Ако ви нападне банда с бухалки с цел да ви смаже и държите автомат, ще го използвате ли?

Цивилните жертви под израелски огън в Газа и Ливан са голяма човешка трагедия, за която  се говори в целия свят, докато в Израел убитите и ранени цивилни са единици и явно не тежат на съвестта на съответните убийци, както и на кантара на бройката убити в този конфликт-просто защото са (впечатляващо) малко. 

Ако не знаете, да ви кажа: фанатичните врагове на Израел, които и днес се кълнат в основната си доктрина да унищожат тази държава, никога не са правили разделение между цивилни и военни евреи. Те всички са “легитимна цел” за убиване по две причини: в Израел всеки, с изключение на крайно религиозните граждани, са участници в ротационото служене в системата на отбраната. Но по-важното за фанатиците е, че и малкият евреин един ден ще се включи в тази ротация и това го прави “годен за убиване” в техните очи.

Още по-ужасяваща, ако това е възможното, е философията на екстремизма, според която не е жалко да изпратиш на сигурна смърт собствените си деца да извършват самоубийствени атентати. Ако не жалиш собствените си деца, какво може да се очаква от теб по отношение на демонизираните врагове от всякаква възраст и пол? 

Имаше емблематичен случай от втората половина на миналия век, когато бяха “на мода” взривяванията на пътнически самолети. Палестинските (ни) другари бяха големи специалисти по тази част. При един от тези опити бременна жена бе разкрита като приносител на устройство с часовников механизъм. Беше го сложил в ръчния й багаж палестинският й съпруг. Властите на европейското летище я бяха пропуснали заради очевидната й бременност. Кой би предположи, че може да е ходеща бомба?

Кой ли? Служител на израелските служби за сигурност я беше разкрил малко преди да се качи в самолета на израелските авиолинии “Еl Аl”. Бременната дори не е знаела, че пренася бомба, от която е било планирано загине заедно с нероденото си дете и всички останали пътници на борда. Или поне така се твърдеше, тъй като нормален човек не може да си представи да е знаела и да се е решила доброволно на подобна стъпка.

  В задачата се пита доколко цивилните в Газа и в Ливан си дават сметка за опасността да станат съпътстващи жертви поради подлата тактика на храбреците, криещи се между тях, които садистично убиват и изнасилват невъоръжени евреи, но губят този садистичен нагон, когато се изправят срещу въоръжените сили на врага?

Знаят отлично, но са обречени да търпят. Там със съмняващите се и протестиращите не се церемонят. Яхия Синуар, сегашният командир на ХАМАС в Газа, е давал многократно личен пример в екзекутирането на палестинци, нарочени за предатели. За него се говори в момента, че многократно е засичан като приоритетна мишена от израелските военни, но се е обградил с еврейски заложници и дори при придвижването си ги влачи със себе си, заедно с товар, за който се предполага, че е голямо количество взрив.

Статистиката за жертвите в Газа с палестински произход се възприема все повече за меродавна, включително от ръководството на ООН, където Генералният Секретар Антонио Гутериш ( на снимката като виден португалски социалист) отдавна е напуснал територията на неутралитета в нападките си срещу Израел – за разлика от линията му да зове неутрално за мир в Украйна без да посочва кой е агресорът там. Все по-малко медиите по света и у нас правят уговорката, че данните за жертвите в Газа не могат да бъдат проверени от независими източници.

Има ли тогава право Израел да публикува друга статистика, която, на всичко отгоре, се наблюдава “отгоре” със сателити и може да бъде проверена?   

Израелските сили за отбрана ЦАХАЛ публикуваха вчера статистика на обстрела с ракети и дронове,  идващ от Газа, Ливан, Иран и Йемен.

 

• 13,200 ракети от сектора Газа

• 12,400  ракети и дронове от Ливан

• 400 ракети и дронове от Иран

• 180 ракети и дронове от Йемен

• 60  ракети от Сирия.

Причината десетки хиляди летящи обекти с тонове взрив да не убиват  толкова евреи, колкото би се искало на онези, които ги изстрелват, не е някаква избирателна хуманност на оръжията им. Ако можеха, биха изтребили всички евреи от “реката до морето”, както  гласи любимата им закана, повтаряна папагалски от демонстранти в западни градове. 

Не могат. Не могат заради отбранителните способности на Израел. От това миниатюрно парче земя, заобиколено от повече от двадесет пъти повече арабско население от населението на Израел, отдавна нямаше да остане здраво място, ако зависеше само от нападателите.

Като вина на Израел се вменява непропорционалността на отговора. Нима онези, които предизвикват този отговор,  най-малкото не споделят тази вина, предизвиквайки го непрекъснато с пълното съзнание каква следва?

Може би едностранно възмутената “международна общност” трябва да възприеме правила на колко въздушни удари има право да отговори Израел и колко от тях стоически да търпи, както евреите са търпели хилядолетия издевателства и заплахи с изтребление? Едно към десет в полза на угнетените нападатели дали ще е добре или също е твърде много?  В края на краищата Израел е повече от 20 пъти по-малък по територия и население от околните арабски държави и квотата му от ракети, на които да бъде позволено да бъдат изстрелвани срещу някои от тях, трябва да се съобразява с това, може би ( ако позволите малко черен сарказъм).

Някога войната наистина се водеше между араби(те) и Израел. В четирите големи подобни войни през 1948-1949 г., през 1956 г., през 1967 г. и 1973 г. практически целият арабски свят участваше пряко или с някакъв вид подкрепа в опита да бъде заличен Израел. По късно Йордания  и Египет се отказаха от тази вражда и повлякоха крак. Единният арабски фронт отдавна се пропука. Много арабски държави смятат Иран за по-голяма заплаха от Израел.

Днес Израел не воюва с арабски държави, а с терористи, създадени, въоръжавани, обучавани, финансирани, подстрекавани, надъхвани от режима на аятоласите в Иран. Зад него наднича кървавата муцуна на руzката мечка, заинтересована светът да се възмущава от Израел, а не от рашистките зверства в Украйна, за да бъдат възприемани те с времето все повече като някаква неизбежна, съпътстваща и (поне) вторична по значение в световен мащаб щета на иначе брутално сгазения от Рашистан световен ред. 

И трябва да се признае, че мечката успява в тази своя цел- с помощта на пренасочването на световното внимание срещу Израел.

Днес, също така, след десетилетия негативен опит с желаещите да я унищожат, държавата Израел е изградила военна способност за самозащита.  Добре е известна на онези с калашниците и иранските ракети в околните тунели под жилищни сгради, училища и болници. Но въпреки това смятат за правилно да предизвикват системно своя многократно по-силен във военно отношение враг, след което призовават всички миролюбиви хора по света на своя страна като жертви на агресия. 

Колкото и да изглежда абстрактна тази аналогия, днешните арабски терористи изпращат на заколение хиляди свои военизирани и цивилни сънародници с надеждата да задавят врага със своята кръв и с това копират съветската тактика от Втората световна война – с тази разлика, че не си правят илюзии за военна победа, а за победа на международния дипломатически терен, където човешките жертви се ценят. 

Тази игра е много, много мръсна. Всеки, който не е съгласен, да си представи за миг нашата държавица, себе си лично, в положение на постоянна самоотбрана и борба за физическо оцеляване. Или, ако тази аналогия не е добра, нека всеки си представи, че е нападнат от банда главорези с бухалки, но държи в ръцете си автомат. Дали би го използвал?