Тръмплин за Европа

Тръмпутистите у нас повтарят в захлас и със злоради нотки в гласа: “светът вече не е същият”. Подразбират сладострастно все по-явната неприлична близост между Тръмп и путлер, която пръска отровния чар на тази сбъдваща се тяхна мечта. 

Чакат ги неприятни изненади от неочаквана за тях посока. “Слабата”, “разединената”, “страхливата” Европа се изправя пред предизвикателствата на “новия световен ред” със заявка за неподчинение. Направо е стряскащо за изненаданите, има потенциала да превърне намеренията с в това отношение в дела. Много бързо.

Тръмп и без това не се слави като стратег по каквато и да било линия, но с дългогодишната си тактика да настройва Европа срещу Америка, изричайки иначе истината за необходимостта Европа да се ангажира със своята сигурност много повече, изобщо не си дава(ше) сметка какво ще постигне и че то изобщо няма да е в полза на неговия партньор от брака му по криво направена сметка путлер.

Предупреждението “внимавай какво си пожелаваш” доказа своята основателност. Тръмп наистина накара Европа да се събуди, но не като съюзник и приятел, а вече  като нещо повече от конкурент. Да не кажа и като открит противник по различни, не само по икономически параметри.

Една от смайващите промени, засега само като заявка, е обърнатата тенденция за привличане на таланти.

 

 

 

 

 

През целия период след Втората световна война Америка си внасяше европейци от всякакви браншове с по-високия си стандарт на заплащане и съответния живот. Това трудно ще се промени в кратки срокове, но шоковата вълна от уволнения, извършвани от тръмписткия наказателен отряд на отмъстителите сред победителите, поражда и вълна за възможна многобройна емиграция към Европа сред прогонените от работните им места американски специалисти. За това се заговори открито в ЕС, където обмислят политики по привличане на такива мозъци и работни ръце.

Никой не знае по-добре в света какво могат американците в емиграция от помнещите факта, че съветската индустрия е построена от американски инженери и специалисти, прогонени от родината си от Великата депресия и привлечени от Сталин с високи заплати чрез средствата, спечелени от продажбата на световните пазари на селскостопанска продукция, ограбена от селата- особено в Украйна. 

Друг източник на пари за режима е било златото на империята, получено под формата на църковна утвар и всичко, което болшевиките са успели да отнемат от някогашното дворянство. Така се “случва” голямата сталинска индустриализация за военни цели. Чужденците, примамени предимно от САЩ в СССР, изграждат гръбнака на съветската индустрия. Изцяло. Повече от 300 промишлени предприятия и други обекти от стратегическо значение за икономиката, именно най-големите, са били създадени там с робската работна сила на режима, но с чертежите и уменията на американските гости, включително чрез купуване на готови модули за пренасяне на съветска земя.

Примерът е налице днес макар и да е в съвсем различен контекст, тъй като евентуалният поток от квалифицирани специалисти от САЩ в Европа няма да потече на празно място. Ще получи подобаващ прием за адаптация и развитие в един развит свят, какъвто е светът в модерна Европа.

Дотук, все пак, говорим само за тенденция, която може и да изглежда пожелателна. Има обаче факти. И те са, че с немислими доскоро темпове Европа взима решения за превъоръжаване, с калкулирано съответното отражение върху общия икономически подем, чрез съответните финансови инструменти. Водещо място вече е заела по този показател най-голямата икономика на континента, каквато е германската.

Слушам задъхани тръмпутисти да обясняват пожелателно с типичната си самоувереност, че всичко това не можела да се случи. Нямало пари. Щели да ги печатат. Това щяло до доведе до икономическа катастрофа.

Вероятно знаете, че спестовността е нещо като национален спорт в Германия. Откакто се помня икономисти зоват германците да харчат, а не да стискат парите си за черни дни. Е, черните дни дойдоха. Победилият на изборите в Германия бъдещ канцлер Фридриф Мерц се разбра със социалдемократите за общо управление и със Зелените относно необходимостта да се вложат огромни средства в икономиката на превъоръжаването. 

Само допреди седмица за бомбастична сума, която да бъде заделена по тази програма, се смяташе 200 милиарда евро. Сега вече водещите партии са се договорили за 900 милиарда допълнителни разходи. А нашите тръмпутисти нека плачат на тези “гробища”.

До година – две ще видим друга Германия. Тя действа при това в синхрон с Франция, Великобритания, Италия…Полша вече води по разходи за отбрана в ЕС и се очертава като третата по големина и сила армия в НАТО още в наши дни. Но много скоро ще се конкурира с Германия за тази позиция в едно съюзническо състезание с някогашния си исторически германски си враг заради необходимостта от общо противопоставяне на днешното най-голяма зло, каквото е рашизма. Този “ужас” не са го сънували никога в империята на злото на никакъв етап от злодейските й сънища. 

Апропо, знаете ли коя е държавата в света с най-големия финансов резерв, свободен ресурс, така да се каже? Това е Норвегия, с нейното 4 милионно население, но с далновидно управление. То упорито заделя от продажбите на петрол и газ, скочили неимоверно след енергийния разрив на Европа с московията, огромен процент от печалбите в специалния си фонд за “черни дни”. Той нахвърля отдавна трилион долара, т.е. е поне 4 пъти по-богат от натрупаните преди 2022 г. от режима на путлер средства, благодарение на които икономиката му все още я има въпреки прахосаните 60-70 на сто от него за воденото на войната срещу Украйна. 

Днес Зеленски е на посещение в Норвегия, горещ привърженик на украинската свободолюбива кауза.

Извън НАТО, но повече натовска със своя практически опит от всички останали на континента, стои твърдо на този общ фронт калената украинска армия с нейните 880 000 “щика” срещу пряката рашистка опасност. Все така я сдържа сама вече повече от 3 години. Направо й отива, но не в лицемерни смисъл, някогашният комунистически етикет “страж на мира”.

 Борсата във Франкфурт ликува заради европейското и най-вече германското пробуждане-при това на фона на катастрофалните резултати на американската Фондова борса. Икономистите, които прогнозираха скорошно изравняване на еврото с долара, вече се отметнаха от това предсказание. Европейските акции отбелязаха тридневен ръст, какъвто не е имало на континента от 2015 година.

Настъпи преломен момент за европейската икономика, пишат от Bloomberg. И не е нужно да си Марк Твен, за да възкликнеш, че новината за европейската смърт е леко преувеличена.

Най-смешното в тази ситуация, при такава тенденция, е че маниакално обсебеният от желанието да му благодарят чужденците Доналд Тръмп, този път има наистина основание да си получи заслужените благодарности. Глупостта му се оказа трЪплин за европейски отскок от дъното на американската зависимост  в областта на сигурността на континента при спазване на линията на съпротива срещу рашисткото зло.