Нахилен и до(во)лен

Престъпният режим на Путлер изпраща сигнали до своите поданици да тачат “героите” от войната, дори те да са доказани криминални престъпници по законите на самото царство, доказани в съда и излежавали присъди. Случаите на отдаване почит в московията на такива престъпници, мобилизирани от затворите, за да убиват украинци, но загинали на фронта, са документирани в мрежата отдавна. 

Не по-малко са и съобщенията за тежки криминални дейния, извършвани от завърнали се в тила “ветерани” от Украйна.

Илюстрация на перверзното смесване на “военния героизъм” с престъпната същност на тези убийци на украинци, стана случаят с преименуването на улица в подмосковския район Люберци. Жителите на тази улица вече ще живеят на адрес на улица “Максим Фомин”.

Това е истинското име на бандита, участвал в ограбването на “Приватбанк” в Макеевка, Украйна, на 8 декември 2011 г. Бил е заловен и осъден на 7 години в лагер. “Освободителите” не само го пуснали на свобода, когато превзели украинския град, но и го наели на служба да убива и граби украинци в т.н. Донецка народна република.

Прочува се с новото си име Владлен Татарски, което приема като псевдоним. Гордо заявява пред камерите “Ние ще победим всички, ще убия всички, ще ограбя, когото трябва, всичко ще бъде така, като е добре за нас”. Дефилира с подобни изяви многобройни видеа, нахилен и до(во)лен, които го правят известен с бруталността си.

Възмездието го застига в кафене в Санкт Петербург. На 2 април 2023 г. е взривен там, предполагаемо от паметливи относно престъпната му дейност украинци. Смъртта му се превръща в новина от национално значение в Путлеристан. 

Не приемам упреци, че убийството му е престъпление. Иначе трябва да се съглася, че убийството на висши нацисти в окупирани страни, като Чехословакия, през Втората световна война, също е “престъпление”.

Татарски си е получил заслуженото, но какво да кажем за руските журналисти, правозащитнци, политици и бизнесмени, убити при управлението на Путлер? Понякога една снимка говори повече от много думи. Такъв е случаят с колективната фотография на руските правозащитници Анна Политковская, Станислав Меркелов, Наталия Естемирова и др., правена в Грозни през 2005 . Всички до един са “ликвидирани”.

Същото се отнася и до други противници на режима от снимката, на която и тримата стават жертви на убийство: предприемачът Борис Березовски, основателя на Нова телевизия Игор Малашенко и Борисов Немцов.