Предател в нужник се познава, според Путлер

По лесно е да се (по)каже кои са приятелите на рашиския режим днес като илюстрация колко струва по скалата на съвременната оценка за значимостта на приятелството в международните отношения, отколкото да изредя приятелите на антипода в това отношение Украйна.

Подходящо средство за илюстрация по темата е публикуваният на сайта на Кремъл списък с получателите на новогодишни и РОЖДЕСТВЕНСКИ поздрави от н.в. императора. Подчертавам РОЖДЕСТВЕНСКИ защото излиза, че за Рождество Христово са поздравени куп държави, мнозинството от списъка дори, които нямат нищо общо с християнството. 

 

Обикновено “недоглеждане”? Не, необикновена и поредна тъпня, придружена от персонална путлеристка сръдня. Сърдит е на половината свят и особено на Запада.Та той не поздрави Тръмп за изборната му победа, за която по-откровените му сънародници открито стискаха палци, какво остава да снизходи по християнски към някакви други “грешници”!

Само Беларус, Унгария и Сърбия от европейските държави бяха включени в списъка му за поздрави първоначално, та се наложи по-късно “уточнение”, че и словашкият му васал Фицо, който се яви наскоро в москва да злослови и заговорничи срещу Киев, също е бил добавен сред щастливците.

От получателите са отпаднали спрямо миналата година дърпащите се от сибирската мечка Абхазия и Сирия, но пък са прибавени Миянмар, Етиопия, КНДР и Монголия- “подаръци” има само за послушните. Изглежда, че сред тях са останали малко африкански режими. Само ЮАР и Етиопия са зачетени от царското благоволение.

За сметка на това някои отпаднали от върха на собствените си държави антики отново са станали обект на вниманието на царя. Сред тях са кубинският Раул Кастро и бившият германски канцлер на днешна руzка служба Герхард Шрьодер. Никола Саркози е зачеркнат този път от тази групичка във връзка със съдебните му неволи във Франция. Не всяко бивше приятелство е ценно за безцеремонния церемониал майстор в Кремъл.

Макар, че в Грузия има формална проруска власт на олигарха Иванашвили , а и новоназначен проруски президент, царят се е въздържал да ги поздрави. Явно има защо да се съмнява в целесъобразността и неразумността на подобен ход.

Със седмица закъснение спрямо католическата традиция, но все пак, римският Папа Франциск си е получил царския поздрав за Рождество Христово. Заслужил го е с мъглявите си послания за мир без да посочва виновниците за войната, които устройват царя.

За отбелязване е, че миналата година в списъка с поздравите беше “пропуснат” Ким чен Ун. Другарите от Пхенян сами се похвалиха, че вождът им е бил поздравен. Тази година, във връзка с ескалацията на дружбата с него, Путлер вече не крие срамното си приятелство. Поздравил го е заедно с останалите си приятели.

Утешителната равносметка за баланса между миналата и тази година е във факта, че получателите на поздравления от царя са се увеличили с два броя спрямо от миналата година, от 24 на 26.

А дали е утешително за нашия президэнт Радэв, че въпреки старанието му да се хареса не попада в списъка на приятелите и де факто си стои сред предателите на императора? Вярно е, че представителката на владетеля у нас Митрофанова открои само БСП, АБВ и партията на фюрэра като носители на “здравия  разум” в България. Ако Радэв беше обявил публично своя тайно подготвян партиен проект, щеше да попадне в тази престижна за кремъл компания. Засега му се налага да търпи несправедливостта да бъде държан в “нужника” по силата на руzката интерпретация за приятеля и нуждата, която звучи като “предател в нужник се познава”. Ако ви се струва малко “солено” като израз, спомнете си как Путин, преди още да се открои като Путлер, използваше бандитски език да заплашва, че щял да дави в нужника чеченските терористи (на които приписа взривяването на жилища, станало повод да нахлуе в Чечня и да смаже едномилионната република) .

 

 

 

 

 

Накрая и накратко, няколко изречения за другия полюс, на който се намира Украйна. Тя не само запази приятелите си през изминалата 2024 година, но за ужас на злите си пророци разширява кръга на своите приятелства. Сред тях е новото управление в Сирия, което нанесе тежък удар по руzките интереси  в страната, региона, че и глобално като имидж. Украинският външен министър Андрий Сибига се срещна в Дамаск в навечерието на новата година с лидера на победилите бунтовници Ахмад аш Шараа ( Абу Мухаммад ал Джулани) в духа на принципа врагът на моя враг вече ни е приятел.

 

 

 

 

 

Какво ли ще произтече? Дали трупаното с десетилетия съветско оръжие в Сирия няма към Украйна да потече? Или двете пострадали от руzката агресивност страни ще намерят и други допирни точки за очертаващото се сътрудничество между тях? 

Да оставим догадките, за да погледнем към безспорното: одумваната като недостатъчно щедра американска администрация на Байдън отпусна на Украйна по разни писти залпово нова помощ за Киев на обща стойност от около 5,5 милиарда долара. Такъв новогодишен подарък не е получавал никой,никога и никъде. Поправете ме, ако греша, но дори и да съм сбъркал в тази оценка е очевидно, че Путлер получава от приятелите си нула подаръци. Купува си севернокорейско пушечно месо, но подаръци не получава. Нула! Дори и от многократно по-богатия Китай и от петата икономика в света Индия не получава нищо даром. Не даром, “дером” е положението. Китайците и индйците дерат по две кожи от вноса на руски петрол по диктувани от тях ниски цени.

Смея да претендирам, че горното е индикация как ще се развиват събитията на терена на сблъсъка на приятелите в Украйна. Нула срещу милиарди. По приятелите ще познаете сами и без моята прогноза.