В(елич)ие на умряло

Най-краткото, но и най-изчерпателно въпреки това обяснение за безбройните и безкрайни въоръжени конфликти, които светът следи в момента, е: раzпад на претенцията за руzко величие. В(елич)ие на умряло.

Раzпада се вече и другаде, не само в Украйна, чието превземане или унищожение зрелищно се провали и няма как да се състои при продължаващата подкрепа на повече от 50 високо развити държави за украинската кауза и неизчерпаемата воля на украинците не само да се съпротивяват, но и да се усъвършенстват до степен, че изградиха най-калената, иновативна и боеспособна армия поне в Европа.

билети 8.12.24

Раzпада “величието” в Кавказ, най-старата руска сфера на влияние в Европа, отвоювана след вековни войни от империята. След Армения, която се почувства предадена от рашистите в конфликта й с Азербайджан и се оттегли от безкритичната си роля на държава-военна база на московията в региона (и в света без аналог за Кремъл в това отношение), бунтът срещу руzкия диктат в Грузия копае ново дъно за влиянието на путлеризма в региона. Демонстрантите подвикват на изправените срещу тях униформени крепители на статуквото “руснаци”, възможно най-обидното, което може да се каже за тях. А докога ще останат стройни строените срещу въстаналите граждани полицейски части е въпрос, който сам по себе си говори много с факта, че е релевантен на фона на вълната от оставки на представители на висшата грузинска администрация в знак на подкрепа за антирашисткия бунт.

Раzпада се и отслабеният поради пренасочване на вниманието и ресурсите на рашистите към Украйна досегашен руzки свят, пренесен от десетина години в Сирия под формата на пряка военна подкрепа за разклатения както никога досега режим на рашисткия васал Башар Асад. Предстои да видим дали напредващите към столицата Дамаск бунтовници ще предизвикат пряко базираните по пътя им руzки убежища. От военноморската база Тартус са взели превантивни мерки чрез изтегляне на руzки кораби от пристанището, т.е. чрез бягство, макар и организирано, а не паническо, каквото се наблюдава в редиците на войските на сирийския режим. Ако бунтовниците предприемат нападения срещу руzкото военно “присъстве”, това ще бъде знак, че имат подкрепата на Турция, подозирана като регионалната сила, застанала зад тях. Малко е вероятно Ердоган да позволи това, но е достатъчно, че се вижда безсилието на рашистките самолети да спрат настъплението на враговете на своя васал. Целият свят регистрира рухналата претенция на Путлер да командва парада в Сирия.

Към всичко това добавете продължаващата международна изолация на московията, за да не кажа обсада, от страна на развитите демокрации, която с изненадващо закъснение, но все по-неумолимо започва да нанася щети на стагниращата руzка икономика,видно и от пропадането на рублата спрямо долара. Американските санкции върху банката на “Газпром” бележат ескалация. Дори Путлер лично се разтревожи този път. А какво би станало, ако бъде изпълнен съветът на американски генерал в оставка Бен Ходжис “ прекъснете руските продажби на петрол за Китай и Индия ,и Русия ще капитулира”?

Анализът изисква и украински елемент. Като новина в това отношение се поднася подвеждащата, според мен, реторика на президента Зеленски за готовност да дискутира възстановяването на украинския суверенитет върху окупираните територии в бъдеще от позицията на получено украинско членство в НАТО. Ясно е, че това не може да се случи в обозримо бъдеще (по много причини), но пък Зеленски по този начин вади зъбите на мечката, която ръмжи, че той не бил готов за мирни преговори при никакви обстоятелства.

И накрая- дежурната заб(ел)ежка, свързана с Тръмп. Докато той не встъпи в длъжност, нищо съществено няма да се промени на фронта в Украйна, но може да има нов срив на руzкото влияние в Кавказ и в Сирия-точно толкова бърз и бурен, колкото го наблюдаваме в момента като настояще и тенденция.

А дали поданиците на царя биха подкрепили отстъпление от “величието” като сплотяваща величина за тях? Не? Замислете се. Това са същите хора, които прегърнаха пазарната икономика сред 70 десетилетия идеологическа и фактическа война срещу нея, превръщайки се в религиозно стадо с уклон към окултното и мистификациите на шаманите след като също толкова десетилетия религията и всичко извън официалната комунистическа религия на “духовния” фронт беше жестоко бичувано.  Това са същите поданици, които бяха ОК да си дружат със Запада при Елцин и през първите години на путлеризма, но се обърнаха заедно с Путлер с хастара наопаки, когато той им подсвирна “кръгом”. Нямам никакво съмнение, че ще постъпят по същия начин при обратна команда.

Освен от смяната царя или на курса му, те се нуждаят от нещо друго и много фундаментално, за да го направят:  бабичките, дядовците, пияндета, бачкаторите, шофьорите, багеристите и огромната армия на техния чиновнически авангард в държавата трябва да престанат да се занимават с геополитика. Когато се вгледат в собствените си проблеми и започнат (поне) да ги обсъждат като нещо по-важно от съдбата на Асад или на Кобахидзе ( преродения в техните очи Сталин с партийното име Коба), тогава ще можем да говорим за начало на нормализация на територията на империята, която има претенцията да е федерация, а всъщност е чиста московска диктатура над необятни земи и безбройни народности и племена, винаги “бременни” с бунт спрямо грабителския център.