Има нещо повече от “България над всичко” и то е “България на всички”, както се видя в Париж

Има нещо, за което всички у нас си дават сметка в момента, но (почти) никой не говори и не пише публично. Това “нещо” са имената на българските шампиони на Олимпиадата в Париж.

Практически всичките ни шампиони са рожби на миграцията и адаптацията от първо поколение или “поне” от смесен брак. Имената им варират от Магомед до Калейн. Най-близкото по звучене на българските “традиционни” фамилни имена е на украинеца Новиков.

Мълчат патриотарите у нас. Някак не върви да заклеймят “мигрантите” този път.

Траят си включително от партията, която си има един доста активен и комбинативен Карлос в Столичната община, постигнала най-големия си парламентарен триумф на вълната на злословието срещу мигрантите, изстрелвайки вожда си с най-кресливата уста срещу “мигрантската заплаха” до вицепремиерския пост като надзорник на силовите ведомства в България.  

“Държавните мъже” се надпреварват сега да се отъркват от славата на шампионите ни.

Не устоя на изкушението да добави “нещо лично” дори и безспорната, легендарната Стефка Костадинова. Приписа си заслуга като мотивиращ фактор на също толкова феноменалната като нея своя наследничка във висините на високия скок украинката Могучих, която затвърди и с олимпийска титла подвига си с подобряването на досегашния български рекорд.

Радостта да сме “българи, юнаци” е всеобща и не бива да се дели по групи и етноси. Но е повод да бъде заявено на спекулиращите с с патриотарството за политическа употреба, че мълчанието им най-после се превърна косвено в злато. Не е олимпийско, но е ценно. “Бравос”, както би казал Бай Ганьо.

Признават си пасивно, че да си истински българин не е свързано с това как точно се казваш и дори къде и от какви родители си роден. Ако не си го признаваха под тежестта на златото, среброто и бронза на наистина най-истинските  българи на Олимпиадата, щяха да ни засипят с обичайните си простащини за “традиционните ценности” на “изконно българското”.

“Олимпийското им спокойствие” по темата е голяма победа за човечността, която най-сетне надделя над истериите им. Значи може!

Може, но трябва(ше) първо да се докаже и да опровергае антибългарските внушения кои имат право да бъдат “българи юнаци” и кои са “майкопродавци” по критериите на парламентарно представения фюрэр на тази шайка. 

Когато демокрацията у нас все пак надделя у нас и ни поведе към членство в ЕС патриотарите от “всички страни” у нас се обединиха около измислената заплаха, че сме на път да си загубим националната идентичност. Плашеха, че ще ни вземат цървулите, образно казано.

Вместо това, както се видя, патриотарството избуя след присъединяването ни към ЕС както никога преди в рамките на един наш човешки живот. С този откат са принудени да се съобразяват не рядко дори и стигматизираните по руzки образец проевропейски либерали в България. 

Нинова се появяваше на партийни сборища с уж национална носия, гарнирана с руzко знаме на ръкава.

Кой ли не се закичи с национални атрибути, за да се хареса на “традиционния българин”. Като негов образец от екрана се наложи – пак от медиите ( напр. от Хекимян, наследник на мигранти) истинският мъж, газещ с потури и цървули в ледени речни води през януари.

 

 

 

 

Народнякът от Банкя непрекъснато цитира какво бил казал “народа”, включително и с нескопосани перифрази на библейски и прочее, далеч не български мъдрости. Че и за пророк се представяше.

Фюрэра системно се обръща от парламентарната и производните им медийни трибуни към българите, подчертавайки, че говори само на тях. Всички останали не заслужават благоволението му  да ги брои за българи. Определя несъгласните със себе си не веднъж с нацисткия термин “подчовеци”.

“Българщината”, както се видя, блести със собствената светлина на благородните метали-медали на Олимпиадата. Блести с нещо човешко, което е повече от “България над всичко”, защото е “България на всички”. Общочовешко е, но е дамгосано тук като “глобализъм” от нароилите се като руzки отровни гъби – двойници след пропаганден дъжд под названието “консерватори”. Всъщност са се консервирали в границите на собствената умствена ограниченост с цел да печелят евтини симпатии и скъпи субсидии по време на избори. 

Домораслите ни примитиви са принудени тези дни да си налягат парцалите и да замълчат пред факта, че не името и месторождението ти те правят важен българин. Шерпите, които изнесоха името на България на билото на Олимпиадата, открехнаха една врата, зад която лъсна лъжата за вредата от такива като тях за страната.

А малко самоирония никога не вреди, освен на претенцията за “величие”.