На 29 октомври 1918 г. болшевиките създават комсомола (Коммунистический Союз Молодёжи (ВЛКСМ).
Съдбата на лидерите на този резерв на болшевишката партия е като на (почти) всички болшевишки вождове и шефове на репресивните органи на съветската империя: разстрел или концлагер по обвинение в предателство.
Малцина от поколението, живяло в съответната възрастова група по времето на съветския колониализъм у нас, са избегнали впримчването в това стадо.
Въпрос на помъдряване и осъзнаване (беш)е израсналите в условията на съветската окупация българи да си дадат сметка как тоталитарната съветска колония НРБ ги е изнасилвала, лишавайки ги на младини, по време на бунтарската възраст, от право на свободен избор на мироглед.
Основната разлика между БКП и българското копие на ВЛКСМ , наречено тук ДКМС ( Димитровски Комунистически Младежки Съюз) е във факта, че в БКП биваха рекрутирани избирателно пълнолетни хора. Най-важното условие за привилегията да си в БКП беше дали си “наш” биографично.
В ДКМС вкарваха на практика масово всички юноши (с малки изключения), за да има пълен контрол на партията и държавата над подрастващите строители на комунизма.
Ако имаше награда “За борба срещу комунизма” със задна дата по линия на факта, че не си бил член на ДКМС ( и дори си отказал!), оцелелите в това отношение към днешна дата единици българи можеха да бъдат удостоени с нея поименно .
Вярвате или не, но нещо като бунт все пак имаше. Някои от нас, за да сме различни, пеехме с пълно гърло сред шумната какафония по време на манифестациите пред мавзолея на др. Георги Димитров в София “Комсомол, комсомол, ти летиш като сопол” .
Аз съм на 57г – 67 набор и не съм бил член на комсомола.
По времето когато трябваше да ме приемат в комсомола аз бях с майка ми която по това време беше служител на БГА Балкан във Франкфурт на Майн. Трябваше да науча устава на ДКМС и да се явя в посолството в Бон за да ме изпитат по устава и да ме приемат в редиците на комсомола.Аз разбира се не бях го и разлистил, не зхаех нищо. На 14 години в Германия имаш други интереси които не са свързани по никакъв начин с комсомол.
Първия рок концерт в живота ми- Queen с пред група AC/DC . Рок и поп култура неща през които минава всеки нормален тийнейджър. Там открих Earth Wind and Fire, Blondie, Iron Maiden, Stivie Wonder, въобще там започнах да се формирам като човек. Комсомола нямаше как по никакъв начин да присъства моя живот. На приемането ми ДКМС в Бон не успях да отговоря на нито един въпрос по устава. Е, не ме приеха извикаха майка ми да и търсят обяснение как ме е възпитавала и какъв контрол въобще има над мен, по късно я отзоваха следваше за нея 6 месеца на Развигор ( ДС килиите зад 4-то районно ) както и да е..
Та като се върнахме в соца никой в училищене не предполагаше че не съм член на ДКМС.
На първата бригада – 9 клас организирах стачка, да не ходим на полето да вадим цвекло заради непосилните норми които бяха нидали. Неракоха инициативата ми саботаж и решиха да ме изключат от комсомола на кйто аз не бях член 🙂 и тогава стана MESS Как не съм защо – чудо, не знаеха как да ме накажат инструмента го нямаше-шах!
Единственото което можеха е да ми намалят поведението и воала така и не станах комсомолче за моя най- голяма радост. Но за сметка на това ме заведоха на отчет в отдел Идеологическа диверсия на софийско градско!
Станах враг на народа 🙂
“Любовта” ми към “строя” е дълбока, а желанието ми за свобода неутолимо!
Те това е Amici miei
История от казармата. КЕЧ (Кралски елитни части, демек трудоваци), края на осемдесетте, баирите над Банкя. Група войници бяха влезли в една вила и взели дамаджана с ракия. Вилата се оказа на полковник от ДС. Хванаха ги и им казват: Избирайте-30 дена арест или изключване от комсомола. Единият от наборите отговаря: Избирам по-тежкото наказание, изключване от комсомола. То си беше така де. Добре, че след една-две години станаха промените.
Аз съм на 74 години.
Бил съм член на ДКМС-българският вариант на хитлерюгенд.
Не съм бил член на БКП.
Не съм бил и чавдарче.
По наше време още нямаше хитлеркинд.
Членството е било задължително, но никого не са направили комсомолски секретар насила да не говорим за длъжности на по-високо ниво. Примерно Чехльо Плевнелиев е бил в Окръжния комитет на Комсомола, Александър Йорданов е станал комсомолски секретар за да успее да завърши килийното училище (Педагогически институт в Шумен).
Аз бях чавдарче , и по мое време всички искаха да станат пионери не за друго а защото се очакваше пионерите да вземат парите на чавдарчетата и да им слугуват. Когато се смени властта много хора останаха с лоши спомени, че те са били последните които не успели да се възползват от този кръговрат. Помня , че в казармата имаше този момент – последния набор беше силно разочарован, че вече няма млади войници за тормоз и точно тази група агитира всеки път за връщане на казармата – да видят как е младите. Как да е – тормозен си от по-големите, ставаш по-голям – идва твоя ред да тормозиш и даже го приемаш за редно – сам се убеждаваш, че има полза и дисциплина. А ако те дразни някой – измисляш си нещо как е разказвал нещо против Партията и е късал знамето и да върви да доказва после , че не е така.
Явно разписваме кой къв е бил 🙂 аз го докарах до чавдарче…взеха да ни обясняват за честта да бъдем пионерчета… ама стана квато стана… отложихме светлото бъдеще с реките от мед и масло… може да съм бил малък, но помня как ни обянсяваха, че ще има вечен мир и благоденствие… няма да има войни и за всеки ще има от всичко… разбира се няма да забравя и палките по главата, когато сбъркам на развален български – по-популярен като руски…
Аз три пъти съм приеман за член на Комсумола.
Първият път на 15 години, когато постъпих на работа в едно предприятие.
Вторият път при влизането ни в казармата.
Колективно всички новобранци станахме комсомолци
И трети път отново при постъпване на работа.
Искаш работа и те задължават да станеш комсомолец.
Става въпрос за петдесете и началото на шестдесетте години.
Спомням си, че в началото на 70те години по искане на “непрежалимата” л. живкова се въведе комунизъм вместо физика като приемен изпит за техническите университети!
До този момент приемните изпити в тези вузове бяха математика и физика.
Причината беше, че не малка част от нашите инженери не бяха идеологически “добре” подгответи и когато се случи да попаднат на запад забравят да се върнат.
Дайте да се разберем!
По мое време, преди осемдесет и кусур години, за да получиш що годе образование, а образованието не беше лошо, само беше изкривявано от съответните догми. И физиката и математиката и инженерството бяха на ниво. И не на световно, САМО понеже пособията лабораторно бяха бедно и измъчено съветски.
Е, Ломоносов беше открил почти всичко, но го имаше и Нютон (може би защото е могъл да види да падат ябълки от дърветата там) и някои световни математици имаше…
Аз, успял с Божия помощ да се отърва от соца, държах изпит за годност на българската си диплома си го издържах безпроблемно! Значи наученото беше годно.
Иначе ръкопляскахме и пеехме точно така, както споменава наш Иво. Не се говореше публично и с всеки, защото слушалките и предателите имаха конюнктура, а някои дори си измисляха допълнителни неща, за да направят още повече мръсотии…
Социализъм (по руски) бе „брат“, разбра ли бе „гад“? Това по Вапцаров, който между НАС и по същият песнопойски начин си го „разбирахме“.
Условието да достигнеш до образование беше комсомола и партийно ако не ползваш опорките, поне да си траеш. За членство в БКП можеше да шикалкавиш, като „чакаш да узрееш“! И това пак беше дежурен лаф. А да се издигаш по някаква стълба като специалист да те признават, за трезво мислещ беше все едно. И без това им бяхме необходими, защото некадърници комунисти бол, ама плановете трябваше някой да ги изпълнява! Страната беше концентрационен лагер, който не ни позволяваха да напуснем.
В началните класове се чудех в семейна среда защо родителите ми вдигаха вежди, когато цитирах как в училище учехме за прекрасното бъдеще, дори си спомням изразът „ На всекиго според нуждите (се дава), от всекиго, според способностите (се изисква)!“ Това го намирах за прекрасно, дори и родителите ми нямаха нищо против, но казваха ще видиш, нали всички живеем сега с този слоган. Повече на тази възраст и с този опит, не можеха да ми споделят. Но баща ми „посети“ Белене!, защото е казал на брат си от село, че да станеш текезесар по закон не е било задължително!
Е, не е, не е, но той (макар и не земеделец а инженер) и брат му като дребен земеделец и наследствен собственик на няколко нивици, не е желаел да се кооперира…
Как казвахме тогава, доброзорно, с „добра дума“ и малко кютек!
Римата на сокола със сопола идваше естествено не само във всеки набор , но и за всеки отделно взет комсомолец . Аз чак като протест не бих го определил – при нас беше по-скоро лиготия , с която се подигравахме на изкуствения ентусиазъм на даскаля и разни активисти .
Още по-естествено дойде (римата) по отношение на Меди Доганов веднага щом преведоха и членуваха фамилното му име .
А на ДКМС-то в шоплука на софийската яка , след околовръстното(СО) му викахме ДЕКАнеСМЕ , ако и да бехме вътре и с двата крака .
сеедно,
и протест и лиготия, защото подиграва и изкуствения ентусиазъм и активистите – точно като онова ”чисто и просто”= ”къпан милиционер”
”комсомол-сокол”с вързани крила си беше ”сопол” – на жаргон изразява презрение точно към мъж – определение за зависимост – вписаният активист Ахмед Ахмедов в списъците на ”Възраждане” като ”доган” си е нагледен пример за ”вътре и с двата крака” – проблемът е, че къпан милиционер ни управлява и ОПГ- китките са опасали държавата като троскот
– та, протеста и лоиготията вече е ДО ДЕКА СМЕ …