Тръ(м)пнат в очакване имита(р)торите на Орбан у нас

Любимецът на Путлев Европа Виктор Орбан  пристига на 20 декември при любимеца на Путлер в България Румен Радэв. Общото между двамата любимци е, че не си го признават категорично, но нито могат да го скрият, нито пък се чувстват зле в ролята на  противници на статуквото в ЕС и НАТО по отношение на руzката агресия и необходимостта да се помага на Украйна срещу нея. 

Формата е фажна за междудържавния протокол както униформата за армията. Тя говори много. В този смисъл поканата на преzидента ни с ограничените правомощия да домакинства на един автократ с практически неограничена власт означава следните 10 неща.

 

1. Нарушава обичайното межднародно и българско право и с това създава прецедент в широкия смисъл на думата-щом за него може, значи ще изглежда разрешено вече и за всеки друг властник да си прави каквото иска в държавата и с нея. Казано простичко, дава лош пример, а той е заразителен (както казва една любима на руснаците поговорка).

2. Поставя се  сам в неравностойно положение по презумпция, тъй като по закон няма правата да замества, а още по-малко  да отнема (дублира) правомощията на парламента и на правителството, което (би трябвало да е производна на върховната законодателна власт).

3. Демонстрира, че премиерът Главчев не е негов избор, поради което  той не би поканил изолирания в ЕС и НАТО Орбан от нежелание да торпилира и изобличи фалшивия евроатлантизъм на истинските си покровители от ГЕРБ и кръжока на Пеевски. 

4. Дава заявка какво би станало, ако наистина постигне целта си да оглави президентска република или парламента с президентска партия. Не Орбан, а направо Путлер би поканил да се разпорежда тук (отново) през главата на съюзниците и прозападното политическо представителство в България.

5. Намига за сметка на това съучастнически на имита(р)торите на Орбан у нас в целия спектър от лявото до край дясното в навалицата от нароили се туземни консерватори, поклонници на непреклонния пред либерализма Орбан.

6. Косвено прави мили очи на Тръмп, който е почитател на унгарското камъче в европейската обувка. Бърза да му се подмаже още преди милиардерът да е поел кормилото в Белия дом.

НА СНИМКАТА: Тръмп, облечен в синьо-жълто, вдига палец нагоре (засега) заедно с минувача покрай него Радэв в Париж. Ами ако реши да обърне палеца надолу и синьо-жълтото му послание към Путлер се материализира в поражение на Путлер? Какъв пръст ще показва (на) Радев в случай, че това все пак се случи?

 

 

 

 

 

 

 

7.  Кара ни да гадаем с обоснованото предположение дали пък Орбан не се е самопоканил в последния момент преди да му изтече и без това несъстоялото се де факто ротационно лидерство на ЕС, което де юре свършва след по-малко от две седмици ( та си е рекъл-що да не се надсмея аз за последно в това качество над европейския санитарен кордон около мен!). Ако е така, както (почти) се подразбира от изпреварващия ентусиазъм по повод визитата на унгарския автократ от страна на неговия български говорител Георги Марков, значи Радэв се изявява като бивш генерал на подчинение на един претендент за регионален маршал. Нашият просто козирува и изпълнява прищявката му, заявена с путински акцент.

8. (Миро)творчески съобщава и на Украйна конкретно, че няма да стои със скръстени ръце само с празни приказки срещу готвеното споразумение за дългосрочно сътрудничество между София и Киев и ще премине от думи към дела. Днес в компанията на путинолюбивия Орбан, утре със самия Путлер, надявайки се на евентуален натиск от Тръмп върху Киев да приеме руzки условия за мир. 

9. Свири сбор на политическите играчи в страната да загърбят боричкането помежду си кой да се хареса най-много на Путлер и да признаят водачеството му. 

10. С всичко това, в крайна сметка, влага още една тухла в стената на своя политически градеж без оглед на очевидният факт, че готви издигането на Берлинска стена между произточните и прозападните българи.