Как се жънеше и ковеше новогодишното веселие в сесесера и в неребе

Помнещите дълги година назад имаме ако не чак мисията, то дълг на разкажем на по-младите  как и дори защо се празнуваше в сесесере и в неребе Новата година. Дали беше случайно, че беше издигнат в култ на еднократното, неповторимото, единственото по своето (относително) изобилие празник на яденето и пиенето, а кулминацията идваше с телевизионното обръщение на бащицата на нацията?

Доколкото неребе беше умалено копие и проекция на сесесере, ето малко данни за произхода на възторга, дирижиран по начало, а после продължил и по инерция до наши дни.Съвсем не е възникнал спонтанно. 

Др. Сталин решава, че веднъж в годината пролетариите от селото и града трябва да получат усещането за щастие в пълния му, доколкото е възможно блясък. Грешите, ако си мислите, че нещо е било оставено на случайността и импровизирането. Решението да се поставят и украсяват елхи, познато на аристокрацията преди болшевишкото клане в адаптиран от гермаски преселници вид през 19 век, е взето от Партията и нейния вожд през 1936 година. На народа се предлага Дядо Мраз, имитация на Санта Клаус, нещо като прероден от приказките Морозко. Според някои изследователи прототипът му е бил славянския Трескун или Студенец. Да ви звучи на български, “случайно”?

 

“Буржоазния навик” е отменен с подобно партийно-държавно решение през 1929 г.. Рождество е забранено, а рождественският дядо е обявен за зло езическо същество. Реабилитират го 7 години по-късно в типичния съветски стил: със заповед за всеобщо веселие, ядене и пиене.

За неребе е било по-лесно да премине към същото в условията съветизацията, тъй като традицията не е била прекъсвана преди това. “Само” я съветизират. Вместо коледната звезда на върха на елхата се възцарява петолъчката, а “буржоазните” джуджета биват изтикани на заден план от съветската Снегурочка (Снежанка). 

В сесесере и в неребе подготовката за голямото новогодишно плюскане започваше едва ли не от лятото. Заделяха се ценни, трайни ресурси по домовете. И въпреки това в навечерието на вакханалията настъпваше голяма потребителска суматоха. Българското село, не толкова смазано, колкото съветското, все пак помагаше на градските си роднини с каквото имаше. Но във “великата” страна и дефицитът беше велик.

С открояването на телевизията като основно средство за пропаганда и агитация (днешната бенете нито веднъж не си го признава и величае своите корени от времето на неребе) новогодишните програми се превръщаха в апотеоз на невиждано през останалите 364 дни от годината веселие с участие на мобилизираните за целта предимно родни звезди. Показваха се и западни, от “правилните”, а не някакви си “диваци”, като Ролинг стонс, например, които дори в ада ужасяваха дяволите и грешниците в казаните, според съветските карикатуристи.

 

 

 

 

 

 

 

Новогодишните програми, в които доминираха родната естрада и народните танци, се заснемаха месеци по-рано, за да се изсипят залпово върху тръпнещата публика по домовете. После пък месеци наред следваха повторения и въздишки по невероятното зрелище от хуморески, песни и танци на народите.

За речите на вожда е излишно да “идеологизирам” чрез опит за преразказване на предсказуемото всяка година. Спокойно можеше да мине с една и съща реч без промяна и никой нямаше да забележи това. Достатъчно е подчертая, че използвам единствено число в нашия случай. Вождът беше несменяем през целия ни живот в онези години. Не че в сесесере смените на вождовете променяха каквото и да било в посланията им…

За да ядосам още повече носталгиците, ще припомня, че не всички се възторгваха от планираното веселие и “изобилие” веднъж в годината. Тези единични изключения се наричаха дисиденти. Вирееха тук-таме предимно в сесесе. Като Владимир Буковски, автор на стих с език пиперлив, но правдив. Предлагам го и в мой свободен превод на български с пълното съзнание, че е леко непристоен на финала, но кой съм аз, че да цензурирам достойния Човек Буковски (1942-2019 )!

 

 

 

 

 

 

 

«Сверху молот, снизу серп –

Это наш советский герб. 

Хочешь – жни, а хочешь – куй. 

Все равно получишь х…»

——-

Отгоре чук, отдолу сърп-

Това е гербът ни съветски.

Да жънеш или да ковеш.

Пред х.. ще се наведеш.