възможности, но за пръв път признава, че в началната фаза на войната още по-голямата по онова време като съотношение армия все пак е била победена от украинците.   

Обрат при Орбан и Радэв?

Прекалено “красиво” е, за да повярваме бързо, особено на фона на грозните картинки, споменати в първата част на текста. Предстои да видим дали горчивата чаша на двамата пътешественици е наполовина пълна или наполовина празна. Или пък е вече подсладена на базата на нова информация, заредена с очаквания за неочакван от тях развой, поради което бързат се включат като в римичката на Недялко Йорданов от края на 1989 г. “хайде, братя, на превратя”, но в римейка “хайде, братя, на обратя”! 

Прилича ли ви нещо тази наша “демократична традиция”? Във всички случаи не прилича на нищо подобно в развитите демокрации, в които политическата приемственост и предаването на властта са правило, макар и със своите изключения ( като бунта на привържениците на Тръмп в САЩ). Напомня обаче силно на съветската традиция.

От всички началници на болшевишките служби за потискане на политическото недоволство в целия исторически диапазон от времето на ЧК, през НКВД, до КГБ, само основателят им Дзерджински и последният шеф Андропов не са разстреляни като предатели от своите наследници. Кървавият Ягода е разстрелян от не по-малко кървавия Ежов, разстрелян на свой ред от кандидата за шампион в това кърваво състезания Берия, разстрелян след развенчаването на Сталин. 

Самият Сталин е признат за злодей от Хрушчов, обявен за волунтарист (и свален от власт) от кликата на Брежнев, презиран като баща на застоя при всички следващи трима съветски лидери Анропов, Черненко и Гарбачов.Сред тях най-накрая на Горбачов се очертава като предател в масовото постсъветско съзнание, а съратникът му Елцин, демонтирал СССР и КПСС, е обект на днешно голямо презрение като вечно пияният цар на разпадналата се империя. 

Остава да видим какво ще кажат наследниците на Путлер за него. Но в духа на съветско-руската традиция мога да се обзаложа, че няма да направи изключение и то с пълно основание, когато бъде определен като гробокопач на останките от “руския свят”.

Ето това е най-обезпокоителното в сравнителния анализ: и ний сме взели нещо от света, но се сме хапнали повечко от опита и традицията на московията в нейните превъплъщения, уви. 

 

 

 

14 мнения за “Обратите в българската политика-обратни на западната традиция и традиционни за болшевишката”

  1. Ще си позволя едно “сраМнение” между атечествено-ПОПУЛИСТкият атечествено-ТОТАЛитаризъм и демокрацията, …..либерастката, разбира се !
    При атечествено-болшевизъма “имахме” – планова “икономика” и “свободна” (“либерална”) диктатура на “пролетариатЬ”!
    А при демокрацията има – свободна (либерална) икономика , но политиката е “планова”! На всеки 4-5 години се провеждат “планови” избори, нали! Най-“плановата” политика е в САЩ, където дори убийствата на техните президенти не води до промяна на изборните “планове”!
    Ето и в това е разликата, между свободната(либералната) диктатура при атечествено-ПОПУЛИСТките атечествено-болшевишки таварищи , и при техните тоталитарни диктаторски падруги – фолкс-социалистическите им хитлеристки геЙноССета, срещу “плановата” политика при демократичните либерастки соросоидни джендъри , нали!
    А колкото до милЮЮЮционерьският суперхеройски прокуроринЬ геЙшевь, то той можеше да арестува неговият “шеф” бокоТИКВАТА, заедно с правителството на Кирил Петков , още преди 2 и половина години. Но тогава геЙшевь предпочете да опъне чадър над неговият ТЪПькачь бокоТИКВАТА, който “си го избра”, вместо да го арестува, като се “правеше” на “луд” тогава, подражавайки на неговото върховно “майсторство” да се прави на такъв! Нали!

    Оди и одите на донь байХУЙаньЮ ви геЙрберасткиЙ, оди и одите на агенть БудаХари, оди и одите на магнитския ви ТЪПькач дИбильян прасееФскиЙ, оди и одите на хуйло си!

  2. Някой досеща ли се по каква причина битиви прави явна реклама на кандидатите на Нац.фронта на Льо Пен? Че чак командировали екип – оператор, репортер, в две различни точки от Франция, за интервюта с техни кандидати (с меката уловка разбира се, били и “български граждани”…)

    Аз се досещам защо…То тъй върви “меката” путинска пропаганда..Меко, леко, деликатно, усмихнато…докато жабата се свари, без да усети!

  3. Уважаеми господин Инджев,
    Всъщност не Ягода е разстрелял Ежов, а Ежов Ягода.
    Благодаря за удоволствието от четенето на Вашите материали!

  4. Изключителен коментар, господин Инджев!
    На показ са, някогашни и сегашнит политици и съпровождащите ги „дребни“ измамници, които са като песнопойците придружаващи ЕП–футболните мачове с непрекъснатите и досадни агитки. Отвратителна гласовитост, досадна до такава степен, че на човек му се ще да изключва звукът.
    Само, че в ежедневието си не всичко можем да изключим, като и тези предружители, които са обект и на тази дискусия.
    Прав е чиляка (Дачков), има деца! Аз вече не си спомням къде първо го сршенах и да си призная, изначално ми харесваха изявите му. Също забелязх и обрата му, което ме озадачи. Не вярвах на очите си и дори го запитах в коментар, какво точно е мислил по повод на тогавашната му „обратна“ изява със съвършенно нова и проъивна интерпретация? Последвалият пенлив отговор, както и от следващите му изцепки разсъдих, че е настъпила някаква промяна, с което прекратих посещението на писанията му. Интересно, от тогава до сега, никога повече не съм чел изявите му.
    Много и за съжаление доста покварени типове има в тази наша Родина!
    И за голямо съжаление много от тях явно „имат деца!
    Егати поколението, Боже!

  5. да кажа и моята версия в отношенията между Нинова и Радев-мисля,че Нинова е имала предвид друг,но от Решетников и е наложен Радев.Вижда се,че не цари любов между тях д ден днешен..

  6. Мартин, ами то така е и написано – кървавият Ягода Е разстрелян от не по-малко кървавия Ежов.

  7. Предполагам господин Инджев,че ако сте знаел какъв подлец е алчният и лицемерен шопар Марков,едва ли сте щял да го потърсите преди години(както сам споменахте). Той не е полковник,а подполковник от резерва. Дисциплинарно уволнен от НСО за отказ да покрие задължителните нормативи за физическа годност. И с условна присъда за обида към прекия си началник и неизпълнение на заповед.
    Как може да се вярва за каквото и да е на човек,който лъже за неща,които бързо и лесно могат да бъдат проверени. Когато журналистката от БНТ го попита с какво звание си е тръгнал от НСО-подполковник или полковник,той отговори: генерал-майор.Което означава че страда от нарцисизъм.Защо не си покаже книжката на офицер от резерва? Там е записано кога е уволнен,на какво основание и с какво военно звание.
    Интересно как Марков е станал такъв голям спец по национална сигурност и откъде (уж) разполага с толкова много секретна информация? Може би я е придобил докато е отварял врати и е носил хавлиите на на управляващите в банята и сауната. Или като е придружавал техните съпруги и любовници на пазар,при посещенията им на шивач,фризьор,маникюрист,диетолог и т.н. Тоест един слуга и лакей се преструва на най-информирания човек в страната и едва ли не за спасител на България.

  8. П.П. По отношение на даЙчковичЬ и даЙчкович-ите в атечествено-клюкарските и атечествено-кафявите “медии” , то те са ТОТАЛитарНИЯТ лакмус за ТОТАЛитарНАТА им рублоЯДност!
    Това показва и ТОТАЛитарНОТО ниво на рублоституция на мисирките и журналиститутки в туземния колониален Бандитустань НРБь!
    Това показва и истинското ниво на свободата на словото, което падна до “рекордното” 112 място, “благодарение” на атечествено-ПОПУЛИСТкият атечествено-мутро-милЮЮЮционерски фараонЬ бокоТИКВАТА и особено на неговия магнитски фараонЬски ТЪПькач дИбильян прасееФскиЙ! Които “спонсорират”, само и единствено, своите шлюхналисти от атечествено-клюкарските им “медии” и мисирките им , като тяхната абсолютно незаконна и неграмотна подлога- куРВшлуковь и БНТь!
    И “резИлтатът” е 112-то място, и спешното отваряне на българската секция на Свободна Европа! Ето това е безапелационният признак и лакмус за състоянието на рублоституцията в “медиите” им , както и “възхода” на путлерастките пропаГАДони и ренеГАДи , като шлюхналистЬ даЙчковичЬ, през последните 20 години, откакто бокоТИКВАТА и магнитския му ТЪПькач дИбильян прасееФскиЙ бяха монтирани във властта им.
    Оди и одите на хуйло ви!

  9. Всички русофили са продажни, там им е слабото място. Очаквам и Копейкин да обърне палачинката, когато го активират.

  10. Към Kally:

    Допуснах две грешки. Едната беше, че в първоначалния вариант на текста бяха разменил местата на Ягода и Ежов по реда на разстрелите. Другата е, че не благодарих на Мартин за коректния тон, с който ме поправи.
    На Вас също благодаря.

  11. – по обратите ще ги познаете …

    ”Затова искам да започна с едно твърдение: президентът Стоянов е според мен единственият доказан политик визионер в България от най – новата ни история. И това е огромно изключение за съвременния ни политически живот…”- https://www.petarstoyanov/za-petar-stoyanov/
    – да напомня ”визионерската” му реч
    – и да напомня ”визионерското” му вето на закона за лустрацията :”Накратко премиерът предупредил: “Моментът е неподходящ за самостоятелни акции, задават се избори, имаме нужда от единство.
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/11/07/247382_prezidentut_vdigna_jult_karton_na_sds/
    отговорът на 137-те депутата на ОДС е: “у-у-у… опозицията и така не ви обича. Защо си мислите, че като върнете нашия закон, ще спечелите тяхната любов” – това му изяде 2-рия президентски мандат, но ”визионерски” направи царя премиер – https://www.168chasa.bg/article/9642358
    – и ни дръпна една ”визионесрска” реч по случая: ”Тези избори затвърждават образа на България като демократична страна. Новото мнозинство ще успее, ако не повтори грешките на предишните две абсолютни мнозинства в българския Парламент. През 805 година българският хан Крум нанася съкрушително поражение на аварите и аварската държава на практика престава да съществува. Веднага след победата българският владетел свиква аварските първенци, за да ги пита кои са причините за упадъка на тяхната държава. Вместо радостта и опиянението от победата, мъдрият хан предпочита да чуе горчивите истини на победените. След това включва в българската армия остатъците от разгромената вече аварска войска и историята оттук насетне е ясна – тогава започва периодът на най-големия възход и могъщество на българската държава.”
    – със любезното съдействие на славидоганшоу – https://www.facebook.com/parvanovbg/photos/a.10150100978637117/10157612550547117/?type=3&_rdr) – този”визионер” успя да направи и агент гоцепърванов президент
    – 2006г. когато започнаха да коват тройния шлем на първанов(https://www.mediapool.bg/dogovor-zasyagasht-tsyalo-pokolenie-se-sklyuchva-pri-neyasni-usloviya-news124536.html) явордачков написа :”Вместо обаче да постъпи като мъж и още в началото да обяви, че иска отново да се бори за президентския стол, Стоянов изигра поредица от абсурдни етюди” – https://www.dw.com/bg/политическия-край-на-петър-стоянов/a-2594354
    – 2014-та по bTV петър стоянов се изцепи с подкрепа за дудука бареков с призив всички българи да гласуват за ”България без цензура”
    – 2016 – blitz.bg/vanga-predrekla-na-petr-stoyanov-ti-ke-si-prezident-no-nyama-da-se-opravish-s-lukavite_news323146.html
    – 2019 – pik.bg/петър-стоянов-важна-задача-е-новият-кмет-на-софия-да-се-казва-йорданка-фандъкова-news876275.html
    … ПиСионерски пируети

  12. Ще си позволя да коментирам само началото на анализа, с нещо като хумор въпреки, че не ми е смешно.
    Какви ключови фигури бе хора? Това е фекално образувание, което изплува на повърхността благодарение на хора, които се чудят, дали не са си забравили ключовете… докато се разхождат навън, опулени в “социалната си група” на което и да е приложение в мобилния им апарат, чакайки друг да реши вместо тях. Защото те така наказват, разбираш ли… Ай с…
    Великолепен анализ, господин Инджев.
    С Уважение,

  13. – за обратите и обърнатите послания
    https://frognews.bg/novini/sofiia-zagarbva-pametta-3000-balgarski-geroi-pametnikat-parvi-shesti-pehotni-polkove-niama-vazstanoviava.html

    Васил Терзиев
    Средата, в която живеем, все по-ясно доказва, че единственият начин да изградим отговорна визия за бъдещето, е като проведем откровен разговор за миналото си.
    Преди местните избори започнал четвъртият пореден конкурс за възстановяване на Войнишкия паметник в пространството пред НДК. Този паметник е обект на много спорове и е пример за необходимостта да водим осъзната дискусия за историята ни като общество.
    Темата за този паметник има и специално, лично значение за мен. Прадядо ми, Илия Иванов, е бил участник и в трите войни – Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Взет е в плен и като военнопленник две години е работил на строежа на шосето между Драма и Кавала. Бил е ранен в бедрото и куршумът не е бил изваден, а излязъл сам когато прадядо ми бил на над 70 години. През тези две години, докато той е бил военнопленник, умират и жена му и детето му.
    Такива истории имат хиляди други български семейства. И те не бива да оставят и капка съмнение у когото и да било – паметта на загиналите войници в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война трябва и ще бъде почетена. Вярвам, че можем да направим това в съгласие. Без съмнения в легитимността на конкурса, без напрежения между общности. Без да си противостоим, а като се обединим в почитането на паметта на всички жертви, които сме дали като народ.
    За това взех решение за прекратяване на настоящата процедура за провеждане на конкурса.
    Ще проведем нов конкурс и в него ще включим уважавани урбанисти, архитекти, художници, скулптори, историци, социолози, професионални организации, сдружения на гражданите. Започваме работа с професионалните организации и стартираме още този месец със среща за обществено обсъждане на проведените през годините конкурси и слабостите и грешките, които е наложително да поправим. Благодаря за инициативата за такава среща на Съюза на архитектите в България.
    Ще положим усилия възможно най-много творци да се включат с проекти в следващия конкурс. Ще търсим различните гледни точки и ще стъпим на данни и анализи на общественото мнение. Ще направим всичко необходимо целият процес да бъде отворен и публичен, защото ще говорим за история и наследство, за изкуство и многообразие, за това откъде идваме и къде искаме да стигнем като общество.
    И преди всичко ще проведем честен, аполитичен разговор – защото и миналото, и бъдещето ни го изискват.
    – г-н Терзиев предлагаше разговор по повод номинацията му, която оспорваха точно тези, които не ”четат” историята ни – след гвардейските почести за руското назначение в туземния филиал на ГРУ-РПЦ и растящата камара руски копейки в НС-то с девалвацията … този повод в и за столицата ни е в 🎯 затова се махна МОЧА , а мястото на мавзолея – в непосредствено до Президентство-Парламент-Правителство, срещу Царски дворец, до МО Е ТОЧНАТА ЛОКАЦИЯ ЗА ТОЗИ МЕМОРИАЛ – пл. Батенберг е мястото за държавни и военни церемонии

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.