“Друга бира” ли е дубльорът на Калин Стоянов на върха на МВР или пак ще утолява жаждата на Пеевски за власт?

Признавам, че не знам произхода на израза “това е друга бира”. 

“Друга бира” ли е анонсираното днес от Димитър Главчев ново правителство със старите министри, от които само трима са сменен спрямо предишния списък на Кожарева?

Въпросът се свежда предимно до въпроса доколко е “друга бира” Атанас Илков в сравнение с Калин Стоянов. Като потребител на бира (през лятото) имам усещането, че ще пием същата “студена вода” и че Илков ще бъде “преоблякъл се Илия, пак в тия”. Нещо като Илийков… 

Това го разбират всички поради доста прозрачната близост на Илков до досегашния министър Стоянов и неговия ментор Пеевски, но далеч не всеки го признава. Важното е, че сред “незрящите” е мандатовръчвателят, който този път си затвори очите и “пусна” списъка на служебния кабинет и така даде знак, че Илков е приемлив за него, т.е. смята го за по-малко обвързан със своя най-голям (на думи) противник Делян Пеевски. 

Свидетели сме на поредния избор, този път персонален, на “по-малкото зло”. Дали то ще се окаже такова, не знаем, но ще видим. По-вероятно е краткият живот на това правителство да не даде много възможности дубльорът на Калин Стоянов на върха на МВР да се изяви ярко. По-скоро ще се снишава, докато премине бурята в духа на съвета на др. Живков от времето на перестройката.

Тъй като няма много за коментиране, избирам да кажа още нещо ( интересно) за бирата…Басирам се, че мнозина ще бъдат изненадани.

Първо да декларирам, че в текста няма продуктово позициониране. Не очаквам рекламодатели да се засилят да ме почерпят с някоя бира.

Бирата – дръжте се за масата- е един от факторите за създаването и развитието на цивилизациите на уседналите древни общества. Когато скотовъдците, ловците, събирачите открили земеделието и факта, че могат да си осигурят прехраната на конкретно място без да се местят, възникнал проблемът с питейната вода и заразите при струпването на стотици и хиляди млекопитаещи (двукраки и четирикраки). 

Двукраките открили покрай това спасителната ферментация на водата чрез добавяне в нея на част от своята зърнена продукция. Така унищожавали бактериите, разпространители на зарази. Случило се е и в Месопотамия и в древния Египет, където съхранени текстове говорят, че на хилядите строители на пирамидите е била давана за пиене бира, т.е. ферментирала вода.

Названието “бира” е условно относно древността, но в съвремието то е изкристализирало в нещо доста конкретно, което е загубило онзи смисъл на спасителната течност, помогнало за оцеляването и развитие на цели цивилизации. Заклетите въздържатели може да се подразнят от моята “реклама” тук, но е факт, че говорим за напитка с огромна популярност. 

До не много отдавна, преди да надделеят съображенията за вредата от алкохола, бирата е била възприемана като стимулант за възстановяване на силите.  Поне в онази част от Европа, където през 60-те години на миналия век на състезанията по колоездене било обичайно състезателите да утоляват жаждата си с пиене на бира. Цели камиони с бира следвали или пресрещали клоните от велосипедисти на Tour De France.

Не знам какъв е бил ефектът от това на финала. Дали “опиянението” от победата не е било доста буквално казано?

През горещите дни на летните месеци, когато употребявам тази напитка (каквато през останалите сезони през ум не ми минава да пия),  споделям онази “заблуда” на онези велосипедисти. Вари ме, пече ме, но като се пека и варя в “собствен сос” в жегата ( която обичам, за разлика от мнозина други), не си представям по желан начин за утоляването на жаждата от халба ледена бира.

 

Но, това е, “друга бира”. Не правете като мен, ако сте скептични към подобен навик. Защото алкохолът е враг на будния пролетарий и на неговия душманин, който също не е застрахован от практикуването на бирения порок. 

В заключение ще се похваля без свян, че в зората на създаването на “Бирената партия” у нас от зевзеците от “Стършел”, присъствайки на възникването на идеята във “Феята” в София (недалеч от сградата на БТА), предложих на “партийците” да изпишат в главата на сатиричния вестник следния девиз:

“НЕ НА ПРОМИВАНЕТО НА МОЗЪЦИТЕ, ДА НА ПРОМИВАНЕТО НА БЪБРЕЦИТЕ”.

И други смешки съм предлагал, които са влизали в употреба – по (само)признание на Шкумбата, например.

Идеята ми беше приета и реализирана, което ме прави горд, че не съм живял напразно.