На 9 септември т.г. пред МОЧА се състоя протест във връзка с 80 годишнината от бившия “национален празник” на НРБ, прославящ съветската окупация.
Две неща (не) се случиха.
Едното е, както обикновено през годините на демонстрациите ни с искане за демонтиране на съветската светиня, че събитието беше практически омаловажено чрез обичайното пренебрегване от медиите, т.е. върнахме се там, където бяхме: малобройни и бойкотирани от господарите на микрофоните и камерите (каквито имаше, но голямата аудитория в България не разбра нищо от това).
Второто: изненадващо нямаше опити да бъдем спрени от постоянното присъствие на хулиганстващи рашистки провокатори. Съответно полициите се разхождаха като “безработни”, крайно небивало за тях на фона на факта, че като правило охраняваха “правото” на хулиганите да ни пречат. Ще рече, има все пак някакъв напредък в това отношение поради липса на интерес от страна на рашистите да приложат старите си схеми срещу нас.
Между обичайните “заподозрени” видях и Пламен Даракчиев, мой приятел от времето, когато той говореше по “Свободна Европа” и се бяхме запознали по негова инициатива във връзка с някои мои не много “лоялни” изяви срещу режима в навечерието на неговата рокада с по-приемлив за СССР на Горбачов вариант. И тук е връзката с текста по-нататък…
Защо паметливи и живи легенди, като него, не са “интересни” на днешните медии, в които гастролира по списък практически един и същи контингент говорещи (каквото се очаква от тях) глави?
Хващам се напоследък в усещането, че днешната ситуация напомня на онази, когато за цензурираните събития в България българите можеха да научат от радио “Свободна Европа”. Така разбрах за предстоящата демонстрация на “Екогласност” на 3 ноември 1989 г., която стана първото и последно подобно протестно събитие в София срещу режима. Имах късмета да знам и да се включа. Сигурен съм, че щяхме да бъдем много повече, ако хората разполагаха с предварително разгласена информация от т.н. медии по онова време.
“Свободна Европа” и днес е алтернативен източник на анализи. Отново е “нормално” близо 35 години по-късно в една държава, член на ЕС и НАТО, гражданите да биват принудени да търсят истината за политиката (и за себе си като неизбежна съпътстваща част от нея) в чужда медия.
Гледам и слушам анализа на колегите Иван Бедров и Татяна Ваксберг под формата на разговор между тях като ретроспекция на днешните събития в ДПС в сайта на “Свободна Европа” . Ето няколко стоп кадъра от видеото, придружаващо разговора им, които говорят доста сами по себе си.
Защо познавачи на българската политика в дълбочина от личен журналистически опит не са сред събеседниците по темата в т.н. големи български медии?
Отговорът донякъде е дал Радой Ралин в епиграмата си “Момчето”, която и друг път съм цитирал: “Как да го сложим начело, много е чело!”.
“Донякъде”, защото не само начетеността е причина да бъдат заобикаляни подобни анализатори. По-скоро позицията им е тази, които ги прави нежелани. Няма да видите Иван Бедров в “Панорама”, нито при Любенов в БНТ сред постоянната им групичка гости по тази причина.
Симптоматично е, че сред медийното им началство в СЕМ институционалният водач на рашистката пета колона у нас Румен Радэв внедри още по-ярка петолъчка от неговата Момчилова в лицето на Къдринка Къдринова. Тя ще бъде поредният гарант, че от главата на удобния за статуквото Кошлуков с отдавна изтеклия мандат като шеф на БНТ още дълго няма и къдрица да падне.
Какво може да се направи ли? Ами четете, гледайте и слушайте пак “Свободна Европа”, ако искате да научите и да си припомните поне генезиса на събитията. Така беше при “бай Тошо”, така беше и при “бай х*й”, така е и при “бай Радэв”. Тримцата, които си приличат и физически, продължават да олицетворяват епохата, която уж се била променила, а всъщност се е пременила и пак е в тия. Не съвсем, но достатъчно, за да я разпознаваме като deja vu.
Европа и Еврото не са полезни на сегашните политическите партии и съответните им лидери в България.
Особено ако бъде въведено Еврото, защото паричните потоци и финансиите тогава могат да станат контролируеми. Поради това само за заблуждение се говори за Евроатлантизъм, но всичко остава недовършено или в някой момент се блокира.
От това нямат полза нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган, нито Копейкин, Нинова,… никой!
За партийците на ПП/ДБ нямам виждания, но поне от изявите им относно прозрачноста която искат да организират и да внедрят, смея да се надявам и да очаквам да проработи късмета на България. Освен това техните инициативи бяха блокирани, а сега чрез негативни коментари им пречат с численост да могат да изпълнят намеренията си.
И без това, друга партия и друго очакване няма, но за да отговорим на въпроса на господин Инджев (какво трябва да се направи?), трябва да дадем отговор.
От гореспоменатото съображение при което за съжаление се очаква ГЕРБ да са мнозинство а ПП/ДБ втори по големина, при това никоя от двете няма да може или да иска сама да управлява, остава опцията на една съвместна коалиция.
Целта на това трябва да е, да не се позволи на московския избраник Радев, както да съставя правителства, така и да получи основание да създаде съответната партия.
Дори очаквам и неговата аргументация, че ето страната е неуправляема и аз от моята позиция виждам това и искам да помогна, поради това, създавам нужната партия!
От тези съображения, мисля, че една коалиция със строг регламент е НЕОБХОДИМА!