Сирийската Коледа прилича на чудо

Големият християнски празник Рождество Христово е повод за поглед към мястото в света, където живее християнско малцинство и в този аспект прикова вниманието на света в края на ноември и началото на последния месец от годината. Сирия!

Стана почти месец от началото на светкавичната освободителна война срещу режима на един от най-кървавите диктатори на нашето време Башар Асад. Сред основните му претенции за вътрешна и международна легитимност беше именно твърдението, че пази от ислямистка разправа малцинствата в страната. Шиитската секта на алауитите е без съмнение най-важната сред малцинствата. Властваше над сунитското мнозинство десетилетия наред. Но не алауитите ( които също дадоха знаци на подкрепа за свалянето на техния едноверец Асад) приковаха световното внимание, а християните. Те са лакмус дали ще има ли новата власт прилични отношения със Запада.

Всеки жест и символ, свързан с тази тема, се следи отвън с повишено внимание. Оказва се, че бунтовниците са отчели предварително това. Видно е от изявленията, поведението и дори от промяната във външния вид на техния лидер Амед аш Шараа, известен като Абу Мухаммад ал Джулани.

Рано е да се каже, че вече е очаровал западните наблюдатели с призивите си помирение между етносите и религиите, с акцент върху правата на християните и с благодарности към тях като братя по оръжие в свалянето на режима на Асад. Но е видно вече, че “новият” Джулани успява да отнеме патоса на онези, които буквално се надяваха на масови ексцесии на етническа и религиозна основа от страна на победителите в гражданската война, за да обосноват подкрепата си за избягалия Асад в миналото. В Москва пропагандоните едвам сдържат яда си, че не им дават повод да се нахвърлят върху новата власт в Сирия, както предричаха в началото на реконкистата срещу режима на техния кървав васал Башар Асад.

Джулани нарече християните свои братя. Те му отговориха с присъединяване към уличното ликуване на хората в редица градове. Демонстрираха свободна подготовка за коледните празници. И ето че от декларации новата власт премина към дела. Последваха първи срещи с представители на западната дипломация в самата столица Дамаск. 

Джулани се видя в държавническа обстановка на своя територия със специален пратеник на ООН и обсъди отмяната на резолюцията на Съвета за сигурност на организацията, според която той беше определян в миналото като терорист. По всичко личи, че този негов някогашен статут де факто е отпаднал в очите на водещи западни столици, сред които и Вашингтон, където имаше обявена голяма награда а главата му.

 

 

 

 

Същата тази глава на само си е на раменете, но и показва способност за политическо мислене. А също така претърпя “знакови” външни промени. Лиши се първо от емллематичния тюрбан, характерен за ислямистките терористи. За разлика от талибаните в Афганистан, които час по час си общуват чрез различни делегации в Москва, където им обещават законодателно да бъдат опростени като терористи. 

След това водачът на водещата групировка в лагера на въстаниците Хаят Тахрир аш Ашам облече бойна униформа, каквито носят военните по света, отказвайки се от галабията. А до пратеника на ООН седна вече по сако и риза- все още без вратовръзка, бойкотирана сред ислямистите, например в Иран, като западен символ.

 

 

 

 

 

Ето че (р)еволюцията му продължава. Посрещна в костюм и вратовръзка делегация от Катар, облечена в традиционни за бедуините арабски дрехи. Съратниците на Джулани бяха пременени по същия начин.

 

 

 

 

 

Ще рече някой “дреболия”. Ами призива му да не бъде налагано насила задължението на жените да носят забрадки? В доминирания от исляма свят в почти всички мюсюлмански държави, това наистина е революционна промяна, не по-малка от отмяната на фесовете в Турция на Ататюрк през 20-те години на миналия век.Е, разликата е, че не става дума да бъдат забранени забрадките, както бяха забранени в републиканска Турция фесовете. Нарича се право избор и плурализъм-нещо непознато в доминираните от ислямското законодателство държави.

За капак и похлупак на надеждите, че победителите в Дамаск ще настъпят израелската мина по стара арабско-сирийска традиция, това не само не се случи, но Джулани ясно заяви, че няма да се конфронтира с Израел. Обяви също, че е дошъл краят на иранското снабдяване на ливанските милиции “Хизбуллах” през сирийска територия, т.е. прекъсва прословутия “шиитски полумесец” за износ на хомейнистка революция по суша, граден от аятоласите от 1979 г. насам.  

От Дамаск показаха разкрит 10 километров тунел под ливанските планини, в който свободно се движат двулентово камиони и други военни машини. Използван е и за складиране на боеприпаси, вкл. на доставени от Иран ракети. Бил е употребяван години наред да се налива иранска нестабилност в региона. Предполагаемата цена на тази подземна магистрала се измерва в милиарди долари. 

Апропо, следете какво става в самия Иран. Баснословно богатата на енергийни източници като природни изкопаеми държава е обхваната в момента от енергийна криза. Тя е резултат от колапса на остарялата, рушаща се енергийната система след десетилетните западни санкции – най-дълго прилаганите в света, сравними по този показател с успешните западни санкции, принудили да падне режима на апартейда в Южна Африка в началото на 90-те години на миналия век. Дали тази енергийна криза няма да подпали още повече отдавна тлеещото и избухващо периодично недоволство на младото население в големите градове и новата 2025 г. да се сдобие с нов театър на буйните действия от важно регионално и международно значение? Става още по-вероятен такъв развой след примера на бунта в Сирия, който убеждава иранците, че той не води до разруха и кръвопролития.

От ХТШ заявиха, че няма да позволят на никоя групировка да атакува Израел, включително на палестинци, които правят това от сирийска територия от много години. Не е ясно дали този остър завой има подкрепа сред населението, надъхвано откакто се помни всеки жив човек в Сирия в дух на омраза срещу еврейската държава. Няма представителни данни, но има кадри, които показват израелски войници да беседват мирно с арабски старейшини. Ако тези лидери на обществото са спечелени за разбирането, че трябва да се сложи край на безкрайното противопоставяне с Израел, това би означавало наистина голям напредък в това отношение. Думата на старейшините е закон за населението в тази част от света.

Джулани в същото време обещава 400 процента увеличение на заплатите на работниците, край на задължителната военна служба и разпускане на нередовните въоръжени групировки. Като основен приоритет определя възстановяването на страната от разрушенията.

Тръгвайки от “дребното”, като забрадките и вратовръзките, накрая да кажа как изглежда картината “на едро”.

Иран изпадна в изолация от най-важното си терористично творение “Хизбуллах” в Ливан. Това е огромно поражение за Техеран. Виждайки решимостта на новата власт в Дамаск и подкрепата, която очевидно има в страната от разнородни сегменти на населението, иранските управници смениха тона спрямо новата власт, наричайки победителите “въстаници”, вместо “терористи”. Търсят възможности за установяване на контакти с Дамаск въпреки бягството на около 4000 ирански военни и прочее “специалисти” от Сирия, което скара пропагандно Техеран и Москва. 

Путлер си приписа изключителната заслуга за организирането на това бягство по въздуха, но иранците възразиха  с уточнението, че евакуацията е била осъществена от ирански самолети от руската база Хмеймим. Дори “посъветваха” в бъдеще подобна информация да бъде съгласувана по официални канали, а не да бъде разпространявана (от Путлер) в разни “преки предавания” по телевизията.

Геополитически, имайки претенцията да бъде глобален играч, пострада най-много рашисткият режим. Не само имиджово, не успявайки да защити “своите”, както гласи основен лозунг в московията, според който “ своите не изоставяме”, но и като основен пункт за транзитна връзка с африкански режими, подкупени с опростяване на дългове, хранителни доставки и оказване на военна помощ за режимите им от страна на рашистите. Интересно ще стане, когато бързо набиращата международна тежест нова власт в Дамаск поиска от Москва да се разведе с приютения беглец Башар Асад, с когото съпругата му вече официално заяви, че се развежда, защото не желае да живее в московията.

Турция направи още една крачка към регионалното водачество с подкрепата си за въоръжения бунт срещу режима на Асад. Не случайно беше първата, която изпрати външния си министър за среща с новия неформален, но реален ръководител на страната Джулани. Друг е въпросът, че предстои да се решава една от най-големите загадки в този регионален казан от врящи проблеми: как ще се развърже (или разсече) кюрдския възел при ясно декларираната воля на Ердоган да смаже кюрдските си врагове в Сирия, част от които се ползват с подкрепата на САЩ.

Московските пропагндони и техните български примадони се опитват да омаловажат поражението си в Сирия. Правят се, че нищо особено не е станало. Къде по-важни са нашите си проблеми за хората, нареждат те от телевизионните екрани и със сигурност намират съгласни слушатели и зрители. Такива винаги има. Но не могат да избягат от факта, че провалът на Путлер там има своето ехо тук. Опитите да го заглушат с подсвиркване в гората, са издайнически. Показават какво им става в душата.

Един стар колаж, който иронизира гордостта от подкрепата за режима на Асад в московията, придобива сега особено актуално звучене със своя сарказъм. “Ех, синко,само едно ме тревожи,САМО ДА НЕ СВАЛЯТ АСАД” , казва бедната старица в московията на фона на проблемите, които всеки момент могат да й се стоварят буквално на главата, както се вижда от бараката, в която живурка.

Малка фото загадка: можете ли да познаете кой е този младеж на снимката? Това е Ахмед аш Шараа, Абу Мохаммад ал Джулани, излежавайки 4 годишна присъда в американски затвор в Ирак. Изглежда, че вместо да затаи омраза, там е “прогледнал” за “някои неща”, както се вижда от досегашните му действия на нов управник в Дамаск.