28 август е кръгла годишнина от историята на Империята на злото. На този ден преди 50 години правителството на СССР публикува решение №677 за издаване на паспорти на населението на колхозите.
НА СНИМКАТА: Колхозници проверяват качеството на зърното в Източен сибир през 1936 г.
Иначе казано, отменено е по документи крепостното право за селяните, които нямаха право нито да сменят жителството си, нито да пътуват където и да било без специално разрешение на милицията и партийното ръководство на място, които издаваха на “благонадеждните” специални разрешителни за пътуване ( в близкия град, например).
Пътуванията на колхозниците и след това бяха строго ограничени по т.н. “путьовки” в братските социалистически страни, т.е. организирано и контролирано от властите. А смяната на местожителството ставаше само при специални условия, свързани с необходимостта от работна ръка на съответните стратегически обекти- както в НРБ в случая с металургичния комбинат в Кремиковци край Софи, впрочем.
Колкото до чуждениците, вкл. от “братските социалистически страни”, като студентите, те също нямаха право на свободно придвижване извън местата на местоживеене в общежитията в съответния град. Да се пътува от Москва за Ленинград, например, беше възможно за нашего брата само след писмено разрешение на милицията.
Както се пееше в знаменития подигравателен спрямо действителността текст на един от химните на комунизма по онова време “ аз не знам друга такава страна, където толкова свободно диша човек”.
“селяните, които нямаха право нито да сменят жителството си, нито да пътуват където и да било без специално разрешение на милицията и партийното ръководство на място,”
Същото беше и в България до ДС-ти ноември 1989г.
Баща ми беше с временно жителство бекярин 3 години, за да получим жителство и се преселим от с. Първенец в гр. Сливен.
За софийско жителство беше нещо немислимо. Дори и да работиш в Кремиковци.
А за да отидем на гости при роднини в с.Попово, Елховско, чакахме с години за “открит лист”!
Това са робовладелците натискащи се да освобождават други народи от “робство”.
Не се бях замислял, но след като го написахте е всъщност напълно логично и чуждестранните студенти да не са имали право да се придвижват свободно в съветския рай (х). Не знам дали би бил правилен изводът ми, но изглежда, че в социалистическия руски рай(х) никой къде не е имал право свободно да пътува. Повече от ясно е, че въведеното по време на социализма жителство в България е по руски образец.
Царят на таласъмите:
Гражданите си пътуваха в страната, стига да не подлежат на “специален режим” като работещи в безбройните секретни обекти.
Москва се наводняваше с огромни тълпи от живеещи в околностите, които пътуваха с влакове, за да пазаруват елементарни потребителски стоки в столицата. Мъкнеха денкове с покупки по гарите. Като знам какъв вечен дефицит цареше за какво ли не в Москва, (не) мога да си представя какво е било в провинцията, за да им се струва на приходящите столицата като потребителски рай.
Мене ме задържаха в милицията малко преди преврата, като ме арестуваха в апартамента на снаха ми в Захарна фабрика. В 5 часа сутринта, паспортна проверка, домоуправителя на блока и милиционер. Бях пристигнал с влак вечерта в 22,30, нямаше кога да се обадя да ме впишат в домовата книга на блока. Към 10 часа ме пуснаха.
Три пъти за един ден са ми проверявали документите в трамвай, с въпроси какво правя в София, например.
За чужбина не ми се говори. Но, все пак на руснаците ние им бяхме Европата…представете си там.
Г-н Инджев, не можем да опишем с терминология от свободния либерален свят, свинщините на тоталитарния режим.
Моля, обяснете на по- младите ни колеги например какво е “изходна виза”, примерно.
Успех!
Режима на всички чужденци се регулираше от ОВИР -на Колпачий переулок.За каквото и да било излизане извън Москва трябваше разрешение от ОВИР.А за настаняване в хотел-направление от Управление висотних домов и гостиниц.За пътуването ми с автомобил по СССР ми се даваше карта с определен маршрут/и се контролираше строго/
Не е по темата,но започва да става все по-интересно:
Собственикът на “сараите” в Бояна и на базата в Росенец Папазов(министър в кабинета на Орешарски) гони Доган и от двете места. Вероятно е човек на Делян Пеевски. “Момчето прекали”,както отбеляза почетният председател на ДПС,обаче лесно няма да се предаде.
познавам много руснаци и в русия и в чужбина знам как живеят и мислят, не смятам че крепостничеството им е отменено това е част от тяхната култура и начин на мислене, просто не могат да живеят по друг начин
Един умен руснак, който заслужава Похвала. Алексей Гаршин, който се отказва и излиза от Матрицата на Злото и става Духовно Просветен и Щастлив човек. Пожелавам го на всеки малък и нещастен човек.
https://youtu.be/I-bJSJw0-Qg?si=VeVvu-d9koLFYXpp
Индия добре му се е отразила.
Алексей Гаршин Прошёл путь с “нуля” до:
руководителя крупных компаний в бизнесе, в том числе авиационной и аэрокосмической отраслях;
должности депутата областной думы, лидера регионального отделения партии;
должности первого вице-мэра на Урале и на территории новой Москвы.
Ето един негов урок, който всеки Руснак и Човек трябва да види и чуе.
Как човек да се оттърве от нещастието и страха.
https://youtu.be/iBkeAF4ZMGI?si=__fPeYySZJkC48Dw
https://offnews.bg/obshtestvo/arestuvaha-zhena-zapalila-ruskia-flag-v-sofia-828938.html
Сега си спомнете хибридните копейкаджии вандали, които замеряха представителството на Европейската комисия в София с червена боя, под благосклонния поглед на милицията.
Двойният аршин работи.
https://alexandervezenkov.blog.bg/technology/2009/12/05/sofiiskoto-jitelstvo-1942-1990.449243
Заселването в столицата е ограничено през 1942 г. с “Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София”. Член 1 от нея изрично казва: “Забранява се заселването в гр. София и записването на нови софийски жители.” Това не се отнася до лица, назначени в София на държавна, общинска или друга служба на публичната власт.