Ко(н)чината в Кочани и други свинщини

Не ми се прави игра на думи във връзка с ужасяващата трагедия с масовата смърт на младежи в Кочани в Северна  Македония, но аналогията с ко(н)чина се натрапва сама. 

Питаме се как е възможно властите да са допуснали толкова много нарушения на правилата за лицензиране на място за събиране на стотици (млади) хора, застрашаващи живота им, а в същото време все още да се говори за “съмнения за корупция”. Но въпросът ни е риторичен, защото знаем как стават “тези работи”. 

Не искам да правя аналогии с минали трагедии от подобно естество и у нас. Но сред най-обсъжданите теми в нашите медии в момента е и неразкритото толкова време от властите престъпление с измъчването и убийството на животни за “кеф”, демонстриран в интернет. Има ли връзка?

Виждам я в отношението към живота-този на животните и на хората. Това отношение трябва да се възпитава от детството. Проявите на жестокост от страна на деца към беззащитни животинки, при това безпричинна, е сигнал за бъдещо бедствие. Това е добре известно на всички, но въпреки това явно “някой” в семейството и в обществото е допуснал да изкласят изроди. “Пропуснал е да забележи”, че са такива.  

Темата има много по-широки измерения. Същата липса на чувствителност проявяват и онези, които реагират на руzката агресия с нейния разрушителен ефект за една цяла държава и нейното население с “така им се пада”. 

Последното е не толкова престъпление от омраза, колкото от любов. Ирационална любов към една чужда държава, доказано враждебна към България като окупаторка и преди да ни обяви за вражеска страна, каквато сме в момента за московията.

Винаги съм смятал, че добрите хора са абсолютно мнозинство навсякъде по света. Доказателство е самият факт, че все още ни има на планетата и дори сме се размножили с милиарди, а продължителността на човешкия живот се е увеличила с десетки години само от около век насам. Дължи се на всекидневните съзидателни усилия на добрите хора. Макар и движени от материален интерес за оцеляване и развитите, това са творците сред хората, създаващи блага и иновации или “просто” отглеждащи бъдещето на човечеството с грижите за децата си.

За съжаление, злото има силата да противостои на доброто с разрушителната си сила. Трябва да се замислим над това защо му позволяваме да определя дневния ни ред, както се вижда от новинарските рубрики на медиите. Ако не го направим, ще си заслужим онова садистично “така ви се пада” от страна на онези, които само са се маскирали на добри хора, но зад маската им прозира грозното лице на неуважението към правото на живот чрез проява на емпатия към страдащите.

Корупцията, която наистина убива, е двустранен процес, както знаем. Базира се на взимащи и даващи. Кой е по-виновен? Самата природа на човека е такава, че няма отговор на този въпрос, но нали сме нейния “венец”-време е да се опълчим и на едните и на другите.

НА КАРТИНКАТА: “ Донесохте ли рибата”, питат хищниците. “ Покажи ни първо хляба”, отвръщат водоплаващите.