ОБНОВЕНА: Кирил Маричков падна и загина на сцената, от която отказа да отпадне

Отиде си Кирил Маричков. 

Падна от сцената, отказвайки да отпадне от нея.

Сбогом, приятелю!

Авторски архив. Последната ни среща миналата година на сцената и извън нея:

 

https://offnews.bg/kultura/pochina-kiril-marichkov-na-stcenata-831776.html

Смъртта на близки или просто харесвани от нас хора поражда естествената реакция на всички, които са ги познавали, да кажат за покойниците възможно най-доброто. Кирил Маричков наистина заслужава всеки позитивен спомен за него.

През десетилетията на нашето познанство, което имаше белезите на приятелството, той беше магнит за възхищението на почитателите, но това не го направи високомерен. Неговата взискателност към себе си и всичко, което го заобикаляше като среда, правеше приятелството с него още по-ценно. Не беше от хората, които биха си похарчили добрите думи без да вярват в казаното.

Мога само да му благодаря, този път с поклон пред паметта му, за щедростта да споделя с мен свои мисли, било като ми се обажда с поздрави за някоя моя медийна изява, било заради някоя от книгите ми.

Парадаксално, но най-доброто ми интервю с\за него стана онова, което той от разсеяност пропусна в предаването “Срещи в понеделник” в радио “Свободна Европа”. Бях го поканил да поговорим цели два часа, но за ужас на екипа той не дойде. После се разбра, че си е записал да дойде…във вторник. Репетирал в някакво подземно помещение по време предаването и нямал обхват на телефона.

За да запълним тези “Два часа с Кирил Маричков” включихме повечето му легендарни колеги. За щастие се познавах с тях и имах телефоните им. Редуваха се в ефира на “Свободна Европа” със суперлативи за Кирчо, озвучавани от хитовете му. Стана “Другите за Кирил Маричков”. Да го бяхме планирали, нямаше да е толкова пълноценна картината на това какво си мислят за физически отсъстващия от студиото герой на предаването.

На следващия ден трябваше да го успокоявам в разкаянието му, но го уверих, че за него се е чуло несметно количество позитивна информация от онези, които го познават най-добре на сцената.

Пустата сцена, опустя безвъзвратно без него. Отлични музиканти има и нови ще дефилират. Но никой не може да замени Кирчо, който светеше със собствена музика, ерудиция, гражданска позиция и лична харизма.

 

 

 

 

 

 

11 мнения за “ОБНОВЕНА: Кирил Маричков падна и загина на сцената, от която отказа да отпадне”

  1. Бог да го прости! Съжалявам, че не съм го познавал лично

  2. Сцената беше животът на Кирил Маричков.
    На сцената Кирил Маричков намери и смъртта си!

    Вили Кавалджиев организираше участията на певците по митингите на СДС.
    Но Кирил Маричков понякога действаше самосиндикално.
    Спомням си първият митинг в Сливен преди изборите за ВНС.
    Беше на края на града, където се правеше битака.
    Тогава още не ни разрешаваха в центъра на площада, до паметникът на Хаджи Димитър.
    Кирил Маричков изникна от някъде.
    Без китара.
    Качи се на трибуната.
    Без да съм му дал думата, започна яростна антикомунистическа реч!
    Първоначално всички се вцепениха.
    После пощуряха от възторг!

    Сбогом, приятелю!
    Мир на неспокойната ти душа!

  3. Към Сотиров:

    Имам си стандартна шега за гостите, които каня през лятото с преспиване под скромния си покрив в Балкана: “За вас цяла нощ ще свирят Щурците”!

  4. Светъл път на Щуреца! Остави много повече от две следи!

  5. Той не беше комунист и никога нямаше да бъде ……,той беше просто….Ч О В Е К !
    Поклон пред паметта му!

  6. “…Аз не съм комунист и никога няма да бъда.
    Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.
    Аз не съм антихрист и никога няма да бъда.
    Аз съм просто човек.
    Аз съм просто човек!
    Аз не съм екстремист и никога няма да бъда.
    Аз не съм шовинист и никога няма да бъда.
    Аз не съм терорист и никога няма да бъда.
    Аз съм просто човек.
    Аз съм просто човек!
    Обичам синьото небе, обичам земята.
    Обичам твоето лице, обичам светлината.
    Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
    И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!…”

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg

    Поклон!

  7. Светла му памет на големия Кирил Маричков!

  8. RIP!
    Дано продължи по своят внезапно прекъснат верен път и там, също както беше и тук! За разлика от повечето неграмотни примитивни зомбита , които бяха около него , и всички нас, през последните 80 години, откакто атечествено-колониалните атечествено-болшевишките сталински фашисти и колониалните им колаборационистки терористи от БКПь , окупираха задунайският колониаленЬ бандитустанЬ НРБь, на който лично г-н Маричков беше връстник!
    Винаги е така при големите загуби, но въпреки това трябва да продължим, и заради. тях!
    Жалкото и гадното е и , че вече забравяме, какво но говореха и другите големите творци и човеци , като него : – дано, дано, дано, …….ДАНО, дано , ДАНО до всяко добро същество, застане ПОНЕ още едно! ……поне ОЩЕ едно!…
    Дано ! Поклон , и мир на душата му!

  9. ДЪЛБОК ПОКЛОН!
    ДА БЪДЕ ВЕЧНА ПАМЕТТА ЗА НАШИЯ КИРО И СВЕТЛОТО МУ ДЕЛО!

  10. Концерт в Шумен, летният театър 1980,”20 ти век” емблематичен албум. Това ми беше първата среща на живо с “Щурците”. А след това последваха безброй песни за промяната, защото те си бяха промяната от много време, стига някой да се е заслушвал в текстовете. Останах стъписана след инцидента, не можах да повярвам! За мен той си беше идол, когото обожавах и слушах. Когато отивах на работа с автобуса , имаше пуснато радио и очаквах щом чуя песен на “Щурците”, денят ще е хубав и успешен. Сега го няма ГОЛЕМИЯТ ЩУРЕЦ и съм много тъжна, и сълзите не мога да спра да се стичат по лицето, много ми е мъчно. Неговата музика беше от моите ученически години до сега! Поклон пред страхотния човек и талант Кирил Маричков.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.