Безбрежни аналогии между Брежневия СССР и подражателите на пагубната му политика днес

В залисията около нашенския голям ден 10 ноември (1989 г.), нареден от Москва, незабелязано отмина не по-малко голямата дата 10 ноември 1982 г. Тогава беше обявена кончината (състояла се явно по-рано) на нашия съветскя император Леонид Брежнев. 

НА СНИМКАТА:Живков на пост пред паметника на Брежнев, издигнат в центъра на софия още докато съветският диктатор беше жив

Под лозунга  “ дружба завинаги, от векове за векове” бяхме превърнати в Брежневи (“безбрежни”, според една шега от онова време) верноподаници в предложената му от Живков, но отритната с надменно презрение към умилкващите се като “котета” кандидати за 16-та съветска република Балхария.  Така я произнасяше Брежнев “нарочно”, според моята прабаба, чехкинята по произход  Елжбета, Елисавета по документи в България и Ветка за нас, правнуците й.

За нашето поколение беше истинско земетресение смъртта на Льоня. Наричаха го така Там по този подигравателен фамилиарен начин съветските крепостни граждани и селяни, с каквито съм общувал в качеството им на студенти. Иронизираха ремонта на мавзолея на Ленин по онова време. Майтапеха се, че се ремонтира, за да сменят надписа от Ленин на Льонин.

За разлика от случая със смъртта на Сталин през 1953 г., за Льоня никой не проля сълза на съжаление. Това беше  индикация за бъдещи събития, т.е. за разпада на самия СССР. Беше особена форма на несъстояла се ревлолюция. Предтеча за края и на нашия (неговия) безсрамен “любовник” у нас, който публично ( джендърски, според новоговора днес) целуваше имперското началството в устата, засмуквайки поредното обещание за евтин нефт, за да го продава скъпо на световния пазар с цел оцеляване на личния му режим в България.

Живковият зет Иван Славков и охранителят на Живков продължиха традицията на целувките за укрепване на мъжката дружба 

НА СНИМКАТА: Брежнев дава огънче на своя слуга Живков ( иронията е в руския израз 4дать прикурит”, т.е. да те сложат на мястото ти, меко казано)

 

 

 

 

 

 

Известни са последиците след състоялото се след това “състезание с катафалки”, при което скоропостижно, но за много кратко, на кремълския трон седнаха вождовете Андропов и Черненко, за да бъдат изпроводени на гробището в рекордно кратки срокове преди самият СССР да бъде погребан малко по-късно. 

 

НА СНИМКАТА: Тримата състезатели в състезанието на кремълските катафалки в периода 1982-1984 г. Брежнев, Черненко и Андропов

Последвалото отваряне на вратата на свободата, състояло се едва при Горбачов, третия наследник на Брежнев, потвърди правилото, че и малките глътки свобода са разрушителни за алвеолите на един задръстен от прахоляка на страха робски свят.

Днес, когато марксизмът-ленинизмът е заменен от путлеризма, поредната временна сглобка на  руzкия свят, всеки пробив на свободата е пагубен за режима, заменил комунизма с путлеризма. Общото му със съветското минало е склонността към лъжата, представяна за истина.

Носталгиците по времето на СССР се опитват да измамят днес онези, които нямат лични спомени или да укрепят вярата в самоизмата сред другите, които са живели, но “помнят” избирателно само “хубавото”. През “златното време”, когато доларът струваше 80 копейки, всъщност даваха дълги години затвор по член. 88 от наказателния кодекс за притежаване на долари, отбелязва днешният опозиционен блогър Максим Мирович.

 

 

 

 

 

 

 

Години преди идването на реформатора Горбачов на власт в Кремъл са били (от)лично информирани за истинското окаяно положение на тяхната империя. 

В публикувания едва в наше време дневник на Анатолий Черняев, заместник завеждащ Международния отдел на КПСС, се съдържат следните констатации от зимата на 1980 г. за ефекта от съветското нахлуване в Афганистан и последвалите западни санкции.

“Да се върнем към Афганистан…

Картър ( президент на САЩ по онова време, бел. ИИ) ни лиши от 17 милиона тона зърно ( в Москва веднага изчезнаха брашното и макароните), забрани ни всякакъв експорт, прекрати преговорите за визите, поиска отмяна на Олимпиадата ( в Москва през лятото на същата година- бел. ИИ). Тачър ( премиер на Великобритания – бел. ИИ) ни причини същото. 

Португалия ни забрани да ловим риба в нейната зона от 200 мили, като и САЩ в своята, намалявайки по този начин нашата квота за улов от 450 000 тона до 75 000 тона. Същото направиха Канада и Австралия. Почти всички западни страни (с изключение на Франция) намалиха нивото и обема на всякакви посещения. Забраниха изложбите и гастролите ( на “Ермитажа” в САЩ, на “Болшой театър в Норвегия и т.н.). Австралия затвори пристанищата си за нашите арктически кораби. Вчера бяха осъдени от Ислямската конференция ( т.е. от всички мюсюлмански държави, с изключение на Сирия, Либия, Алжир и самия Афганистан), която се състоя в Исламабад.

Осъдиха ни от Европараламента, социалдемократическите партии, профсъюзни центрове. 

Нова Зеландия изгони посланика ни Софинский, като го обвини в предаването на пари на наши приятели. 

А какво се случва в печата, по телевизиите, радиостанциите-трудно е си го представи човек.

В същото време икономическите ни положение е плачевно. Наредиха ми да се изкажа на партийно събрание с доклад във връзка с ноемврийския Пленум. Наложи ми се да по попрочета това-онова. Докладът ми се получи “критичен и суров”.Но не е там работата. Не след дълго се получи потвърждение. Миналият вторник в Секретариата на ЦК се обсъждаше въпросът за “ Кражбите в транспорта”. Буквално се разтреперих от ужас. Комисията на ЦК е работила три месеца под ръководството на Капитонов. Доложи следното пред Секретариата:

За две години броят на кражбите е нараснал два пъти, а стойността на откраднотото-4 пъти

40 процента от крадците са железопътни работници

60 на сто от крадците във водния транспорт са служители на водния транспорт

11 000 автомобила се струпват в Брест ( границата на СССР -бел. ИИ), защото е невъзможно да бъдат предадени на чужденците в такъв “разпарчетосан” вид

25 % от тракторите и селскостопанските машини пристигат разглобени

 

30 % от автомобилите жигули  за върнати в завода, тъй като са пристигнали до потребителите наполовина разглобени

Товари на стойност 14 милиарда рубли са струпани без всекидневна охрана

Охранители има, но те са 69 000, но те са пенсионери, инвалиди, работещи за 80-90 рубли на месец

Крадат много милиарди на година

Крадат месо 7 пъти повече отколкото преди две години, а рибата се краде 5 пъти повече

Заместник министърът на вътрешните работи докладва, че през 1970 г. са били заловени 4000 крадци на железопътната мрежа, а в 1979-та са били хванати 11 000. И това са само онези, които са хванати. Колко ли са всичките?

…Афганистан разяжда като язва общественото ни съзнание и международния живот. Пълзят слухове, че болниците в Ташкент са натъпкани наши ранени момчета и всеки ден кацат самолети със затворени ковчези, че във ведомствата, които изпращат там специалисти, се множат портретите в траурни рамки. Т.е. народът реално усеща последиците от политиката. И за какво? Поразително е, че повече или по-малко порядъчните хора виждат, че е направена невероятна глупост. От всяка гледна точка.

В същото време се лее предизборна пошла прослава на главния ни маразматик. Във всяка реч прославата на верния ленинец и т.н. заема голяма част, а по телевизията и радиото ги цитират…

Народът псува тази никому ненужна интернационална акция на фона на картинното изразяване, че “няма какво да се плюска”. Дори от градове, като Горкий, пристигат “десатнчици” с екскурзионни автобуси и продължават да обсаждат Москва ( за провизии-бел. ИИ). В събота не може човек да се доближи магазин с хранителни стоки. Мъкнат огромни чанти с всичко, каквото им попадне- от масло до портокали. С какво те са по-лоши от нас …По-скоро са по-добри, защото все пак произвеждат нещо, а не прелистват хартии.

На Областните комитети е забранено да “допускат” клане на добитък. Но това не води до увеличаване на месото. Нормите са доведени до смешни нива- за Ростов на Дон през 1981 г. се планират по 2 килограма на човек от населението.

Положението е по-лошо, отколкото по време на война, тъй като тогава се налагаше да се снабдяват не само градовете, но и селата. Отвсякъде пристигат искания и молби да се въведат купони, но това е невъзмжоно не само по политически причини, но и защото не стигат продуктите. Та нали ще се наложи да се раздава на всички, а не само на Москва!

 …Афганистан.

Всеки ден наливаме в това “дело” огромни суми и материални средства. С всичко ги снабдяваме и осигуряваме (афганистанците- бел. ИИ).

Дойде и министърът на външните работи ( Андрей Громико, несменяем с десетилетия в СССР, за разлика от генералните секретари- бел. ИИ). Направо заяви, че хазната е празна и държавният бюджет стига за издръжката на само две министерства. Останалото-давайте. И даваме: трактори, машини, пшеница, радиостанции, хартия, пари, да не говорим за издръжката на войската там, вкл.. афганистанската, както изглежда.

Признаци за укрепване на режима ( афганистанския-бел. ИИ) няма. Не се вижда светлина на хоризонта за някаква поне малко жизнеспособна политическа структура. 

Когато нашите си тръгнат и Кармал ( Бабрак Кармал, ръководителят на афганистанския комунистически режим – бел. ИИ) след ден-два ще изчезне. Изобщо, затънахме фундаментално. С когото и да си говориш, дори не се възмущава, а се учудва, докога това може да продължава? Т.е. целият този брежневски режим. Тръгнаха пак политическите вицове”. 

Горната горчива изповед на съветския партиен апаратчик е показателна не само за истината , съотнесена към “великия” Съветски съюз през 1980-та година, но и звучи като пророчество какво я чака днешната московия, поела по същия път, затъвайки в още по-ужасна агресивна война на чужда територия.