Зеленски наистина е пътник- за дуела с путлер в Истанбул, от който царят ще бъде беглец

Туземните ни проруzки пророци от години обещават на лековерната си публика, че Зеленски е пътник.

 

В крайна сметка познаят без да искат. Зеленски със сигурност ще пътува за Истанбул на 15 май, както сам обеща. Въпросът е ще се поблазни ли путлер да пътува също, подмамен от хипотезата, подхвърлена от Търмп, че и той може да се озове в Турция.

Никой не си мисли, че царят ще снизходи да се среща очи в очи с украинския президент, чиято легитимност многократно е отричал. Знаейки отлично това, Зеленски го предизвика на дуел, отказът от който прави беглеца от сблъсъка да изглежда като страхливец.

Друг е въпросът ако наистина в Истанбул пристигне Негово Американско Величество. Това би изкушило неимоверно диктатора най-после да се види с автократа, който вече два пъти разговаря със Зеленски откакто се завърна в Белия дом, но на практика участва в западния бойкот на издирвания от Международния съд военопрестъпник, нападнал Украйна.

Зеленски, който за разлика от путлер се радва на огромна популярност в демократичния свят, отдавна е пътник в буквалния смисъл. Обикаля световните столици и получава бурни овации. Съответно е домакин в Киев на пътуващи лидери на западния свят, които един след друг, а често и заедно, прииждат като на поклонение при него. 

Посъветваха го най-доброжелателно още в първите мигове на рашисткото нахлуване да хване пътя. На практика му казаха да бяга от Киев. На това той отговори, че не му трябва такси, а оръжие за страната му. Макар и със закъснение, постигна целта си и уважението, дори възхищението на състрадателната част от света, която оценява усилията на Украйна да отблъсне рушителите на световния ред и да не допусне да победят в тяхната кървава и несправедлива война.

В Истанбул на 15-ти май ще се случи с отсъстващия путлер това, което стана и със заявените му цели в Украйна. Няма печеливш ход. Може само да лавира с оправдания, че “всичко върви по плана” му, когато целият свят вижда как той се проваля. Освен, ако не стане чудо и Негово Американско Величество наистина превърне уклончивия си намек (“I’ve got so many meetings, but I was thinking about actually flying over there. There’s a possibility of it ) и долети за среща с путлер и Зеленски -най-вероятно поотделно, ако изобщо реши да прекоси половината планета заради една ялова акция.

Неравни са, разбира се, силите във войната. Путлер не само разполага с много пушечно месо, но и няма проблем да се разпорежда с него както си иска, докато Зеленски внимава много с човешкия ресурс (както цинично и сухо се нарича човешкия живот). Но неравенството беше много, много по-голямо в самото начало на агресията и днес по много показатели Киев е достигнал паритет с нашествениците. Особено на кантара на икономическия потенциал, на който може да разчита в лагера на десетки съюзници.

Отгоре на всичко Зеленски излиза победител след всички капани, които му залагат, включително и от този на Тръмп от 28 февруари в Белия дом. Украинецът не позволи емоциите му да вземат връх и продължи контактите си с американската администрация. Сега той и близките му хора човъркат умело егото на Тръмп и обвиняват путлер, че не го уважава, докато те  в Киев се съгласяват с всяка публично обявена американска инициатива- и за редките метали, и за 30 дневно прекратяване на огъня, и за преки преговори.

Изглежда не Тръмп, който разчита на шантаж, заплахи и на силовия подход изобщо, а тъкмо Зеленски се оказва майстор на преговорите или, ако щете, на сделките, но само на онези, които преценява като полезни. 

Най-вероятният сценарий за 15-ти в Истанбул ще бъде путлер да изпрати своя делегация на ниско ниво с надежда да унижи “малкия” украински президент, който, обаче, със сигурност няма да се хване на тази кукичка. Ще изпрати реципрочен екип, ако изобщо се стигне на подобна среща, но ще дава изявления отстрани като морален победител в дуела, от който страхливецът бяга.

Когато става дума за предимствата в този лидерски дуел, Зеленски вече е изтъквал, че има потенциала да надживее своя враг заради голямата разлика в годините ( ботоксът на помага на царя). Божа работа, разбира се, но формалната логика е на негова страна. Това се вижда и се разбира от всеки.

Дали царят и царедворците му осъзнават в каква задънена улица са се вкарали? При цялата им ирационалност, която ги подтикна към безумната авантюра, те най-вероятно отдавна са разбрали изначално сбърканата си идея да се захванат по този брутален начин с Украйна. 

Да си бяха действали с къртиците в управлението на съседите, да си бяха подкопавали хибридно украинското единство, както правят от десетилетия, нямаше да им се налага сега да търсят отчаяно изход от невъзможната ситуация да се изкарат победители. Можеха да постигнат много повече с подкупите, шпионажа и поощряването на корупцията в Украйна. Вместо това консолидираха “несъществуващата” украинска нация.

Намериха си майстора в нейно лице и персонално-в лицето на Зеленски, когото подцениха също толкова малоумно, както и “руско говорещото” население, от което очакваха да посреща танковете им с китки цветя. Сега се чудят как да се отърват от хватката на майстора, мобилизирал зад гърба си съпротивата на милиони сънародници и на десетки западни държави. 

Едно е сигурно: няма вариант, при който тази война може да бъде представена като победа в москва- дори и да стане невероятното украинците да си плюят на дадените  стотици хиляди жертви и да преглътнат причинената разруха, признавайки “придобивките” на окупаторите – покоряването, “денацификацията”, “демилитаризацията” на Украйна и нейният отказ от бъдеще сред страните от НАТО и ЕС е непостижима химера за рашизма. 

За путлер е невъзможно от екзистенциална гледна точка за режима му да признае тази очевидност. Самоубийствено е. Ще опита всичко (с изключение на ядрена война, която би затрила и него) да продължи да кара по нанадолнището своята военна машина. Докато не катастрофира и му се получи като на онзи руски военен кораб…