“Автократи от всички страни, възползвайте се” е девизът на автократите, дебнещи Америка да загърби лидерството си в предизборната обстановка

Един от страничните ефекти от надпреварата за президентския пост в САЩ е опитът на автократи и откровени диктатори да се възползват от привиждащия им се хаос в участъка на “световния полицай”, зает със себе си.

Не, че би срещнал директна силова съпротива от американска страна, но на това спекулативно поприще се открои напоследък нашият югоизточен съсед. Ердоган направо заплаши Израел с военна намеса в Газа, знаейки отлично, че колкото и да е голяма и силна турската армия, в лицето на израелската ЦАХАЛ има твърде опасен и превъзхождащ технологично противник, за да си позволи да премине от думи към дела. 

Това не пречи на автократа да нарича свой брат убития от израелците в Техеран политически лидер на терористичната организация ХАМАС Исмаил Хания и да се заканва отново на Израел. Заедно с това отправя подобни послания към Гърция, както и към гръцката част на Кипър. 

Очевидно е, че с това поведение разчита да впечатли вътрешната аудитория, която все по-трудно печели от избори на избори. Знае в същото време, че Турция ( като територия и военна тежест) е твърде важен компонент от НАТО, за да бъде оставена просто да изпадне от организацията. Но ако има истински сдържащ елемент за неговите спекулации от споменатия по-горе вид, това е фактът, че държавата все пак се управлява от елит с прозападна ориентация от поколения наред. Военната част от него, макар и прочиствана системно от Ердоган, не веднъж е показвала, че в момент на изпитание се намесва с преврат.

На другият край на света подобен предизвикателен кон разиграва др. Мадуро, който превърна Венецуела от една от най-проспериращата на континента в обедняла до неузнаваемост държава-парий. Разчита на най-бедните за политическа подкрепа по парадоксално иронична схема, че бедните там стават все повече. Само че и те вече не го искат. В столицата Каракас и в други населени места бушува въстание срещу поредната му изборна “победа”. Една след друга му свалят статуите. Очевидно е, че полицията не може, а на места и не иска, да се намесва.

Самият Мадуро триумфира като всеки тъп диктатор, който се е вкарал в ъгъла и няма накъде да отстъпва. А че е тъп се вижда дори от космоса от факта, че опозицията спечели изборите и то с много. Малки мадуровчета в неговия централен избирателен съвет без да искат потвърдиха това. В пристъп на телешки възторг си направиха селфи в нощта на изборите. От разпростаненото от самите тях видео на екраните зад гърба им се вижда, че практически навсякъде печели опозицията, при това с резултат от около 70:30 на сто.

 

 

 

 

 

И още една снимка за историята в нейното развитие и по -точно в нейната деградация. Богатата преди комунизирането й Венецуела имаше в центъра на своята столица изумителен търговски център за пазаруване с автомобили, построен през петдесетте години на миналия век. Днес тя е затвор.

 

 

 

 

Нещо подобно на фронта на деградацията чрез автокрация се случва и в лагера на автократа Орбан, чиято Унгария вече измести България от последното място по паритет на покупателната способност в ЕС. Заложил е изцяло на прогнозата, че неговият образец за подражание Тръмп ще спечели състезанието за Белия дом. Доста е прибързана тази негова сметка без кръчмаря в лицето на американските избиратели, както се вижда от обрата ( още преди Харис да е официално номинирана!) на нагласите в САЩ след оттеглянето на Байдън в полза на 20 години по-младата от Тръмп кандидатка на демократите. 

В резултат на тези криви сметки Орбан си позволява да дразни европейските си колеги до степен, че някои от тях открито призовават Унгария да напусне ЕС и НАТО, щом толкова й харесват Путин и Русия. И ако подобен призив от страна на крайнодесния Вилдерс в Нидерландия е нещо като очаквана “екзотика”, то завоят на Полша под ръководството на Туск и острите му критики към Орбан предизвиква доста повече тревоги сред монополизираната от унгарския автократ върхушка в управлението на Унгария. Това вече н е Полша на консерватора Качински, която преглъщаше дружбата на Орбан с Русия в името на консерватизма ( срещу независимия съд, медиите, сексуалните малцинства, миграцията и т.н.).

Изключение по отношение на очакванията си спрямо американските избори правят  аятоласите в Иран. За разлика от своите побратими в москва, те са твърдо против Тръмп заради дългата история на конфронтация с него, но това не означава, че не биха се възползвали от нещо като вакуум в американската политика, за да си покажат рогата изпод чалмите. А и не ги прави автоматично привърженици на една американска жена, на която много млади нейни посестрими в самия Иран се възхищават.

Аятоласите едва ли ще оставят без отговор унизителната за тях операция на Израел, довела вчера до убийството на Исмаил Хания в Техеран. С това, обаче, няма да спечелят аплодисментите на трайно настроената за либерални реформи млада част от градското население в страната.

Разбира се номер едно в тази класация на “клуба по интереси” в дебненето на Америка да стъпи накриво е Путлер. Изглежда все-отчаян в негласната си надежда Тръмп да спечели и пак да се прегърне с него.

Колосът на глинени крака Китай, който дължи преди и сега своя статут на фабриката на света на западните технологии, е притихнал преди развръзката в надпреварата в Белия дом. Драконът мижи загадъчно. Не казва кого от кандидатите за най-важния ръководен пост в света мрази повече, макар да е редовно дразнен от Тръмп. Едно е сигурно: в комунистическата държава с капиталистическата икономика няма да има драконовски мерки нито спрямо едната, нито към другата евентуална печеливша хипотеза. 

Мерките на древния атинянин Дракон, комуто поръчали да избави полиса от престъпността и въвел смъртното наказание за всякакви престъпления (та се наложило след година да молят мъдреца Солон да поправи стореното зло с нови закони), задълбочавайки бунтовните нагласи сред населението, няма да бъде предприети в Пекин. Не че там виреят миротворци и човеколюбци. Просто не са самоубийци, които да режат клона на търговските си отношения със Запада, на който седят.

И вие ми казвате, че светът се бил променил и вече нямало еднополюсност в него? 

Нищо подобно. Хулиганите все така дебнат заетостта на полицая, за да се възползват от нея. Общото между тях прилича на девиз “Автократи от всички страни, възползвайте се” (докато не е станало късно).