“Федерацията” им се самоопределя като “руска”, но неруските племена и народи в нея няма вечно да търпят националния гнет

В Империята на злото традиционният за страната антисемитизъм при всичките й инкарнации между монархия, т.н. социализъм и днешното връщане към монархията под формата на путлеризъм,  (беш)е толкова разпространен, че на битово ниво никой никога не го подставя(ше) под съмнение. Вицовете на тази тема варираха от злостни до дивашки. 

Както споменах в друга своя публикация, типичният за епохата си вожд Брежнев дотолкова е смятал подигравката на антисемитска основа за нещо нормално, че е разказвал съответните анекдоти на свои американски гости от еврейски произход  (както свидетелства в “Дипломацията” Хенри Кисинджър).

Евреите са били набелязани като следващата група, подлежаща на преследване по колективен признак в края на управлението на Сталин под формата на инсценирани съдебни дела срещу “белите престилки”. Само кончината на вожда е прекъснала започналия вече процес. 

Но не само лекарите евреи, които се подразбирали под това закодирано название, са били на мушката.

Въпреки известния факт, че в болшевишкия елит е имало много евреи от самото начало на червения метеж (като естествена реакция на вековното им преследване), инерцията на практикувания антисемитизъм е била толкова голяма, че в СССР на практика никога не е секвало сатанизирането на евреите. Наричала се е за благозвучие “борба срещу космополитизма”.

Попадна ми в мрежата реакцията на такъв космополит. На известния диригент Борис Хайкин предложили да си смени фамилията. Отказал, но предложил “компромис”: заявил, че е готов да си смени само втората буква от фамилното име, за да звучи наистина по руски. Не е споменал изрично буквата, но всеки се досеща веднага…

 

 

 

 

 

 

В СССР обичаха да демонстрират презрение към чужденците чрез промяна на имената им по техен вкус. Моето име упорито произнасяха като Ива, колкото и да ги поправях. Не познавам нито един представител на друга нация, който да не е разбрал и възпроизвел правилно лесното ми за произнасяне малко име.

Сред изучаващите арабски език в нашата студентска група имаше колега арменец, чиято фамилия един преподавател по философия с вид на булдог (но далеч не толкова умен) беше Атабекян. Булдога я изкривяваше непрекъснато по всевъзможни начини. Веднъж арменецът не издържа. Поправи го за стотен път и добави “ но ако ви е по-лесно, наричайте ме Атабеков”.

Атабекян обра овациите дори на руските състуденти, а на държавния изпит по арабски език удържа победа в класацията пред комисията от преподаватели, събрани за целта от няколко университета от цялата страна. Моя милост беше втори в тази неофициална класация като оценка на комисията за най-добрите арабисти сред 4-те факултета с изучаване на арабски. В резултат на това състудентите ми от руски произход престанаха да ме поздравяват по коридорите…

Темата за междунационалните отношение в държавата, която се самоопределя като Руска Федерация, никога не е слизала от дневния ред на империята, в която доминиращото място е резервирано за именуващите се днес “руские”. Всъщност те започват да се наричат руснаци по волята на Сталин, когато му е било нужно да консолидира на патриотична основа съпротивата срещу германското нашествие, макар самият той така и не се русифицирал автенчно, говорейки развален руски до края на живота си. 

Все пак е знаел е какво прави. Бил е “специалист” по въпроса още от зората на политическата си кариера под крилото на Ленин, когато отговарял за междунационалните отношения.

Лъжата, че в Украйна забранявали да се говори руски език, е сред основните причини, изтъквани като оправдание за нападението от 24 февруари 2022 г. – уж с цел да бъдат защитени не просто сънародниците, а именно руско говорещите. В резултат отвратените от агресията украинци днес се отдалечиха масово от руския език. Бях поканен за говорител на международна конференция в Одеса през 2017 г., т.е. 3 години след окупацията на Крим и след разпаления веднага след това сепаратистки въоръжен конфликт в Донецка и Луганска област. Буквално не чух друг език, освен руски по улиците на украинския град. Не знам конкретно за Одеса, в Украйна агресорите постигнаха обратния ефект, настройвайки срещу себе си и руския език милиони хора, които преди не са се замисляли да говорят украински. 

Русификацията на “федерацията” е доведена в наши дни до нива, до каквито дори по време на откровената комунистическа диктатура не е достигала. Практически единственото , което държи заедно тази смесица от племена и народи, е държавния руски език. Показателно е, че той губи почва в цели азиатски републики, като най-голямата от някогашните съветски колонии в региона Казахстан, населен до неотдавна с най-голямата руска общност в Средна Азия, но спихнала се вече до незначително малцинство, лишено от господарския великоруски мантлитет под натиска на местния патриотизъм (или, ако щете, национализъм). 

Никой не може да предскаже кога междунационалното напрежение ще ескалира до националноосвободително движение, което е най-кошмарния сценарий за центъра и възцарения на върха му монарх Путлер. Но че тази вероятност нараства в условията на самоубийствената авантюра на режима в Украйна с всичките последици за икономиката и миграцията на мюсюлманска работна ръка, е очевидно.

НА ВИДЕОТО: Маршируват “защитници” на руския език от украинците.

Москва е превърната вече в европейския град с най-многобройно мюсюлманско население на континента. Столицата на империята е осеяна  със стотици построени наскоро и още строящи се в момента джамии, сред които и най-голямата в Европа. Последователи на пророка Мухаммад в града са поне 3 милиона души. Картината на струпването по време на религиозни празници на огромни маси, видимо различни от “коренното население”, е зашеметяваща по своя мащаб.

Един от постулатите на марксизма за диалектиката, която ни наливаха в главите, гласеше, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Предстои да бъде проверено на практика тъкмо във “федерацията”, която се самопределя като руска с цялата надменност на доминиращия руски шовинизъм.