Съвременната история на България в годините на т.н. (безкраен, както си вижда) преход, може да бъде разказана по различни начини. Във връзка със събитията в северната си съседка ще опита схематично резюме на сравнителна основа с нея.
С Румъния, която е на път да си избере за президент откровения путлерист Джордже Симион, България се състезава по балканския третокласен път на демокрацията вече повече от три десетилетия. Не прилича на щафетно бягане, а на бягане с препятствия- а често и на бягане от проблемите като начин те да не бъдат решавани. С променлив успех във водачеството.
Там разстреляха по бързата процедура своя комунистически диктатор.
Тук нашият не само беше пощаден, но и в крайна сметка беше обществено реабилитиран с участието на “десни” водачи, като неговия телохранител, който не само се изказваше ласкаво за него приживе, но и го почете посмъртно с присъствието си на възстановения му паметник в родното му място. Както се вижда от снимката му от 7 септември 2007 г., за която няма кой да го попита да даде смислено “антикомунистическо” обяснение дори и по времето, когато още раздаваше ударно интервюта. А тази снимка е метафора на фалша (му) в политиката през този век.
Изглеждаше така, че повеждаме в междусъседската надпревара за външното внимание, изглеждайки по-толерантни, умерени и склонни към плуралистично съжителство в рамките на българското общество. “Гъвкавите” другари и другарки у нас хитруваха в духа на заветите на своя Тато и лавираха между употребата на носталгията миналото си и прекроеното по заповед от Горбачовата Москва капиталистическо настояще. При това управление на автомобила на едновременно натискане на газта напред и превключване на задна скорост катастрофирахме с финансово-икономическия банкрут от 1996-1997 г., довел до срамния резултат икономистите по света да изковат термина “българска инфлация”.
Румъния междувременно преживя един опит за контрареволюция с впрегнати от нея като побойници на столичаните в Букурещ миньори. Изглеждаше изоставаща и като гражданско общество, което в България не позволи на същата тази контра на демокрацията да вземе връх. Тук направо се говореше за опасност от гражданска война през януари-февруари 1997 г., но тя бе избегната, а на власт дойдоха противниците на комунизма-най-после с необходимото стабилно мнозинство за реформи и прокарване на подхода ни към присъединяване към евроатлантическата общност.
В този контекст Румъния, където влиянието на комунистическата секуритате изглеждаше видимо съхранено, политическата промяна изоставаше. Или поне така ни се струваше, докато тук нашата “секуритате” на ни докара Тате, лустросания, но не лустриран вариант на Тато. Монтираха ни Симеон ( приликите с личността на Симион в Румъния са по-скоро семантични). Целта беше да не се допусне още един мандат на правителството на истинското прозападно управление. На персонално ниво тази цел беше постигната с отстраняването от върха на държавата на Иван Костов и Петър Стоянов като лица на тази прозападна ориентация.
Инерцията, обаче, която те придадоха на движението в прозападна посока, беше достатъчно голяма, за да се окаже необратима. Др. Първанов беше принуден да се присъедини към това течение със силна тяга в обществото, а Симеон, при цялата му философия “да не сме против Русия” същи изигра ролята си в това отношение. Така се оказахме въпреки успеха на операцията по превръщаните ни в “Симеонова” държава приобщени в Евроатлантическия дом.
Заедно с Румъния, най-после заедно “по документи”! Там, обаче, постепенно надделя върховенството на закона. Вкараха цяло правителство (като бройка осъдени бивши министри и цял бии премиер) в затвора за корупция. Тук започнахме да осъзнаваме бутафорията на еуфорията, че се изпреварили с нещо северните си съседи.
Оказа се обратното: на базата на демонстрацията на решителност в борбата с корупцията румънците се оказаха по-привлекателни за западните инвеститори ( у нас междувмеренно бях регистрирани 400 000 имота, собственост на царските поданици ). Създадоха си автомобилна промишленост, на която само можем да завиждаме. Наличието на такава говори за развита икономика, с каквато, очевидно, не можем да се похвалим в това негласно състезание.
Те си избраха прозападния президент Клаус Йоханис, докато у нас, с краткото прекъсване по времето на Плевнелиев, у нас се възцариха “братушковците” Първанов и Радев. Имаме отново повод за униние в сравнението. Особено като погледнем факта, че румънците строят най-голямата база на НАТО в Европа и дори си издействаха американското благоволение да получат безвизов режим, откъсвайки се комай за пръв път от двойния си впряг с България.
Ето че сме на прага на нов обиколка в задочната надпревара. С повторното възцаряването на Тръмп в Америка румънците бяха наказани с отказ от придобивката си да пътуват без визи за САЩ (още преди мярката да влезе в сила). Обладателят на Белия дом им наложи колективно наказание за сближаването в близкото минало с неговия архивраг (любим израз на Ленин) Байдън, когото наказва отмъстичено и персонално по този начин. Ние пък, понеже не сме получили тази привилегия, можем само да злорадстваме, че не сме наказани (а не бива)!
Усещате ли какво липса в това кратко резюме?
Липсва главното дотук. Румъния, в която по исторически причини антируските настроения са силни-не че тук няма основания за същото, се оказаха подвластни на влиянието на един вид национализъм, който може да се види само на Балканите. В България и в Румъния в днешно време да си националист означава да имаш уважително отношение към агресивната империя на съвременното зло. Подобен феномен съществува още само в Сърбия, където гневът срещу авторитарния режим на Вучич така и не беше “оцветен” като проевропейски, прескачайки темата за влиянието на рашизма като гащи със скъсан ластик.
Така че, драги читатели, намираме се в балкански контекст в ситуация на същото разделение, което мъчи самото българско общество по оста Изток-Запад, боледувайки от национализъм с рашистко лице. Мислете ли, че това е някакво “природно явление” , а не зараза, която отровно се поддържа от заинтересованата империя, изповядваща официалната класическа имперски доктрина “разделяй и владей”?
Рашистите опитаха да я приложат дори във Франция, но там удариха на камъка, от който са изградени темелите на демокрацията им. Срещу проруските националисти във Франция се обединиха истинските патриоти на френската република, леви и десни, а институциите на демокрацията, като съдебната система, просто си свършиха работата.
На предстоящия втори тур на президентските избори предстои да видим дали франкофонска Румъния се е откъснала наистина от нас, бидейки по-близо до Западна Европа ( поради което по-рано от нас си получи свободата и през 19 век от османците) или пак ще си се мъкнем в пакет с проруски президенти и съответните турбуленции, ако тя си получи своя Симион.
Румънските служби техния диктатор го взеха от упор, а наште на нашия му разтривàха ушите…
Все пак и сърбите сами свалиха своят и по-скоро империЯлистически, отколкото “националистически”, шовинист – милошевичЬ.
Имаха си своят аналог на Костов – Джинджич, който “свалиха” още по-бързо и от българският!
А да припомним, че по същото време Хуйло беше монтиран във властта, не само от чекистите от КаГеЙБе, но и от деРмократЬ йЕлцинЬ, за да “скрие” корупцията му ! Въпреки че точно той свали чекистката хунта срещу Горбачов, но след 10 години върна , сам, властта на чекистите , срещу тяхната корупционна “закрила” за него!
Така че монтирането на Хуйло, а и узурпирането на властта, след редовните му мандати преди 17 години, също е може би основната причина за балканизацията на туземните “путлериоти”!
Също и агенЬ ДОНЬки ТРоМбЬ беше “избран” с консерВАТНАТА “помощ” на Хуйло!
А и сега също “помага” на мамалигарските фашаги в Румъния!
Да не говорим и за маджарският консерВАТЕН бандит бай орбанЮ рублоЯДскиЙ, член на чекистката му мафия!
И не , балканските туземци не “обичат” дори своите “рОдини” , и лъжат и себе си , а не само другите , че са “патриоти” , защото обичат само себе си и собственият си КЕЛЕПИРь, и нищо друго! Иначе няма как Хуйло да ги лъже постоянно със своите консерВАТНИ наРцистки мошеници и ариЙстократични четирихилядни и двайсетхилядни платени мюрета и мисирки!
Така ги излъгаха и за Костов, защото именно “избирателите” ВИНАГИ носят отговорността за своят собствен “избор” , а не платените пропаГАДони на чуждите , мутренските и мулташките “интереси”, които ги лъжат и манипулират ,…… за деньги, разбира се!
И затова и Костов на получи втори мандат, но сметката е пак за “избирателите” , които не му го дадоха!
Същото е положението и с лъжите на мамалигарските НЕграмотни хиперхеройски ПОПУЛИСТи в Румъния. Още повече, някои са си агенти на Секуритате, като Джорджеску , но се представят за “нови лица” , а всъщност са от ченгесарското СТАТУКВО!
Същото е и с лъжите им по времето на ковида, срещу ваксините!
А пък уземните копейки си държат сметките в евро , а не в “патриотичните” левове! Но не лъжат, че не искат еврото!
Същото е и грантовете от Европа и Сорос, които заради “усвояването” им от копейките , не достигат до истинските българи!
И така, копейковите грантоЯДи “обиждат” другите, че са “грантаджии”, каквито всъщност са те!
Така че , балканският личен империЯлизъмЬ, който комплексарски се поддържа от “величието” от чекисткият империЯлизъмЬ на Хуйло , а сега и от неговият империЯлистически агентЬ – ДОНЬки ТРоМбЬ, е по-скоро причината за балканският “национализъм”……. консерВАТЕН империЯлистически “национализмЬ”!!!
“Подарък” за агресивното кремълско джудже – украинската армия отново проби руската отбрана в Курска област. Въпреки уверенията на ген.Герасимов(дебил и кретен според точното определение на Гиркин-Стрелков), че “Украинските въоръжени напълно са изтласкани от руска територия”.Не е изключено да има още изненади за парада на 9 май. Току виж и други от поканените височайши внезапно се разболяли(освен Фицо и Орбан).
Грешка – Фицо и Вучич.
Интересна е позицията на тяхната социалдемократическа партия (бившите комунисти…доколкото има бивши). Та току що прочетох, че премиерът Марчел Чолаку подал оставка. Но партията му призовава на втория тур гласоподавателите и да гласуват кой както прецени…Интересна позиция на партия, дето се бара проевропейска! Междувременно, другите две партии от управляващата коалиция – национално либералната и тази на унгарското малцинство, призоваха да се подкрепи Дан на втория тур.
https://www.youtube.com/watch?v=zt059T33xGw – без коментар