Не съм съгласен със Зеленски, че на московията й се връща същото

Днес Украйна, която преди 33 години се отдели от СССР и от опекунството на кремъл, отбелязва своя Национален празник. Президентът Зеленски заяви по този повод, че Русия ще разбере какво е възмездие и че войната се е върнала на територията на агресора.

Каза го малко по-различно, но това е смисълът. Не съм съгласен, обаче, че на московията сега й се случва същото, което тя причини и причинява на Украйна.

1.Украйна пренесе войната на територията на врага като отговор на неговата агресия. Фактът, че това изненада агресорите, не слага знак на равенство с шокиращата изненада от непредизвиканото рашистко нахлуване по суша, въздух и земя на 24 февруари 2022 г.

2.Самият характер на украинската офанзива в Курска област е отбранителен, предизвикан от бруталната рашистка война. Нападнатият има право на защита чрез контранастъпление.

3.Начинът на водене на бойни действия на Въоръжените сили на Украйна в московията няма нищо общо с тактиката на “изгорената земя” и унищожаването на цели градове в Украйна, прилагана от путлеристите.

4.И най-злонамереният противник на Украйна не може да цитира нито един случай на военно престъпление срещу цивилни или пленници, извършено на територията на московията от украинските военни. Да не говорим за практикуваното от окупаторите масово мародерство в Украйна, където нашествениците грабят наред каквото могат да пренесат- от дрехи и храна, до перални и тоалетни чинии. 

5.В Украйна стотици цивилни патриоти на своята страна застанаха на пътя на танковете на руzките нашественици. В Курска област не се случва нищо подобно-населението, сред което се “оказаха” доста познавачи на украинския език, вижда в настъпващите войски военни, които правят всичко възможно да не причинят материални щети и вреди на хората. Дори рашистката пропаганда говори за “доброволна” евакуация на цивилни, а не за паническо бягство пред настъпващия враг.

Пропагандоните не крият от телевизионните студиа, че опразването на селищата по заповед от кремъл е подготовка за тяхното унищожаване от руzкта армия. 

6.Не може да се сравнява украинското настъпление в Курск с атаките на нашествениците в Украйна и по разликата във военния потенциал. Московията нападна вероломно Украйна с подсигурено огромно предимство във въздуха, в подвижните си железа (сред които особено решаващо беше огромното надмощие в артилерията) и практически без съпротива по море. В Курск се наблюдава украинско предимство в качеството на воденето на бойните действия, а не в тактиката на масирания удар с многократно превъзхождащи противника сили, практикуван по съветски маниер от учениците на Сталин.

7.Накрая, но не и по значение, целият свят вижда моралното превъзходство на ответния удар на украинците и помни гнусливото презрение, с което нормалните хора по света посрещнаха натрапването на войната на Украйна от многократно по-силния съсед, самохвално определящ армията си като “втората в света”. 

По смисъла на изброените по-горе сравнения ( а могат да се намерят ще много) смятам, че Зеленски не е прав в изказа си, според който сега на московията й се случва същото, както онова, което тя причини на Украйна. Друг е въпросът, че Зеленски може да си позволи да каже каквото иска от позицията на лидер на победоносната армия, на която е главнокомандващ. По същество е прав: каквото повикало, такова се обадило ( макар и не в огледален образ).

 

 

 

 

 

А в същото време в агресивната московия думите на Путлер, че Русия нямала граници, изречени в отговор на въпроса на едно 9 годишно дете при една от постановките с демонстрация на “народна любов към него”, се превърнаха в неволно бумерангово пророчество. Видя се, че наистина няма от лекотата с която границата й беше премината от Въоръжените сили на Украйна.