За да не каже някой, че злорадствам за ливанската драма с днешна дата, изпросена отдавна от терористите, които си присвоиха тази процъфтяваща някога държава, ще споделя някои лични спомени със знак плюс.
Не познавах Ливан от най-добрите му времена, когато са наричали Бейрут “Париж на Близкия изток”. Но дори и вече разрушена, разделена, бомбардирана, окървавена, каквато заварих с пристигането си там като журналист през октомври 1983 г. , земята, където финикийците са измислили парите, за мен като консуматор (грешен съм и в това качество) на невиждани и недостъпни в мирната НРБ блага, тази територия на самоизбиващи се племена, голяма колкото Бургаска област, беше нещо като западен магазин за (почти) абориген.
Всички българчета дружно се шегувахме “нездраво” от идеологическа гледна точка, че по улиците има сергии като корекоми, както се наричаха коригиращите комунизма валутни магазини в България KORECOM.
Артилерийските обстрели и уличните престрелки в Бейрут, както и непрекъснатите атентати с коли, натъпкани с експлозиви, правеха живота да прилича на руска рулетка. Въпрос на късмет беше да не ти се случи.
НА СНИМКАТА ( авторска): Мият кръвта след пореден атентат в Бейрут…последван от нов атентат с цел да избие пристигналите на мястото на атентата.
НА СНИМКАТА ( авторска): Така изглеждаше булевард “Галери Семаан” в Южното предградие на Бейрут Шиах, 5 февруари 1985, днешно свърталище на “Хизбуллах”
Най-страшното за всеки чужденец беше да не стане лична мишена. Откакто шиитските терористи от “Хизбуллах”, обслужващи Иран и Сирия, завладяха моя хабитат в сунитския мюсюлмански Западен Бейрут през март 1984 г. , епидемията от отвличания на чужденци, стана най-голямата заплаха. Няколко пъти съм бил на ръба да споделя такава съдба, най-вече когато имах младежкото неблагоразумие да любопитствам журналистически какви ги вършат “братята” араби, избивайки се помежду си.
В паузите между всичко това животът течеше по невиждан дотогава от мен начин. Имаше ресторанти, барове и дори дискотеки, които не се отказваха да защитават старата слава на града като средище на забавленията.
НА СНИМКИТЕ ( личен архив): Със съпругата ми Регина на скалите край брега на Западен Бейрут и с Ясмин Ляуанд на дискотека, звезда на френския канал на ливанската телевизия.
После взривиха някои заведения, заедно с клиентите, сред които по разпореждане на съдбата съм имал късмета да оцелея не веднъж преди това: поне в два от случаите само на часове по-рано. Гръмнаха забележителния малък, но наистина знаменит ресторант край Американския университет Smuglers in. Взривиха и “При Андре”, по името на арменския собственик на заведението на главната улица Ал Хамра, където най-често обядвах някой омлет или наденичка (суджу).
Бях завел и на двете места малко преди това моят гост Асен Агов, единственият български журналист, който пожела да ме навести в опасния град ( авантюристично, взимайки на своя глава такси от Дамаск, където беше командирован по т.н. обмен между агенция БТА и сирийската САНА).
Има още много за разказване, но за краткост ще кажа, че след дългогодишните (самоо)убийствени усилия да бъде унищожен Ливан, победителите в тази надпревара “Хизбуллах” ( изписвам както е на арабски) този път наистина успяват да върнат страната там, където си мечтаят да я видят екстремните мюсюлмански фундаменталисти. Във вековете, когато не е имало пейджъри и телефони.
Както отбелязах, изпросиха си го.
Смешно или (по-скоро) не, от два дни насам в Ливан цари панически страх употребата на електронни средства за комуникация. Вече се боят да натиснат и бутона за връзка с някого на входа на една къща, за да им отворят вратата.
Връщане в средновековието, мечтано като образец на праведен живот от мюсюлманските фундаменталисти, със суеверния страх от наказание свише!
На днешният 19.09.2024г.
Украйнската Върховна рада
преименува над 300 населени места!
За да се освободи от руското и съветското колониално наследство!
Това историческо решение
ще бъде последвано от смяната на имената
на селища, улици, училища и топоними!
Днес дори в центъра на столицата София
вървим по улици с руски имена!
Дори с името на граф Игнатиев,
по настояването на който Левски е обесен,
а не е заточен в Диарбекир!
ЗАВИНАГИ с ЕС и САЩ!
НИКОГА с ВАРВАРСКА Русия!
ВЕЧНА СЛАВА на днешната ГЕРОИЧНА УКРАЙНА!
Някогашната ВЕЛИКА Волжка България на Кубрат,Бат Баян и Аспарух!
Нека си го кажем. След като палестинците, подтиквани от СССР, се опитаха да извършат преврат и установят социалистическа държава в Йордания (която беше дефакто палестинско-йорданска държава), бяха изгонени и се настаниха в Ливан, различни групировки започнаха да нарушават ливанското status quo.
Разбира се палестинските бежанци , но не от Израел, а от Йордания носят някаква първоначалнацвина за положениетов Ливан. Но основната е на (фа)шиитският алевитски ренеГАДь асадЬ-старши. Който не само окупира Сирия със своето нищожно малцинствено(МЕНьШЕвишко) племе, но окупира и Ливан, вече 50 години. И тогава “изненадващо” получи терористична “подкрепа” , чрез хиZZбуллахЬ от аятоласите от “братския” (фа)шиитски (т)ИРАНь , не от шаха , а от аятоласите.
Аятоласите “подкрепиха” един алевитски атеист от Сирия в Ливан , въпреки че би трябвало да са идеологически “архивраговете” , както шаха в Иран . Но аятоласите свалиха един религиозен монарх в Иран , за да “подкрепят” един малцинствен и дълбоко атеистичен савецки диктатор в Сирия, ЗАЩО ли , а???
А в същото време видеха война срещу неговият “социалистически” большевишки “побратим” СаддамЬ в Ирак!
Така че това е основната и единствена причина за положението Ливан , и то оттогава. Това е (фа)шиитския халифат на аятоласите, които даже “подкрепиха” болшевишките си “братушки” на асадЬ-старши и асадЬ-младши в Сирия , и заедно с техният чекистки мракобес Хуйло, през последните 10 години.
Одите на подводния кУрскЬ, одите на подводния орКскЬ, одите на подводния крейХсерЬ мАсква, одите на хуйло си!
Тъкмо им се отвори път към обещаните 72 девственици, а тези 72ма късметлии ще се окажат там без главния си атрибут…Язък!
Сталинка я разкриха.
https://mobile.frognews.bg/article/301711/
Много ми хареса как македонеца нарече нашите политически к-ви Мизерници. А те скокнаха вкупом и се възмутиха сякаш забравиха как се наричат един друг в Безнародното им Събрание. Е намери се един Българин да ви го каже и на Световната сцена. Доскоро Ку-вите наричаха Народа си Лумпени когато им казваше какви са. Сега им го каза и един Македонски българин право пред всички!!!
Къде сте тръгнали с 10% одобрение пак да жужите на върха на България???? Данчо Ментата 20 год. депутат ??!! Алооо К-ви. Щом за Р.Радев може два мандата само, значи и за вас може.
Само колко й е домъчняло на белгийската вицепремиерка Петра де Суттер за терористите в Ливан!
https://www.msn.com/en-ca/news/world/belgium-s-deputy-pm-criticized-for-post-calling-pager-operation-on-hezbollah-a-terror-attack/ar-AA1qMQ6b?ocid=BingNewsSerp
Г-н Инджев, все се каня да ви питам, имате ли книги посветени на ливанския период? Такива, които да описват живота там, нещо като културнокулинаренполитически пътепис като този текст, но по-дълго и подробно? Ще ми е интересно да прочета. Когато преди време бях търсил не намерих, но може да съм пропуснал.
Мога да допълня картината за Ливан-например имахме Българо-Ливанска банка/перяща ДС капитали от амфетамини,оръжие и хероин/с директор Плугчиев/позната ли Ви е фамилията/?
Не е точно по темата, с извинение. В края на 50те и началото на 60те години, центърът на София / а и на Пловдив и други места / опустяваше в часовете между 20 и 22..30 ч. Младежта отиваше да слуша на средни вълни ” Радио Бейрут ” , което излъчваше рок песни на Елвис , Пол Анка, френски и др. песни , по желание на слушатели от арабски страни. Съобщаваха и адресът на станцията : Соуто Америка, Сондук ал берииб, Телехмия Уахът, Бейрут. Наричаха го радио Бейрут, но в действителност радиопредавателят беше на остров Родос в Гърция. Моля г-н Инджев да преведе цитираният адрес, все пак ” Соуто Америка ” е ” Гласът на Америка ” .
От 20,,00 до 20,30 се слушаше радио Люксембург-най новите и нашумяли хитове,Бейрут беше класика,а сутрин-радио Белград-рубриката Минимакс