Арестуваният във Франция френски гражданин Paul du Rove или “загадъчната руска душа” Павел Дуров

Le Figaro: Пет неща, които трябва да знаете за Павел Дуров

Непосилна е задачата да се обясни арестуването на създателя на онлайн платформата Павел Дуров на 24 август във Франция. Не помага трупащата се оттогава информация и безкрайните медийни спекулации преди обявяването на официалните френски мотиви, очаквани утре, 28 август. 

 

 

 

 

Едно е сигурно: няма как Франция да се реши на такава стъпка без сериозни основания, подплатени с доказателства. Когато те бъдат разгласени ще лъсне безпомощността на руzката пропаганда, която привидя в случая…русофобия. Понеже Дуров е руснак, макар и само по рождение. Просто и елементарно “обяснение” от страна на лицемерните защитници на свободата на словото в държава, която е нарицателно за нейното потискане. 

Обвит в мистерия, маниакално бягащ от публичността до степен, че няма документални доказателства за това дали изобщо има семейство, Дуров и преди беше одумван от медиите по света. Но сега се изля такъв водопад от разнопосочна информация, че може да удави всеки изследовател.

Има и някои “малки” несъответствия в нея. Например не се връзва декларираната от милиардера материална незаинтересованост и липса на влечение към притежаване на яхти и самолети с факта, че долетя във Франция с частния си самолет.

Твърденията му за конфликт с руските власти, с които храбро отказвал да сътрудничи, трудно се връзват с факта, че е направил опит да се срещне с Путлер в Азърбайджан, откъдето с пряк полет е заминал на практика да се предаде на френските власти, имайки предупреждение от година назад, че това го очаква в Париж. Да вярваме ли на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, че такава среща му е била отказана в Баку или трябва да предположим, че Дуров е предпочел затвор във Франция пред това да падне от прозореца на някоя висока сграда в Дубай, както се случва редовно на високопоставени руски бизнесмени и мениджъри?

Най-вече е изключено Дуров да не е знаел, че неговите криптирани канали се използват за престъпни цели. Дори си е признавал. През 2015 година прави изказване, че “конфиденциалността е по-важна от такива неща, като страха от тероризма”. На следващия ден терористите от Ислямска държава, комуникиращи отдавна в “Телеграм”, убиват в Париж 130 и раняват още 416 души. Подготовката за атентата е била извършена тъкмо в “Телеграм”, след което Дуров се отказва от думите си за конфиденциалността и стига  през 2018 г. до споразумение с “Интерпол” за сътрудничество при предаването на информация на спецслужбите след решение на съда, че става дума за тероризъм.

Политиката да обслужващ “двете гледни точки”, добре известна и у нас в прилагането на еднакъв стандарт към убийците и техните жертви, превърна “Телеграм” в сигурно пристанище за руската хибридна война срещу Украйна, жертва на руzката агресия. Липсата на регулация под претекст да бъде защитаване свободата на изразяване (на агресорите и масовите убийци) в това отношение очевидно ощетява нападната страна, на чиято страна е справедливостта по дефиниция. 

Отгоре на всичко руzките т.н. военни кореспонденти не крият, че “Телеграм” се използва пряко за определяне на цели на руzката артилерия по украински цели. Да живее свободата на комуникацията”, нали! “Телеграм”, който се използва и от украинските военни за призоваване на вражески военни да се предадат, но е основно комуникационно средство за армията на Путлер.

 

Противниците на руzката хибридна война извън сферата на влияние на “руския свят”, където потребителите на тези канали са стотици милиони, предпочитат общуването в Signal. Отнася се за повечето европейци, за украинците и за …моя милост. 

Дуров не се е определил декларативно на чия страна е в атаката на руzкото зло, довело до най-големия, опустошителен (за нападнатата Украйна) и кървав въоръжен конфликт в центъра на Европа от Втората световна война насам, заплашващ да прерасне в нещо още по-страшно. Но на практика е избран като съюзник, разпознат като такъв и употребяван  за целите на путлеризма, от когото, както стана дума, странят европейците. Например в Германия “Телеграм” е практически неизвестна платформа, ако не броим крайнодесните, особено в Саксония (бившата ГДР) където е на почит.

Внезапната любов към свободата на Дуров, която бликна в московията, не е първия случай, когато “патриотите” изведнъж откриват как се нарушават правата на техните кумири. Блокирането на Тръмп в Tуитър след щурмуването на Капитолия на онзи 6 януари предизвика подобна дискусия. Възмутените му привърженици надигнаха тогава глас в защита на “абсолютната свобода”.  

Ако има нещо, което до момента дискредитира Дуров повече от всичко след неговото арестуване, това са реакциите на най-върлите руzки реакционери на негова страна. Посмешището Дмитрий Медведев, който час по час плаши Запада с ядрена война, назидателно припомни на Дуров, че е изоставил родината, за да живее на Запад. “Дуров трябва да разбере, че Отечеството не се избира…”, възкликна той.

Интересно е, че същите тези подстрекатели към насилие и унищожаването на цяла държава, като Украйна, се правят на глухи и незрящи за украинския успех в завземането на руzка територия, но веднага изпаднаха в справедлив гняв, направо в делириум, когато френската полиция арестува френския гражданин, за когото в московията си спомниха, че е (бивш) сънародник.  

Има и друго любопитно обстоятелство около Пол дьо Рове (Paul du Rove) , както Павел Дуров се прекръсти през 2021 г. , ставайки френски гражданин по бърза, рядко прилагана  само към много заслужили чужденци процедура. 

До неотдавна абонирането за “Телеграм” беше напълно безплатно. Дали рекламите са били достатъчни да натрупа междувременно състояние от около 15 милиарда долара (данните варират, но се движат около тази цифра)? Ако можех да го попитам, бих го помолил да сподели опит с един скромен блогър как от безплатна услуга за потребителите могат изведнъж да се спечелят милиарди в основната валута, в която се извършват и днес 48 на сто от разплащанията в световната търговия.  

Накрая, една малка закачка на езикова база.

Дали Дуров, който никак не  глупав, не се е отказал от рождената си фамилия, която на български означава Глупов (  а и на руски е синоним, има разказ на Салтиков -Щедрин ” Град Глупов”, безпощадна антиутопична сатира на Русия от 1870 г.)?

В английския Dur(rable), Dur(о)  в италианския (използва се и в сексуалния смисъл), като и в самия френски, предизвиква асоциации за твърдост. На турски dur означава “стой”. Та да не би Дуров да е решил да се отърве от двусмислията на тази многозначителност във фамилното си име.

Иначе имаше виц по романа на Горки “На дъното” за работника Павел комуто съобщават за арестуването на майка му, изиграно по следния начин в “Болшой театър”: “Павел, мать твою, мать твою, мать твою арестовали!”.

Ако не ви се струва достатъчно смешно мога да свидетелствам как на представление в същия театър, пълен предимно с доведени под строй войници (и студенти, възползвали се от липсата на зрителски интерес и евтините билети, за да попаднат в това прочуто място), на сцената се разигра следното малоумие от адаптираната пиеса “Утрините тук са тихи”.

Старшината, строявайки женския взвод, иска да избере коя другарка да изпрати в тила на фашисткия враг. За целта, под нарастващия тътен на барабаните от оркестъра за увеличаване на напрежението, той задава въпроса дали някоя другарка знае немски. Пита строените жени какво означава на руски “хенде хох”. Нервно се разхожда в очакване на ефекта от поставената тежка задача. След дълга пауза и на фона на все по-силно барабанене една униформена другарка изскача пред строя, изпъчва се и уверено превежда на висок глас: “руки верх”! Старшината е потресен и крещи изблещен към притихналата публика : “дааа, знаает”!

Мисълта ми е, че никога не бива да се подценява руzкото малоумие. Имаше го в СССР в епични мащаби, но и днес путлеризмът се бори да не изостава от съветските традиции.