Богатството на един народ(ен представител)

Да си богат е готино, но в България, както знаем, никак не изглежда добре имането ти в очите на бедните или на по-бедните от теб, по-богатия.

Стана ясно колко заможни са към днешна дата мразените от голяма част от населението български политици.

Да ползваш 6 къщи под наем никак не е евтино, но има много хора у нас, които притежават по няколко къщи от натрупало се с годините наследство от починали близки и това не ги прави богаташи.

Една от дъщерите ми, която беше приета в 4 университета в Нидерландия, така и не можа да си намери квартира в богатата държава. Там не е обичайно хората да имат повече от едно жилище-при това свободно за даване под наем.

Данните за материалните активи на българските политици може и да са като нашенските изборни резултати, на които (почти) никой не вярва. Но по липса на други сведения взимам за база базисното твърдение на самите политици.

Ако декларираното от политици материално състояние е факт, България е страна на относително бедни властници. Декларираното им богатство е в рамките на притежаваните активи на средно статистически собственик на бакалия в Европа. Не само в ЕС.

Отново: не твърдя, че деклараторите са лъжци. Може някои и да послъгват, но това не прави като цяло лъжлива картината на материалното благополучие, нарисувана от самите тях.

Арендатори на обработваема земеделска земя и притежатели на подобни активи, като  “зърнарите” и прочее просперирали напоследък другарки и другари, вероятно се спукват от смях, научвайки за мизерните парички на онези “горе”. А и знаят какви просяци са някои политици под аренда.

Репликата ми не цели да накара някого да изпита “съчувствие” към политиците ни, които май не са чак толкова богати, колкото биват подозирани. Единственото, което ме учудва, обаче, е фактът, че има толкова много желаещи да стават политици и е твърде съмнително, че голямото мнозинство от тях го правят от едното желание да слугуват на хората. 

Има нещо сбъркано в тези нагласи. Виждали сме и нови политици, за които се твърди, че са били по-богати преди – като “царските” юпита, например. Как ли са ги убедили да се “жертват”? Доколкото мога да обобщя, съдейки по известното за тях в наши дни близо 20 години по-късно, не са си изиграли картите лошо. Може би това е обяснението за някои политици- да си формираш биография, която да ти служи като трамплин за “висок скок” след това.

Неведоми са пътищата “господарски” на “слугите на народа”, а след като ги съдим толкова строго все пак трябва да се опитаме да ги разберем.