Кой е на(п)ред след Асад

Гледайки падащите статуи на персонализираната диктатура на Клана Асад в Сирия се питам дали диктаторите по света не си дават сметка за мимолетността на тяхната самозаблуда, че вечно ще стоят на пиедестала. 

Кой е на(п)ред на тази опашка? Мадуро във Венецуела, най-богатата на петролни залежи държава в света, която от някога просперираща страна с висок жизнен стандарт се превърна в прокажена за достатъчно много свои граждани територия, за да бъде напусната с бягство от една четвърт от населението?

Ами монолитният на пръв поглед режим в самия Иран? Нима не усеща неприкритата (поради което дори и аз тук на дивана я долавям) омраза към диктатурата на младото градско население, бъдещето на страната? 

Стои въпросът за висящата на косъм диктатура в няколко африкански държави.

Общото между всички изброени е, че са сред приятелските режими на руzкия. Специално африканските другари са и зависими от пряката военна подкрепа на Путлер. Няма как да не са разтревожени от факта, че неговата военна база в Сирия потъва. Без нея намесата на руzките наемници в черния континент ще бъде лишена от жизнено важната логистика.  Тамошните режими се крепят на нея в изпълнение на мегаломанския план на московския цар империята да замени с десетилетия закъснение някогашния европейски колониализъм с негов руzки вариант с помощта на наемници, които са спазарени да изтъргуват охранителната си дейност за туземните диктатори срещу източване на местните природни ресурси.

Сред най-разпространените саркастични коментари в мрежата, използвана от пишещите на руски, е поредната и все по-пълна дискредитация на кухия лозунг на путлеризма “ не изоставяме своите”. Вижда се, че им се налага, дори и да не искат. 

 

 

 

 

 

Изоставиха своя Янукович, който избяга от Украйна. Изоставиха след като го размениха и спасиха от плен украинския олигарх Медведчук, кого бяха планирали да бъде следващия Янукович. Сега изоставиха и Асад, за когото твърдят, че …не са го изоставили, тъй като са му предоставили убежище. Станаха трима дотук, но скоро към тях могат да се присъединят и доста други с по-тъмен цвят на кожата, бягайки от Африка. А ги изоставиха, пак да кажа, не от едната подлост само, а поради факта, че се надцениха като “велика сила”, която не изоставяла своите.

Съдейки по кадрите с разбунтували се граждани от сирийските пристанища в Латакия и военноморската база Тартус ( която преди 7 години Путлер хвалеше като голямо постижение за военното контрол над в Сирия), смятани само до преди дни за сигурни убежища за управляващия сирийски клан и за самите руzки пришълци, на практика на московията вече й се е наложило да изостави самата Сирия-такава, каквато си въобразяваше, че ще владее и командва достатъчно дълго, за да храчи милиарди долари за тази “кауза”.

 

 

 

 

 

 

 

Има и много неизвестности, все тревожни. Какво ще стане също с руzкото посолство в Дамаск-и то ли ще бяга? Последната му публична изява беше да призове сънародниците, желаещи да напуснат Сирия, да използват полети от Дамаск. Летището обаче спря работа. Москва, която не оставяла своите, изобщо не предприе операция по евакуиране нито на посолството, нито на граждани, макар Сирия да е навярно световен шампион по износ на руски руски жени в рамките на смесени бракове. Хиляди са.

Създава се впечатление, че Западът чака напрегнато да види дали бунтът няма да се изроди в с ексцесии в познатата от преди десетина години джихадистка посока, за да прецени отношението си към новите господари на положението, докато московията също изчаква, но с тайната надежда някакви изроди да започнат да избиват и измъчват като повод за Кремъл да апелира към международна намеса в името на спасяването на цивилизацията. 

Втори днес след превземането на Дамаск, безкръвно и без разрушения ( освен в нападнатия от народния гняв президентски дворец) новите военни господари се въздържат да дават поводи да бъдат оприличавани на някогашните главорези от Ал Кайда и Ислямска държава. Няма гаранция за нищо, но е интересно, че от Лондон се дочуват проучвателни символични сигнали. Водещата сила сред бунтовниците Хайят Тахрир аш Шам е наблюдавана внимателно с цел да се прецени дали може да отпадна от списъка на терористичните организации. Направят ли го британците, това ще повлияе и на други.

В самия Техеран телевизионните водещи вече “смениха плочата”. Спряха да определят сирийските бунтовници като терористи. Но истинската сензация би дошла в случай, че това направят и в Москва, която със сигурност търси пътища за съхраняване на остатъци от своето влияние в злополучната Сирия. Московците отдавна си дружат с афганистанските талибани, определяни формално от тях като терористи. Но едва напоследък се заговори в царските медии за законодателно решение, което да отмени дамгосването на талибаните, което и досега не пречеше те да са добре дошли за двустранни срещу и многостранни форуми в империята.

НА СНИМКАТА: Знамето на новата власт в Дамаск се развя над сирийското посолство в Москва

 

 

 

 

 

 

 

Динамиката на събитията в самата Сирия ще определи и отношението на регионалните и световните сили към наследството на режима, чиито престъпления междувременно тепърва ще бъдат вадени на показ. Едва ли ще се намери скоро сила, която да пророни сълза на съжаление за низвергнатия режим-нито в Сирия, нито в чужбина, както изглежда на този етап.