Усмирителни визи

Трябваше отдавна депутатите от всички групи в Народното събрание да оставят фюрэра да си говори сам (в парламента).  Вместо това му угаждаха безброй пъти на провокациите и го легитимираха като един от онези, “които се бият в парламента”. 

СНИМКА (БТА) : Фюрэра най-после си говори сам в парламента

 

 

 

 

Защото няма сила, която да накара нашите медии (почти всички) да разграничат доброто от злото, виновния от провокирания. Предпочитат да са си добре с всички и да пригласят на рефрена “в парламента се бият”, присъединявайки се към предполагаемото “народно” презрение към “маскарите”.

За съжаление по-голяма част от българската журналистика отдавна не изпълнява основната си функция на лидерство по отношение на общественото мнение. Предпочита да се присъединява съм общото такова. И по-лошо: гледа да си гледа кефа, за да си няма разправии, включително с екстремисти, които нахлуват в редакции и обществени институции. За целта един Бойко Василев от “Панорама” по БНТ дори понякога предупреждава свои събеседници да внимават какво говорят, за да не му “доведат агитки под прозорците”( а неговият имитатор Георги Любенов мълчи, стиска устни по същата причина при явни лъжи и манипулации на гостите му). Не истината им е важна, не посочването на злото, а собственото им спокойствие е водещото за такива “лидери на обществено мнение”.

Трябваше фюрэра да осъществи заплахата си “ще ви подпалим”, изречена от парламентарната трибуна, за да се случи най-после бойкот от страна на “подпалените”. Досега бяха огнеупорни. Едва след палежа на символа на европейското присъствие в столицата ни настъпи нещо като всеобщо възмущение от онези, които осъществиха заканата си за палежа.

Сега питам: трябва ли наистина фюрэра да изпълни и дългогодишната си закана да се разправи с “майкопродавците” и “подчовеците”, за да разберат “умниците” в парламента, че става дума и за тях?

Фактът, че в дъното на парламентарната зала е останала да се наслаждава на фюрэра и маргиналната група на по-малкия фюрэр с неговата партийка МЕЧ, който пък заяви миналата седмица готовност да ликвидира украинския президент Зеленски при първа възможност, не отменя обстоятелството, че фашизоидите в българското народно събрание най-после се натъкнаха на символична изолация.

В лудницата, обаче, от която бягат опасните болни, за да палят обществени сгради, не е достатъчно да оставиш агресивните пациенти да си говорят сами. Ако чупеха само своята глава в стената, щеше да е друго, макар в едно цивилизовано общество да не е приемливо дори и това-трябват грижи да болните.

Конкретно за тези, които чупят прозорци на обществени сгради и доверието на съюзниците в България, трябват и усмирителни ризи. Щеше да е най-добре да са еднопосочни руzки визи за преместване в сибирските простори- да чупят там ледовете на замръзналата напоследък дружба с окупаторите ни. 

Но лицемерните ни фашизоиди много добре си дават сметка какви са предимствата на живота в еврозоната, в която си живуркат добре и няма да пожелаят доброволно да се заселят ледения руzкий мир.

Ето защо следващата стъпка за тяхната поставяне в изолатора на общественото остракиране трябва да бъде предприета от медиите. Това е случаят, когато те трябва да последват примера на законодателите с техния бойкот. Крайно време е медийните трибуни да опустеят за пустите говорители на насилието и евразийското мракобесие в европейска България. Най-малкото, в ден като днешния, българските медии, ако са наистина български, да не тиражират излиянията на осиротелия откъм парламентарна публика фюрэр.

Много ли искам? Боя се, че да. Поне на базата на досегашния опит се опасявам, че ще го зарадват с преразказ и цитати, с което ще обезсмислят рядкото единодушие срещу него в Народното събрание.