Как евакуираха българи от Ливан през 1985 г. и кои бяха терористите, причинили кризата със съветските заложници

Нашите власти се “досетиха”, че българските граждани трябва да бъдат евакуирани от Ливан. Не е за пръв път.

През 1985 г. тогавашните болгарские власти решиха да евакуират семействата на българите, работещи в Бейрут. Не ставаше дума за българите изобщо, а за работещите там, чиито семейства се побраха в един полет на БГА “Балкан” от Дамаск до София. 

Жените и децата, придружавани от съпрузи, бяхме докарани до сирийската столица по тъмна доба от конвой  от дипломатически автомобили от Бейрут през планината през всичките пропускателни пунктове на воюващите помежду си араби.

Преди това на граничния контролен пункт сирийските другари отказаха да ме допуснат да изпратя съпругата си с двете деца, с които, във връзка с драматичната ситуация, (“ами вече отвличат и такива, като нас в Бейрут”) изглеждаше, че се разделям(е) за неопределено време.

Подкупът, пъхнат в паспорта ми от български дипломат (с офицерски чин) ми отвори вратата на “приятелска” Сирия. 

Поводът за евакуацията беше едномесечната криза с отвлечените в Бейрут на 30 септември 1985 г. четирима съветски дипломати: лекарят на мисията Николай Свирский, секретарят на консулския отдел Аркадий Катков, аташето Олег Спирин и сътрудникът от търговското представителство Валерий Мириков. Някои от тях се “оказаха” след това съветски офицери от тайните им служби. 

Терористите освободиха съветските си другари (ще поясня по-долу) в деня, в който се събудих в едно таванско помещение в посолството в Бейрут, където ме приютиха като неочакван гост, настоял да изпрати евакуираното си семейството.

Иначе казано, цялата рискована операция с преминаването посред нощ през бойните полета на ливанската гражданска война, с цел спасяване на жените и децата на работещите в Ливан българи от потенциалната заплаха от отвличане по аналогия съветското нещастие, излезе нещо като съпътстваща жертва. Съветските другари са знаели какво става, но са спестили на “братушките” си истината, готвейки освобождаването на своите заложници. Драмата  приключи с ненужното отлитане на жените и децата (ни) от Ливан.  

До 30 септември 1985 г. терористи отвличаха само западняци. Понякога терористите задържаха такива като мен, докато установят, че са от “приятелска държава”. Моя милост, поради външния си вид на европеец, не веднъж бях спиран с “предложение” да бъда отвлечен в Бейрут от деца, които се забавляваха по този начин. “Ажнабий, т.е. чужденецо, искаш ли да те отвлечем”!

В книгата си “Записки на началника на нелегалното разузнаване” съветският генерал Юрий Дроздов, началник на създаденото по онова време звено за специални операции към външното разузнаване на СССР “Вимпел”, се хвали с успеха по освобождавенте на съветските заложници. Изпратил 10 души, които проникнали много тайно там, където трябва. Най-вероятно в долината Бекаа, където властваха проиранските фанатици с логистичната подкрепа на техните сирийски покровители, поради което никой техен враг не можеше да припари там.

 

 

 

 

 

 

 

Това беше единственото място, което така и не посетих за 4 години. Долината беше превърната в “черна дупка”. В нея неизменно пропадаха “любопитните чужденци”. Предупредих веднъж един новопристигнал западен кореспондент, който ме потърси за разговор-бях се превърнал в “старо куче” на терена, от който чрез отвличания бяха прогонени истинските стари кучета на световната журналистика. Не ме послуша и попълни списъка с изчезналите в местната преса.

Специалистите на Дроздов използвали най-съвременни методи, включително сателитни снимки, но най-вече употребили “разумен натиск”. Започнали да ликвидират приближени на организатора на отвличането Имад Мугния-Хиената ( на снимката по-долу), личния телохранител на Арафат, когото съветският генерал на практика определя без заобикалки като терорист.

 

 

 

 

 

 

 

Български другари, някои вече покойници, други живи здрави и все така предани на своя антисемитизъм от онова време, са много горди от дружбата си с Арафат. Излиза, че са имали честта да общуват привилигировано с един терорист, определян за такъв от съветското началство, а не само от Израел по онова време.

Личният охранител  на Арафат е организирал отвличането на съветските другари с дипломатически паспорти  в Бейрут, свидетелства Дроздов.

А ние, неосведомените, се чудехме кой ли американски или израелски злодей стои зад това пъклено деяние. 

За Хиената, който изобщо беше чувал за това “животно”, се знаеше, че трябва да се говори само шепнешком. Имаше репутация на много опасен човек.

Взривиха го в колата му в предградие на Дамаск  в 11 часа на 12 февруари 2008 година.

Пак ли (беш)е отговорна израелската Мосад,  обикновено заподозряна за взривяването на палестинци, иранци и прочее врагове? Или са били съветско-руzките другари, срещу които Мугния се беше опълчил с терористичната си операция през 1985 г. ? Да не би този път наказанието да (беш)е осъществено от отмъстителните служби на Путлер на практически тяхната територия в Дамаск?

Похитителят на съветските другари Имад Мугния се изплашил, след като едно дете му донесло послание от съветските другари. Станало ясно, че им е известно къде се намира, твърди Дроздов. Според някои публикации, например във френския “Либерасион”, свързани с тази заложническа криза, не ставало дума за писмо, а за отрязана глава, изпратена като послание. Ако второто е вярно, не е странно, че Дроздов спестява тази “подробност”. Доблестните светски разведчици не могат да бъдат главорези- те само са избивали близки на Арафат като част от “разумния натиск”, а как точно, не е важно, нали.

Изплашеният терорист пуснал оцелелите трима съветски заложници, които след месец в плен са били докарани брадясали пред съветското посолство, а блокадата на терористите  около самото посолство била свалена.

Малко не се връзва твърдението за едномесечна палестинска терористична блокада на посолството на фона на предадената от съветския посланик заплаха към Арафат, че ще бъде задействана базираната в Ливан сирийска армия от 100 000 души. Излиза, че не е имало такава блокада. Вариантът, при който Хафез Асад да е отказал да помогне на своите съветски шефове, е изключен.

Любопитен детайл, споделен от съветския генерал, е съдбата на потънали години по-късно в неизвестност “предател” Олег Спирин с чин майор. След 5 години работа в “Центъра” бил изпратен в Кувейт и изчезнал. Дроздов предполага, че е избягал на Запад.

Цитат:

“С сотрудником дипмиссии Олегом Спириным вышла незадача. После возвращения в СССР и еще пяти лет работы в Центре, майора Спирина направили в Кувейт. И там он… неожиданно исчез. Есть версия, что этот предатель сбежал на Запад”.

Има и друга версия за раняването на Катков, за която се говореше в Бейрут: палестинските терористи стреляли през вратата на колата. Съветските другари били инструктирани да не отварят вратите, когато ги нападат въоръжени лица. “Много хитро”, няма що. Нападателите пуснали откос през заключената врата, ранили Катков и принудили четиримата да се предадат. За по-героично Дроздов предпочита да припише на сънародника си опит за бягство.

Арафат, според Дроздов, поставил условие СССР да нареди на сирийския президент Хафез Асад да изтегли войските си от Северен Ливан. Неговата ООП се подвизаваше там в  Триполи, втория по големина в страната, след прогонването му от Бейрут от израелците през 1982 г. В замяна Арафат предлагал да бъдат освободени съветските заложници. 

Москва му отговорила чрез операцията си по освобождаване на своите заложници в Ливан. Голям успех на съветската “дипломация”, според Дроздов.

Истинската дипломация доведе на 13 септември 2003 г.  до ръкостискане между Арафат и Рабин, за ужас на съветските другари, както и на всички антисемити, маскирани като “борци за мир” по съветски правила.

После Арафат се спомина. Рабин пък го уби негов сънародник. Убит беше, както виждаме и самият мирен процес, (под)платен с много кръв през предишните години на конфронтация. 

Убийците на помирението са в Москва и Техеран, съюзници в подклаждането на огъня на омразата чрез своите маши в региона. Не се и крият. Делегация от високопоставени босове на ХАМАС навести тържествено москва след клането, което извършиха в Израел на 7 октомври 2023 г. А проиранската “Хизбуллах” продължи да обстрелва Израел с ракети, каквито Техеран предоставя и на Путлер.

Четейки какво е било истинското отношение на съветските другари към Арафат, както и неговото към тях (по данни на Дроздов, публикувани през 2021 г.), не е чудно, че тогавашният палестински лидер е “изневерил” на съветските си спонсори, превръщайки се в миротворец в края на живота си-нещо, което съветските другари и техните путлеристки наследници няма как да му простят, тъй като е провалил временно стратегията им да поддържат постоянното напрежение в региона терора на своите клиенти и дори чрез пряка военна намеса, както стана в Сирия.