На днешния ден на Незвисимостта, историци, общественици и политици разсъждават публично с помощта на медиите за държавната и националната независимост на България. Единодушно ни дават за пример онзи 22 септември 1908 година, когато е обявена българската Независимост.
Мнозина основателно посочват факта, че абсолютната независимост не съществува. Още по-малко тя е такава във времето на днешна взаимна обвързаност на хората и държавите, която в рамките на лудешки задъхания възход на технологиите ни прави свързани все повече и повече в почти всяка точка на планетата. А и може ли да има напълно независими държави, ако човеците, които я населяват, са повече зависими от начина на живот днес, отколкото в не толкова далечното минало, когато самоиздръжката в рамките на затворено местно стопанство е била възможна и достатъчна за едно семейство или общност да преживеят без външна помощ и намеса-включително заради далеч по-скромните изисквания на хората към заобикалящия ги бит.
Не чух, без претенция да съм се запознал с всички изказвания и тиради, някой да прави връзка с независимостта на Човека.
Придобих личната си творческа независимост през 2008 г. чрез този блог 100 години след Независимостта на България. Именно независимостта е най-голямото ми постижение в това отношение, но и тя също не е абсолютна. Съобразявам се с правила, които уважавам. Това значи да се (само)ограничавам по етични и други съображения в определени рамки.
Днес “рапортувам” с 9711 публикации, почти изцяло собствени. Ако всичко е наред, има вероятност да закръгля към 10 000 за 70 годишния ми юбилей следващия април. Дали пък да не кандидатствам за рекорд на Гинес по този количествен показател?
Независимостта е окриляваща. Отнася се до всички, които умеят да я извоюват и да се възползват от нея. Тя трябва да се брани от завоеватели, т.е. от зложелатели. Те, съдейки по себе си и собствените демони на зависимостта, не могат да преглътнат чуждата независимост и й (ми) приписват собствените си слугински комплекси. Най-често го правят с лепене на етикети и замеряне обиди като вид неволно самопризнание за неспособността им да ми опонират по същество.
Има и натрапници, настояващи да (ми) се наложат с “по-правилно” мнение, което не съм искал от тях, въпреки демонстративното ми, многократно показано нежелание да влизам в такъв разговор. Въоръжен с усещането на силата на независимостта им оказвам системен отпор. Не защото смятам, че съм прав винаги и във всичко, а защото отстоявам независимостта си – ако щете и правото да не съм прав.
Всеки е свободен да опита от същото. Може да не постигне триумф, но вместо да завиждат, да се заяждат и да злобеят безсилно, по-добре споменатите по-горе да опитат да изоставят анонимното си (като правило) стреляне от засада и да поемат пътя на Независимостта, споделяйки какво са постигнали с името и физиономията си щом искат да се съизмерват с другите. И да не е славен, този път е по-достоен.
Ето защо празнувам двойно Независимостта: на България и моята собствена.
Поздравления!
Именно за да отстоява независимостта си,
бившият депутат в 36-то НС
и началник отдел в Областна администрация -Сливен,
Видьо Видев , след това стана овчар в Горско стопанство-Сливен.
След 14 годишен стаж, като ” началник стадо” в гората , се пенсионира на минимална пенсия!
С две висши образования и три чужди езика.
Но съвестта ми е чиста и спя спокойно!
,
Честит празник на свестните българи и на Иво който, такъв-онакъв, винаги е отстоявал себе си. Понякога, “свой сред чужди, чужд сред свои”. Тежка е короната да си НЕЗАВИСИМ.
След “признанието” на съблогаря Видьо Видев си позволявам да пусна долният линк към дописка в която той е главният герой. Шапо!
https://sliveninfo.bg/%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d1%88-%d0%b4%d0%b5%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%81/
Към Видьо Видев,
Казват, че всеки български депутат, колкото и да е бивш, след навършване на 55 години има право на пенсия в размер на 70% от средната депутатска заплата пожизнено. Не сте ли се интересувал?
Калли
22.09.2024 в 15:44
Фейк!
Честито на всички, бъдете здрави!
Най ми харесва, че честванията в Търново са под патронажа на Рая Назарян, Председателят на Парламента, в парламентарната ни република. Жена, а че и арменка. И никой не обръща внимание.Какво по истинско от това!
А и да припомня от Конституцията ни, че всякой роб, който стъпи в Княжество България, става свободен!
В Конституцията ни, правна норма “референдум” не ми е известна, ще рече, законен е колкото този в Крим. А че и е проведен по време на окупация, организиран е от окупатора….
И всички последващи актове….
Как да направиш правова държава, почвайки с преврат!?
Честит празник на всички свестни българи !
22 септември е моят национален празник .
Обявяването на независимостта е резултат на къде по-явно , къде не чак до там общуване с Европа – плюс личен и обществен кураж не по-слаб от онзи през 1885-то лето . И за разлика от гордостабилния 6 септември е разтоварен от потенциални от съседска гледна точка притеснения по повод евентуални мераци за “още Съединения”. А малко им трябва на желаещите да развиват традиционните “приятелски отношения между братски народи” или обратно , се тая .
Разбира се , националният ми химн е “Шуми Марица”, няма как.
А 24 май е резервният 3март , не случайно ни го пробутват в кушия с един кон за т.нар. референдум . Като му дойде времето ще изпуснат парата (пАрата , парАта няма да изпускат) като кандисат да го курдисат за най-общонационален ден . Народа е готоф .
Честито г-н Инджев и още дълги години след 70 годишнината да подобрявате рекорда! Жалко, че не останаха много като вас. Сега куцо и сакато се изживява като “анализиращ журналист” от блога си пригласяйки на всевъзможни конспиративни теории и следвайки кремълската линия.
В момента ми се струва, че в България много повече, дори всекидневно, трябва да се говори за зависимости.
Да, на този ден 22.09.24г сме постигнали една Независимост, която самостоятелно сме извоювали!
Двайсет години след това, този някогашен освободител ни обяви война, която загубихме, а с това загубихме и нашата нравственост и идентичност. Поголовни убийства и зловеща диктатура сковаваха съзнанието ни.
Съдбата на Трайчо Костов е показателена. Според свидетелсващи, той в присъствието на Сталин е имал неблагоразумието да се облегне на декларативното братство със съветска Русия и поисква взаимна братска изгода. Както много други, непосредствено след това е екзекутиран…
След вековният гнет съдбата беше отново благосклонна към нас. Съветската кочина се разпадна и така за нас настъпиха положителни промени.
Лошото е, че въпреки това внедрените през поколенията лъжи, прокламирани от тогавашните съучастници и помагачи не можем да осъзнаем.
Сега в новото семейството на ЕС, материялно сме значително по–добре, дори можем свободно да изразяваме собствено си мнение. Способните и трудолюбивите, поне на книга, имат възможност да се развиват и богатеят.
Свободата, господин Инджев, също е получил когато е започнал да твори сам за себе си (така поне предполагам). Като градация, СЕГА, не му се налага идейно да се подчинява на диктат.
Въпреки недоразуменията, които предизвикват така наречените русофили с желанието си насила отново да ни върнат под руски гнет, има възможности свободно да избираш и по собствено усмотрение да устгрояваш живота си.
Злобарството според мен е Божи дар, за да можем да видим злото. Да го разберем сощо, обаче това не е достатъчно, трябва да имаш възможност и да го пребориш. Това е една от основните трудности, но само когато ги предолееш, ставаш щастлив.