При демокрацията всеки протест е тест. И от двете страни на барикадата.
Виждаме го в Сърбия, където властта се опита безславно да имитира методите на опозицията. Пробва да я надиграе с по-голям протест, но постигна обратен ефект. Една снимка от дрон е достатъчна, за да се види, че “размерът има значение”-още повече, че Вучич предварително беше обявил размера на знамето, което смята да бъде разпънато над главите на демонстриращите в неговата подкрепа.
С просто око за всеки свидетел се видя в Белград, че събраните от страната хора на държавно спонсорираното събитие са многократно по-малко от онези, които се стичат доброволно на демонстрациите с искане за оставка на несменяемия от 12 години президент Вучич.
НА СНИМКАТА ( БГНЕС): Никак не изглеждат щастливи митингуващите в подкрепа на Вучич в Белград
По всичко личи, че поне на терена на моралната подкрепа, както и на електоралната, сръбският автократ печели състезанието със своите подобия в региона Орбан и Фицо кой първи ще се се срине. Но не защото е по-малко решителен в отстояване на своя контрол над страната, а заради силата на съпротивата срещу неговото царуване.
Общото между тримата състезатели, споменати по-горе, е не само автократичната им хватка срещу опозицията чрез контрол върху медиите, службите и изобщо на държавния апарат. Триото пее открито в хора на путлер. Вие срещу Украйна и западната подкрепа за нея.
И тук се налага сравнението с баналния риторичен въпрос “къде сме ние?” на който трябва да си отговорим, за да няма (само)заблуди.
Първо да отбележа, че нямаме основание в дългосрочен план, обърнати с поглед към близкото минало, да изпитваме комплекси и завист относно активността на гражданското ни общество, което по отношение на упоритостта на протестите през 2013-та година постави световен рекорд-нито ден без протест в София в продължение на месеци.
Друг е въпросът каква е равносметката днес, но това е показател, по който няма как да се сравняваме с нашите регионални конкуренти, тъй като при тях още няма развръзка. Би било спекулативно да предполагаме кога триото от “дунавската ос” на путлер ще бъде принудено да отстъпи властта. Дали ще “доживее” до редовни избори (например в Унгария догодина) или на инат ще продължава да управлява.
Ние, гражданите на България, се намираме в парадоксална ситуация за нашата демокрация. Протестираме дозирано и умерено просто защото не искаме в момента властта да се смени и да пропадне последната фаза от приобщаването ни към по-развитата част от Европа. Застанали сме на входа на еврозоната и стискаме палци да устискаме. Освен това не сме фокусирани срещу лицето на властта, представяно от премиера Желязков, а срещу двамината, които оприличаваме на онова място, по което Тръмп твърди, че искали да го цунат световните лидери.
Лошо ли е това, което ни се случва в този смисъл? Е, щеше да е по-добре нашите представители в политиката да управляват, но не успяхме да им връчим този инструмент. Сега сме принудени да се радваме, че имаме едно не много голямо зло на кормилото на държавата, с което заедно пътуваме към своето европейско бъдеще в съгласие, каквото власт и опозиция никога не са имали помежду си ( заради самото пътуване) през всичките десетилетия на пътешествието ни, наричано преход. На път сме, пътувайки, да постигнем онези 40 години, които били необходими на следовниците на Моисей, за да забравят по време на своя поход през пустинята робството, в което са живели преди.
Няма да е голяма грешка да се каже, че днес ние протестираме по-скоро от желание да живеем ОЩЕ ПО-ДОБРЕ. Защото ни се случи чудото за няколко “петилетки” общото ни благосъстояние, наричано БВП, да скочи три пъти.
Не искаме свински голяма част от този общобългарски успех да отива в копанята на он(е)зи, чиято нахална зурла сме принудени да гледаме от телевизионните екрани да ни се подиграва със закани как щял да се погрижи още повече за нас и че “най-хубавото” (за самия него) предстои.
Тук наистина не е москва, както скандирахме вчера отново, но не и Белград. Бяхме само няколко хиляди на протеста под лозунга “Пеевски вън”, както той бе озаглавен от неговите организатори.
Премиерът Желязков, образно казано, ни е обезоръжил персонално със своята ясна позиция в подкрепа на Украйна- при това на фона на поредния завой в това отношение от страна на партийния му лидер и на онзи “евроатлантик”, срещу когото протестирахме.
Само се чудя дали има поне малка вероятност някой ден да дойде при нас- щом сме заедно по-най-горещата разделителна тема, която е дали сме “за” или “против” путлеризма. Желязков имам предвид. Чудя се и се мая де ще му излезе края след края на примирието между нас, протестиращите граждани, които (засега) не искаме да протестираме срещу управлението му и против самия него. Защото след като ни отворят вратата за еврозоната, през нея ще трябва да мине всеки и да се определи къде стои.
Да не стане така, че след като ни пуснат в еврозоната, както ни пуснаха в ЕС, еврозурлата да се опита да налапа вече открито властта…
Едва ли ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ е “искрен” евроТОатлантикЬ!
Щом се е събрал с чалгарските маймуни от ИТНь в атечествено-консерВАТНИЯТ атечествено-ПОПУЛИСТки “интернационал” в сърцето на Европа – в Брюксел! След като либерастите от АЛДЕ го изритаха от техният европарламентарен отбор
Там, всичките искат да унищожат единна Европа , и се кланят на своят чекистки гуру Хуйло, …… разбира се това е само, заради денЬгите от него!
Така че ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ може да има зурла , ама никога не е била “европейска”!
По-скоро е дерибейска!
А и желязковЬ толкова пъти е фалшифицирал всякакви “избори” , през последните 10 години, след костинбродските фалшификации, че вероятно е само подлога на своите номенклатурни казионни кукловоди – бокоТИКВАТА и ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ, с някаква имитация на “европейска” фасада, и служи само за бушон и смокинов лист за “прикриване” на задкулисните им срамотии!
Така че както и за Шенген решението за еврозоната ще пак въпреки тях , а не заради тях! И заради всичкиТЕ други, които помагат за влизането във еврозоната, въпреки че не са нито в никоя от службите и “властите” през последните 20 години, откакто агентЬ КобургЬ ги монтира във властта, като абсолютно неграмотни и примитивни “юпита” от “квотата” на мутренските ГРУпировки и МУТРИгрупЬ, нали!!!!
Както ни приеха и в Европейския съюз, предопределено от правителството и парламента на ОДС и “гадния” Костов и президентът Стоянов!
След тях всичко се вършеше зУрлем , особено откакто путлерасткият ОРДАноносецЬ – бокоТИКВАТА стана прекият раздавач на порциите в задунайският колониаленЬ бандитустанЬ НРБь, преди 15 години!
Одите на донЬ байХУЙанЮ ви геЙрберасткиЙ, одите на агентЬ БудаХари, одите на магнитският му сводникЬ и ТЪПькач ДерибеЙлянЬ праССеевскиЙ, одите на хуйло си!