Лебедовата п(л)есен на Тръмп след миграцията на “черните лебеди” в САЩ

Проблемът с възрастта на кандидата за втори президентски мандат Джо Байдън беше най-експлоатираната тема от атаката срещу него. Закъснелият резултат от нея, обусловил изключително краткото време за предизборната кампания на Камала Харис, се видя при развръзката в полза на оказалия се в крайна сметка най-възрастен претендент за Белия дом в историята на страната Доналд Тръмп.

Апропо, като че ли малцина разбраха, че въпреки всичко Харис е била на относително малка крачка от победата в трите решаващи за крайния резултат колебаещи се щата- Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания. Там не й достигнаха сумарно само 240 000 гласа, за да си осигури победните 270 гласа в електоралната комисия. Ако тя поне малко приличаше на Тръмп, който така и не призна поражението си на миналите избори, като нищо можеше да размаха този факт за търсене на оправдание или дори с претенция за оспорване на крайния резултат.

„Икономиката, глупако“ бе реплика на Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г. И до днес сарказмът на това афористично припомняне на реалността е в сила, но “възрастта, глупако” се оказа най-малкото конкурентен по значение фактор в кандидатпрезидентската кампания в САЩ.

В този смисъл започва обратното броене за Тръмп. Няма да става по-млад и жизнен и от нападение, ще трябва да премине към отбрана при всяко разминаване на действителността с предизборните му бомбастични обещания.

За разлика от предишния път през 2016 г., когато пред него поне на теория имаше вероятност (вкл. в духа на традицията) да се кандидатира отново, (от)сега е ясно едно: следващ негов мандат е предположение из областта на фантастиката. Следователно, предстои му кабинет “еднодневка”, в рамките на който трябва да изпълни фантастичните си заявки за невероятен просперитет на американците и възцаряване на мир на планетата, уреден лично от него. 

Популярният израз за задаващите се “черните лебеди” като метафора за настъпване на трудни времена приляга на това, което предстои след победата на “оранжевия клоун”. В момента той се наслаждава на апотеоза на своя триумф в своето лебедова езеро и на танца на кръжащите около него странни птици с апетит за власт, но лебедовата му п(л)есен тепърва започва. 

“Черните лебеди” вече кацнаха във Великобритания, изтрезняла след Брекзит, осъществен под мотото за връщането на британското величие. Днес там мнозинството би гласувало по обратен начин относно напускането на ЕС. Същото, според мен, ще се случи в най-общия смисъл и в САЩ след като мнозинството американци разбере, че обещаните им бели лебеди са черни. 

Пиянството на поданиците на Путлер, които аплодират завръщането на Тръмп в Белия дом като своя победа, също предстои да се превърне в махмурлук. В това царство с много ниска продължителност на живота се надяват, че в лошата и виновна за всички несгоди по света Америка високата продължителност на живота дава възможност на един човек в дълбока старост по руските стандарти ( особено пък за мъжете), да “оправи нещата” на повече от преклонна възраст. 

НА СНИМКАТА: Солов протест в московията срещу тръмпистката истерия в туземните медии

 

 

 

 

 

НА СНИМКАТА: Вече предлагат на Путлер проект за паметник на Тръмп и преименуване на станция от московското метро от “Барикадная” на “Трампска”

В изследване на Lanced за периода 1990-2017 г. сред 192 страни се казва, че значение има не само средната продължителност на живота (изчислена на 65 години за световното население), но и кога настъпва старостта в различни държави, според усещането на хората. Например при японците, швейцарците, сингапурците и французите усещането за 65 годишна възраст настъпва на 76 години. За Италия това се случва на 74,5 г. а за Израел на 74.

САЩ изостават от първенците с усещане за старост на 69 години, но изпреварват Русия по този показател с 10 години, където  хората смятат себе си за стар(ц)и на 59 годишна възраст. 

Да, остаряването се проявява по различен начин при различни хора, но като цяло се наблюдават общи черти в зависимост от жизнения стандарт в една държава. В московията са много далеч от държавите, където на 85 години милиони хора водят активен живот и това не се смята за необичайно в наше време.

Чувството за хумор помага на всеки, който е с “всичкия си”, достигайки достолепна възраст. Байдън редовно се шегуваше със себе си на тази тема. Не съм забелязал Тръмп да е проявявал самоирония от рода на забележката на английския философ Джорд Едуард Мур ( 1873-1958 ). Той казвал, че отдава дълголетието си на факта, че не се е докосвал до цигари, алкохол и жени, докато не навършил …10 годишна възраст. Мур напуска този свят  на 78 годни, днешната възраст на Тръмп.

 

 

 

 

 

 

 

Чувството за хумор ще бъде необходимо на милиони хора да изтърпят “ексцентричния”, а всъщност опасно себичния Тръмп на върха на най-могъщата държава. Тъй че “икономиката, глупако” преминава през “възрастта, глупако” и “търпението, глупако”.