Най-позорната поговорка, с която се самобичуваме, е всъщност с руски произход. Ето и аргументите, изтъкнати от читател на блога:
“Явно българите не четат! Приписваната на българите поговорка „Наклонена глава сабя не я сече“ , която се цитира за щяло и не щяло от какви ли не „умници“, грамотни и не толкова, е добре да се анализира.
Като се обърне внимание на произхода, разпространението, кога за първи път е цитирана, от кого и т.н. Разбира се в някои области на България тя е употребявана, дори бих добавил и в кои според мен. Това са тези, където по стечение на обстоятелствата се е изградил съвременният литературен език.
Какви са ми основанията за това?
Нашите възрожденци от Централна България, както и най-общо казано от Мизия, са силно повлияни от сравнително лесния достъп до Русия. Става дума за получено там образование и въобще за досег с руската култура и бита на народа. Същото се отнася и до търговци, свещеници и т.н. Предполагам, че от Русия е привнесена и цитираната по-горе поговорка. Какво ми дава основание да мисля, че това е така. В една не лошо написана книга от Сергей Алексеев „Съкровищата на Валкирия“ – Издателска къща „ПЕРСЕЙ“ 2004 г. стр. 228 , авторът прави съвсем друго тълкуване на древната руска поговорка „Наклонена глава сабя не я сече“.
Няма да се опитвам да правя тълкувания, анализи, да философствам и т.н., просто е безсмислено. Много време е минало откакто в литературата и въобще в така нареченото публично пространство се е наложила мантрата за преклонената главичка. Под път и над път поговорката непрекъснато се цитира.
Макар и със закъснение би могло да се направят някои проучвания в различни краища на България. Въпрос на желание, средства и заинтересованост. Като помисля за самата поговорка, която е на приетият ни литературен език, стигам пак до извода, че е от област на България, където се е формирал езика т.е. е привнесена от Русия. А пък и отговаря на манталитета на руснаците, формирал се от вековната тирания на управниците им, който манталитет не е променен и до днес, защото тиранията продължава. Тя просто няма как да звучи така в Западна България, Македония и т.н. Може би дори не е и необходимо да се прави подобно проучване, но както и да е.
И накрая мога само да добавя, че самото звучене като израз е твърде литературно, а пък и ако приемем, че такава поговорка има, то не би се употребила думата сабя, а ятаган.
12.11.2024 г. С уважение: Тома Гюров”
НА ИЛЮСТРАТИВНАТА КАРТИНКА: Кирил и Методий даряват с писменост любителите на гласови съобщения
“Преклонената главичка, остра сабя не сече! Таз истина едничка, кой ли ще да отрече?”
П.Р. Славейков
Според мен това е азиатска поговорка, а не руска. Голямата част от сентенциите са с традиционен азиатски мюсюлмамски произход, Руснаците нямат такова мислене. Китайците говорят с друга подребна на мисълта. Само ислямът може да роди този начин на мислене. Освен Ларош Фуко.
Всъщност една поговорка не следва да бъде заклеймявана пристрастно. Ако погледнем историята на Азия, днешните руснаци са едни малки дечица в сравнение с Тимур, Чингиз Хан или Атила. Смятам, че заклеймяването на руснаците е твърде голямо издигане на действителната им стойност, като винаги съм казвал също, че е много погрешно да бъдат подценявани. Войните в Средна Азия до 15 век са били под влиянието на Златната орда Определено след нейния залез се появяват и Иван Грозни и Александър Невски. Основната ми мисъл е, че човек трябва да е много рационален по отношение на враговете си и да влиза в конфликт, когато може да бъде победител и да не може да загуби след отмъщение. С Русия се влиза в конфликт, само когато е неизбежно и самоза победа. Друга възможност няма. Дръвченето е само изгубено време за подготовка за победа.
Вие докато се чешите,
Бойко си напълни гушата!
А в сезона на черешите,
ще ви обере и крушата!
/Ларош Фуко/
Всъщост в един форум някъкъв българин беше питал хората имат ли такава поговорка и почти всички националности казаха да и цитираха. Дори в япония имат такава поговорка превеждана условно като “стърчащите пирони ги набива чука”. Разбира се само в България държат да се самобичуват с нея изтъквайки я постоянно. Същата работа като робството. Скоро спорих с една заблудена женица която громеше джендърите от запада докато българите ходели с по две пушки и сабя. На което я попитах нали сме били роби – как роб с две пушки. След няколко реплики се достигна до избор парадокс – или не сме били роби и сме ходили въоръжени или сме били хем роби хем джендъри а само малцина хайдути са били достатъчно смели и са ходели с двете пушки. Събеседничката си избра по нейната логика, че не сме били джендъри като по страшно и следователно не сме били и роби. Обеща да чете . Препоръчах и да почне с Измамата Сан Стефано за да опознае врага 🙂
Лично чух тази поговорка, да бъда казана в ефир от Румънският или Премиер или Президент.
Същият, нарече тази поговорка Румънска, традиционна тяхна и като манталитет на нацията //Румънски//и е повод срам за нацията //Румънската//
Те, си го признават публично и в ефир, при това през политически глава на нацията им.
Гледах го като репортаж по някоя от нашите новинарски програми, когато даваха новини за Румънският политически процес.
Не бива на мислим, че тази поговорка е Българска.
Според мен… не е !
За мен лично, тя е привнесена и насаждана като оправдание за всеки който е забравил съвест и отговорност.
Лично мение, без да зная от къде идва, е, че идва от феодален свят!
Дали от Северо Изток, през Румъния……или от Юго Изток, през Турция…няма значение.
Това е манталитет!!!
Феодален манталитет, изискващ и настояващ за подчинение!
Осъзнато и Безпрекословно!
Наведена глава в животинския свят, означава Признание на Лидера, Господаря. За обикновения човек, няма голяма разлика, дали ще се навежда пред Султана, Царя или Императора. А те всички са Слуги на Сатанаил, защото той ги е направил такива. Няма Божие Царство на Земята. Запомнете го.
Евангелие от Матей, гл.4
Дявола изкушава Исус
8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
Краят на тази история всички я знаем но Господ, показа нов урок на своите ученици. Прекланяйте се пред Господа и Той ще ви Прероди и Възкреси.
Тимур, Тамерлан и Чингиз Хан имат своите достойни съвременни ученици и последователи – владетелите от династия Ким. Преклонената глава вероятно идва от съжителството в първата в Европа социална държава, в която е имало алтернативна военна служба ангария, социална програма за образование и заетост девширме с гарантирана реализация в армията или администрацията, обществени защитници – арменските епископи от 1461г. Примерно омбудсманът на османската империя архиепископ Мкртич Хримян е помогнал на българите в борбата за независима църква и след прекалено активна правозащитна дейност е принуден да подаде оставка. Следващият омбудсман архиепископ Матеос Измирлян както и омбудсманът на Пловдив епископ Степанос помагат след Априлското въстание. Неслучайно още се говори за правозащитната им дейност – “Оплачи се на арменския поп”.
Наложено ни е това за “преклонента главица” за целите на порусначването , защото е буквален превод на 1 от вариантите на руските умотворения:
“Повинную голову меч не сечет (значение) — человека, который сам явился с повинной, признал свой проступок, строго не наказывают и смягчают наказание (русская пословица указана в Большом толково-фразеологическом словаре Михельсона М. И. (1904 г.) с пояснением:
“По древним в России законам обидчика отдавали головою обиженному. Обыкновенно обидчик посылался от царя с дьяком или сыном боярским в дом к обиженному, особливо в спорах о местничестве, и должен был ему поклониться в землю и до тех пор не вставать, пока тот не скажет: “повинную голову и меч не сечет”, и сам его не поднимет. Кн. Пожарский, спаситель Москвы, отдан был головою боярину Салтыкову!”.
Там же отмечается, что пословицу произносил император Петр I (1672 – 1725), прощая виновных, принесших чистосердечное признание и раскаяние.
—————————–
Пословица указана в книге «Пословицы русского народа» (1853 г.) В.И. Даля, раздел “Кара – Признание – Покорность”:
“Покорной головы и меч не сечет”
“Повинную голову и меч не сечет”.
———————
Пословица указана в книге Толковый словарь живого великорусского языка (1863 – 1866 гг.) В.И. Даля (к слову “меч”).
Примеры:
Бунин Иван Алексеевич , «Ида» (1925 г.):
“Что ж я теперь делать буду? В Сибирь тебя, на каторгу, на плаху!» — «Мой грех; мой грех, — отвечает носильщик, — да повинную голову и меч не сечет, ваше сиятельство. Извольте подождать пассажирского…»”
Чехов Антон Павлович, «Иванов» (1887 г.), д. 3 явл. 5:
“Извини ты меня… Повинную голову жена не мылит и меч не сечет…”
Островский Александр Николаевич, “Воевода” 1, 2, 1:
“Повинной не секут, не рубят. Прежде Ты выслушай, потом казни, как знаешь…”
Пушкин Александр Сергеевич, «Капитанская дочка» (1836 г.), пропущенная глава — помещик Гринев Андрей Петрович говорит крестьянам, участвовавшим в бунте Пугачева, но явившимся с повинной:
— Ну, добро: повинную голову меч не сечет. Бог дал вёдро, пора бы сено убрать; а вы, дурачье, целые три дня что делали? Староста! Нарядить поголовно на сенокос; да смотри, рыжая бестия, чтоб у меня к Ильину дню всё сено было в копнах. Убирайтесь.
Марлинский, Лагерь при с. Темир-Хан-Шура, 25 окт. 1831:
“Батлинские старшины приезжали с повинною головой, а повинную голову и меч не сечет”.
Фонвизин Денис Иванович, “Недоросль” 5, 4, Простакова:
“Ах, мои батюшки, повинную голову меч не сечет. Мой грех! не погубите меня”.
—————————————
Пословицы русского народа,В. И. Даль.,Изд.1989
-Покорной головы и меч не сечет.
Толкование:
Покорной головы (или: повинную голову) и меч не сечет.
См. КАРА – ПРИЗНАНИЕ – ПОКОРНОСТЬ
-Покорное слово сокрушает кости.
-Ползком перед ним да ничком.
—————-
“Покорной головы и меч не сечет.” в других словарях:
МЕЧ — муж. холодное, ручное оружие древних и средних веков, что ныне шпага, сабля, палаш, шашка; при различной длине мечей, они были прямы и обоюдоостры. | Рыба с долгим, зубчатым, костяным рогом или зубом, Xiphias gladius. | Южное созвездие этого… … /Толковый словарь Даля/
КАРА – ПРИЗНАНИЕ – ПОКОРНОСТЬ — Говори смело: отчего спина засвербела? Кругом виноват. Виноват, так виноват. Русское словцо виноват . Говори виноват, да поклонись (или: да ложись). Покорись да в ноги поклонись. Повинюсь да в ноги повалюсь. Не спорю, что не стою. Вина голову… … /В.И. Даль. Пословицы русского народа/”
—————————————————————————————-
Затова не изучаваме Раковски, защото той събира български поговорки и умотворения: „това е извора на източниците за много изяснения на нашата изгубена древност“, че те са историко-културна информация за самите българите и едва ли щеше да напише:
„Какво по-сладко занимание може да има от това да се занимава човек с издирване на древностите на премилия свой народ.” (писмо от 23 юни 1857 г. до П. Златев).
2 години по-късно Раковски издава някои от историко-филологическите си изследвания в „Основни начала на Българската най-стара повестност“ . Началото на своите основни начала са в неговата Българска най-стара история „Показалец или Ръководство как да се изискват и издирват най-старите черти на нашия бит и език, народопоколението, старото ни управление, славното ни прошествие и проч.“
—————————–
проблемът е ,че руснаците захлебват българската “историая” с пренаписана българска книжнина , защото много манастири са горели, за да се прикрие кражбите на богатите манастирски библиотеки – всъщност на тази подмяна на историческата истина крепят самочувствието си на мародери: Разве лихо возьмёт литвина, чтоб он не дзекнул/«Толкового словаря живаго великорускаго языка» Владимира Даля
ДЗЕКАТЬ, произносить дз вместо д, как белорусы и мазуры… Как не закаивайся литвин, а дзекнет. Только мёртвый литвин не дзекнет – руска рецепта за величие
Обичам форумите, в които всички са прави.
И аз мисля, че поговорката я има навред. Може и да е важно откъде е внесена, но по-важното е, че е намерила почва у нас.
Дори лексикално много по-българската “Плаче майка Стоянова, а не Бужанова”, сигурно се среща в друга форма и сред другите горди и юначни народи.
Има и друга потоворка: “Високо вдигната глава, сабя я не достига!”, само че тя не е българска или руска, а скандинавска.
@Караиванов
“Плаче майка Стоянова, а не БЕжанова”.
Караиванов,
по вариациите на една тема се определя и първоизточника на даден идьом, точно както на т. нар. турцизми в българския лесно можем да проследим многобройни словоформи на същия корен в български диалектен речник и смисловата им връзка до словото – майка , докато в турския език – не – в днешния турски с реформата на Ататюрк отпада много бълг. лексика – новосъздадената е на основата на корени на старотюркски думи и се стига до там речи на Ататюрк да се превеждат за по-късните поколения – това само заради сравнението, което направих . . . та, руският език ползва стара българска черковна лексика, но не и хилядолетния ни народностен опит – точно заради него , би трябвало да имаме многобройни вариации на темата “снишаване” , но няма, защото опитът ни НЕ е робски -затова Раковски пише за РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ:
“Къде отивате вие, мили братя, видински българе, знаете ли вие Русия каква е, знаете ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат там, защо …”
– с подмяната на историята ни се подменя и разбирането ни за самите нас – потурите през 21 век, гайдите, хората, развяването на трикольора, сбиращите /неслучайно подбрани/ думи: патриот, възраждане, величие, МЕЧ или АБВ-то на агентгоце или ИМА ТАКЪВ НАРОД … УКАЗАВАТ, точно кога започва злокачественото руско вмешателство в историята ни и то с перфидния мит за дядо иван/грозни/, който по перфидност е точно като картата на графигнатиев на Екзархийска България в Сан Стефано подарък за цар”освободител” , 2-рото освобождение1944 … 1:1 с последната перфидна многоходовка за протеста на копейките срещу премиерата на пиеса на СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН автор, поставена от СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН сърбин, точно на датата на победата ни в Сливница, в театър на името на талантлив българин, станал известен в Европа с “подигото” ни … та, гордият ни юначен народ е осмян, заради черешовото топче – дръзнал да се бори с “мечката” …
Ив. Терзийски,
Благодаря, че го видяхте овреме!
Иначе младите щяха да се чудят какви глупости пиша….
Цитираната поговорка съм я срещал в сборник с поговорки от Изтока и там категорично пише, че е турска. Руска, турска, със сигурност НЕ Е БЪЛГАРСКА! Има и друго: на японски има глагол “гаман” който означава каквото ти дойде до главата да търпиш. Нещо не виждам японците да имат ниско самочувствие заради този глагол. Ако не уважаваш сам себе си и останалите няма да те уважават.
Никола Павлов,
“гаман” е ”смирение” без ”примирение” и по-скоро е като нашето ”бързай бавно”
– изписва се с канджите за АЗ и АРОГАНТНОСТ – 我慢？自慢？е предизвикателство към себе си в ”състезанието” с другите и обстоятелствата – намиране на тънката граница с ”джимон”- 自慢 – СЕБЕ СИ и АРОГАНТНОСТ – https://k.sina.cn/article_3849645470_e574ed9e00100etfu.html