ДОБРИТЕ НОВИНИ НЕ СА ДОБРЕ ДОШЛИ

Че свестните у нас смятат за луди ни го е завещал като меродавно наблюдение Ботев, тачен от всички – дори и от русофилите, които се опитват да го изкарат комунист, за да го дискредитират “поне малко”.

Наблюдаваме как добрите новини днес се смятат ако не за лоши, то за нещо като нищо. Такива едни бледи, хилави, незначителни на фона на цветните, сочните, гръмовните скандали в политиката.

Да се оплакваш и без да има причина за това е стар навик в рамките на застраховането срещу завист, а завистта е също типично явление за нашенското население.

По липса на управляващи с ярка политическа окраска няма партия или лидер на такава, който да посмее да превърне добрите новини в позитивно послание и основа за привличане на подкрепа. Живеем в парадоксалната ситуация управляващи и опозиция вкупом да се нагаждат към тактиката на оплакването, за да не бъдат намразени (още повече) от избирателите, които ненавиждат да виждат света пред призмата на позитивното.

И кой се опитва да вади “златни песъчинки” от това течение през своето сито на ненаситния властови нагон? Познахте, това е ненагленият ни бивш дългогодишен управник и собственик на ГЕРБ. Нито веднъж не е констатирал, че днес повече хора в България живеят по-добре отколкото доскоро. Но не пропуска трибуна, от която да не заяви, че по негово време било по-добре, докато през последните 4 години, когато самият той не управлява (пряко) има хаос – ако не шок и ужас в държавата.

Нищо, че след като прокопа “Турски поток” в угода на Путлер не настъпи “благоденствие” от този “най-печеливш” (по думите му) проект. Не настъпи и потоп след потока. “Само” дето Путлер беше поощрен от това разнообразяване на източника на милиардите му приходи да нахлуе в Украйна.

В същото време днес средните пенсии скочиха далеч над нивата от времето на неговото управление и достигнаха немислимите до времето на неговия крах като несменяем премиер средни стойности от 1000 лева.

Днес чуваме от доц. Красен Станчев от Института за пазарна икономика, че България е шампион и по ръст на средната заплата в ЕС с цели 17 на сто от 2002 до 2023 г. В столицата хората  вече получават средно 3000 лева заплата.

Днес в столицата, утре и в други градове? А, дано. Но дори да това пожелание да се сбъдне също толкова ударно, пак ще слушаме само оплаквания и страхотии за тежкия живот и то не е от наистина бедните хора, а от спекулантите, за които тяхната бедност е любим резервоар за лочене на политическа легитимност в защитата “правата на трудещите се”.

Научихме от класация на “Форбс”, че София ни изненадва с неочкавно добрата новина като най-доброто място за живот след пенсия в ЕС. Тъкмо да се изумим и си отдъхнахме: добрата новина е помрачена по дефиниция заради обстоятелството, че става дума за пришълци, нещо като европейски мигранти с по-големи от  шаните пенсии. Пак греда, вкл. защото не виждаме гредата в нашето око от сламката, в която сме се втренчили.

Нарочно не споменавам скока на инвестициите, които, по думите на Красен Станчев, са 11 пъти повече днес в сравнение с 2014 г. Какво го бо`ли микрочовека някакво си макро постижение, ако той е убеден, че му е все по-зле, нали така! Съответно с този човек се съобразяват и политици, и медии. Не бива за бъде дразнен.

За феномена България да бележи най-голям ръст на продажбите на нови автомобили вече няколко поредни години ще бъда основателно контриран, че базата ни за сравнение, от която тръгваме, е твърде ниска. Нищо, че въпреки това сме” тръгнали” нагоре.

И за пътуванията на българите с цел туризъм в чужбина не е за разправяне. Бележат и те ръст, надвишаващ най-доброто от последната година на управлението на самохвалкото от Банкя. Но пък българите станаха толкова много навън, че взеха да се бият и стрелят помежду си като у дома си в Гърция. Лоша работа.

Хубавата потенциална новина е, че като се оттичат навън нашите човешки туристически ресурси освобождават тук място за чужденците. Румънците са шампиони по запълване на нашите хотели в това отношение, но е по-добре да не ги споменавам, че веднага ще ме контрират колко е срамно, че те са ни изпреварили по жизнен стандарт през последните няколко години. Обикновено се вайкат в това отношение точно безсрамниците, които са против това България да води толкова категорична пронатовска политика, благодарение на която Румъния се изстреля доста напред в класацията на желаещите да си другаруват с нея западни държави.

Няма добра новина в и за България ( дори и олимпийските ни медали от “покварения” Париж не бяха съвсем “български”, нали!), която да не си намери майстора на попрището на отрицанието и мрънкането.

Ето защо се предавам. Предавам щафетата на обичайните говорители да обяснят пред българските медии отново и отново феномена да нямаме редовно правителство, да страдаме от предсрочни избори както никой друг народ на света, но въпреки това да гоним далеч по-напредналите от нас съюзници по стандарт с относителен, но -все пак- успех.

Няма да им е трудно. Тази нива е дълбоко разорана и не се иска голямо усилие да обясниш на желаещите да се чувстват страдалци, че са такива. Противното е много противно на традиционните нрави, сред които розовите прогнози и констатации са табу.